Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Комунистите, които довършиха Франко

ЕТА води своята кървава борба за независимост в продължение на почти 60 години Снимка: Getty Images
ЕТА води своята кървава борба за независимост в продължение на почти 60 години

Почти шест десетилетия те водят кървава кампания за независимост, отнемайки живота на стотици души по пътя на своята революционна борба.

За организацията "Баско отечество и свобода" (ЕТА) битката е за независимост от Испания и право на самоопределение. За Мадрид, Европа, САЩ и още много страни по света обаче става въпрос за деструктивен сепаратизъм и тероризъм, дело на хора, които не ценят човешкия живот.

Организацията се появява в края на 50-те години на миналия век като отцепническо крило на Баската националистическа партия (БНП), появила се още през 1894 г. и която успява да оцелее, макар и нелегално, в рамките на репресивния режим на генерал Франсиско Франко.

В продължение на години след идването си на власт управлението на Франко поставя ограничения върху употребата на баския език, а много интелектуалци попадат в затвора заради своята етническа принадлежност и политически убеждения. Самата БНП е забранена и принудена да премести централата си в Париж, откъдето по мирен път опитва да защитава правото на самоопределение на баското малцинство в Испания.

За радикалистите в партията това не е достатъчно. За тях единствения начин за изпълнение на целите и противодействие на Франко, е пътят на оръжието.

Така през 1959 г. се появява ЕТА, а три години по-късно организацията провежда първото си официално събрание в Байон, Франция. Там са дефинирани основните принципи и цели - революционен социализъм и следване на марксистка идеология.

По време на на петата конференция на ЕТА през 1966 г. организацията се разделя идеологически на две крила - "националистите" или ЕТА-V, които се придържат към традиционната цел за широка баска автономия в рамките на Испания, и "идеолозите" или ЕТА-VI, които предпочитат пълна независимост и установяване на режим от марксистко-ленениски тип.

Не им отнема дълго време преди да започнат с подривната дейност, а малко след това и с терористичните атаки и убийствата.

Първата жертва е от 1968 г., когато полицай е застрелян при рутинна пътна проверка на автомобила на един от основателите на ЕТА Чаби Ечабариета. Той първо успява да се измъкне заедно със сподвижника си, но по-късно през деня е заловен и екзекутиран на място. Смъртта му е приета за мъченическа от останалите членове на организацията, а Ечабариета се превръща в култова фигура с почти митичен ореол в историята на баското националистическо движение.

Само няколко месеца по-късно радикалистите достигат до местния началник на тайните служби в областта, който е разстрелян пред дома си като отговор за смъртта на Чаби.

Бойци на ЕТА през 1978 г. Снимка: Getty Images
Бойци на ЕТА през 1978 г.

Около цялата ситуация се вдига много шум и в следващите две години режимът подлага на огромен натиск и репресии почти цялата баска общественост, като произволните арести, побоите и мъченията са често срещани.

Така се стига до военните трибунали в град Бургос, където на съд са изправени 16 души от ЕТА. Само за няколко дни всички те са признати за виновни, а шестима от тях са осъдени на смърт.

В седмиците преди съдебния процес се вдига голям международен шум и медийно внимание, за което спомага огромна стачка на над 100 000 работници в областта, както и отвличането на немския почетен консул в Сан Себастиан. В подкрепа на осъдените се изказват също видни фигури като френския писател Жан-Пол Сартр и дори папа Павел VI.

Целият вътрешен и международен натиск оказва тежест и в крайна сметка лично Франко нарежда смъртните присъди да бъдат намалени до 30 години затвор.

Това обаче по никакъв случай не успокоява ситуацията, а най-мащабната операция на ЕТА през този период тепърва предстои.

През декември 1973 г. екип от трима души успява да извърши бомбен атентат срещу втория човек в държавата след Франко - министър-председателя адмирал Луис Кареро Бланко. При операция "Огро" е взривена колата, в която освен Бланко пътуват още неговия шофьор и бодигард.

