Тероризмът винаги е имал своите различни лица. Постигането на политически цели посредством насилие е бил и ще продължава за в бъдеще да бъде предпочитаният път за всякакви радикалисти, водени от своята религия или идеология.
Понякога обаче дори идеологии, които се свързват с мира и бъдещето на нашата планета, могат да подтикнат хора към радикализъм и насилие.
Екотероризмът има десетилетна история, свързана с групи, които извършват или заплашват да извършат актове на насилие срещу хора или имущество в подкрепа на екологични каузи.
Може да се каже, че темата днес има своята актуалност на фона на все по-явните климатични промени и опитите на екоактивистки движения да принудят международни компании или правителства към предприемане на решителни мерки в тази посока.
За първи път самото понятие се появява някъде през 60-те и 70-те години, въпреки че известни примери за екотероризъм биха могли да бъдат намерени и по-назад във времето.
Все пак в днешната си форма той се заражда след средата на миналия век в контекста на появата на така нареченото течение на радикалната екология, чиято основа се крепи на убеждението, че капитализмът, патриархалното общество и индустриалната революция са отговорни за опустошаването на природата.
Радикалната екология също застъпва убеждението, че човешкото общество е отговорно за изчерпването на всички природни ресурси и, ако то бъде оставено без контрол, ще се достигне до етап на пълна деградация на околната среда.
Някои смятат, че Грийнпийс е първата организация, която започва да извършва актове на екотероризъм заради своите усилия за саботиране на ядрени опити и директни атаки срещу китоловни кораби през 70-те.
Действията на други движения обаче по-ясно изразено могат да попаднат в графата на екотероризма.
Всъщност групата Environmental Life Force е първата, която прави опит да използва взривни устройства, когато през 1978 г. нейният лидер Джон Кларк Хана е заловен след няколко опита за залагане на бомби в сгради на компании-производители на хербициди в Калифорния и Орегон.
Няколко години по-късно се появява Earth First! ("Земята преди всичко"). Движението става популярно заради своите многобройни кампании срещу изсичане на горите в американския Запад, които включват и по-радикални действия като разрушаване на планински лифтове и саботажи срещу газопреносната система на ски курорти.
През 90-те на преден план излизат Армията за освобождение на Земята (АОЗ) и Фронтът за освобождение на Земята (ФОЗ), които бързо стават известни със своите акции. Сред тях са предизвикване на пожари в американските курорти Вейл, както и поредица от саботажи срещу различни корпорации.
Дейността ми се разраства до такава степен, че в началото на 2001 г. ФБР определя ФОЗ за "най-опасната вътрешна терористична организация, отговорна за над 1200 нападения и щети за милиони долари."
При най-голямата от тях е атакуван ски курорта Вейл в щата Колорадо. Тогава клетка от няколко членове, останала известна като "Семейството", извършва поредица от координирани палежи, нанасяйки щети за над 12 милиона долара. Нужни са цели осем години, за да бъдат заловени двамата водачи на групата - Челси Герлах и Станислас Майерхоф.
През 2018 г. след 12 години укриване е хванат Джоузеф Диби, който се опитал да стигне до Русия през Куба. Единствена на свобода остава Джоузефин Съншайн, за която се смята, че е избягала някъде в Европа.
Един от най-ефективните членове на ФОЗ е Мариус Мейсън, който в момента излежава присъда от 22 години затвор за общо 13 случая на умишлен палеж. Той е и първият трансмъж, който е осъден за подобно престъпление.
Разкриването на екотерористите винаги е трудно, тъй като организации като ФОЗ или Фронтът за освобождение на животните нямат официално ръководство, йерархия, членство или говорител. Те са изцяло децентрализирани и се състоят от самоподдържащи се клетки без каквато и да е връзка помежду си.
Техните техники включват най-вече саботажи на собственост или унищожаване на това, което според тях се използва за нараняване на животни, хора или околната среда.
В редки случаи се използват взривни устройства.
Например през 1982 г. атомната електроцентрала "Суперфеникс" във Франция е атакувана с гранатомети. По това време тя е още в ранен етап на строеж, а идеята е била да бъдат нанесени такива щети, че да се предотврати нейното завършване. В крайна сметка атаката не изпълнява целта си.
Почти две десетилетия по-късно отговорност поема Хаим Насим, който по това време е член на швейцарската Зелена партия. В интервю за вестник Le Temps бившият политик и съветник в Женевския кантон споделя, че получава оръжие от известния наемен убиец Карлос "Чакала" чрез белгийската терористична организация Комунистически бойни клетки.
Друг известен "бомбаджия" е веган активистът за права на животните Даниел Андреас Сан Диего, който се намира в списъка на ФБР за най-издирвани престъпници. Смята се, че той има водеща роля при организирането на два бомбени атентата срещу международни корпорации, използващи животински продукти в своето производство.
При атаките няма загинали, а Сан Диего се издирва вече 20 години, като наградата за него е 250 000 долара.
Въпреки своя радикализъм и активна дейност досега не е висок процента на жертви от екотероризъм в сравнение с други форми на тероризъм. Причината е, че целта рядко са хора, а по-скоро символите на компании, считани за разрушителни за околната среда.
Все пак извършителите на подобни престъпления често се съдят като терористи.
Съществуват мотивирани опасения, че подобно третиране наред с опити за стигматизиране на мирни форми на протест, свързани с климата, могат да насърчат още по-насилствени и радикални форми на екоактивизъм.
Самият термин екотероризъм лесно може да се превърне в политически етикет за тези и да се използва лесно за делегитимиране на групи, призоваващи за по-решителни действия срещу изменението на климата.