Ударът се оказва изключително тежък за целия режим. Бланко е смятан за почти сигурен наследник на Франко, който по това време е вече в напреднала възраст и с влошено здраве. Смъртта на министър-председателя провокира политическа криза и разцепление в редиците на управлението, което води до ситуация, при която режимът до такава степен отслабва, че когато Франко умира след две години, цялата му система се разпада.

Атентатът срещу Луис Кареро Бланко Снимка: Getty Images
Атентатът срещу Луис Кареро Бланко

Новата реалност се отразява и на ЕТА, като организацията в следващите години преминава през различни вътрешни разделения и минава в различни крайности - от търсене на мирно решение и преговори до безкомпромисен радикализъм.

Няколко поредни правителства предлагат установяване на разширена автономия на региона и помилване за много членове на ЕТА. Въпреки това бомбените атентати и жертвите стават все повече, а насилието прогресивно ескалира, като основна цел са полицаи, военни, служители в държавната администрация или правосъдието.

Но също така и цивилни. При една от най-кървавите атаки загиват 21 души, а други 45 остават ранени след взрив в търговски център в Барселона.

Отговорът на държавата е формирането на неофициално паравоенно звено, създадено с единствената цел да издирва и ликвидира членове на ЕТА. В рамките на четири години неговите членове извършват най-малко 48 убийства, наред с няколко отвличания на територията на Испания и Франция в период, останал известен в историята с названието "Мръсната война".

През 1988 г. поредица от разследвания на вестник "Ел Мундо" изиграва важна част в разкриването на дейността на звеното, което набързо е разпуснато, а десетилетие по-късно някои от членовете му са изправени пред съда за извършените от тях престъпления.

Бомбен атентат в Мадрид през 2005 г. Снимка: Getty Images
Бомбен атентат в Мадрид през 2005 г.

За цялата си история ЕТА разчита на финансиране чрез грабежи, банкови обири, отвличания, "революционни данъци" и рекет. В демократичната ера след Франко формира няколко последователни политически крила, но всички те остават напълно изолирани от останалите баски политически организации и са забранени от държавата.

В международен план ЕТА поддържа контакти с други организации със сходна идеология като ирландската ИРА и колумбийската ФАРК, но 90-те години са време, през което и двете губят от своето влияние. Същото се случва и с баските радикалисти, тъй като те биват системно подлагани на натиск както във вътрешен, така и в международен план.

Някога считани от Париж като инструмент за дестабилизиране на режима на Франко, след неговата смърт, ЕТА се превръща в цел и за френските власти.

През септември 1998 г. ЕТА обяви примирие, но то продължи само 14 месеца и е последвано от нова ескалация към началото на века и нов натиск от страна на Мадрид. През пролетта на 2006 г. се достига до ново примирие, но то отново пропада след атентат на летище "Барахас"

Въпреки усилията на полицията и арестите на няколко високопоставени лидери на ЕТА, заловени във Франция, атаките продължават с атентати в Бургос и на остров Майорка през 2009 г.

Междувременно ЕТА продължава все повече да губи обществената подкрепа в баските региони. Причина е не само възходът на умерените баски партии, но и заради нарастващото усещане, че ЕТА вече няма релевантност към новата политическа обстановка. 

През май 2009 г. радикалните сепаратистки партии са изключени от баските регионални избори, а това е годината, в която в местния парламент за първи път мнозинството не се държи от националисти.

Само няколко месеца по-късно ЕТА обявява ново примирие, а след още една година организацията окончателно заявява, че се отказва от насилието и преминава към изцяло политически средства за постигане на независимост.

Вече обаче е твърде късно. Твърде малко са хората, които се интересуват от революцията и морално остарялата комунистическа идеология на ЕТА.

През 2018 г. организацията обявява, че се разпуска изцяло в ход, който отбелязва края на половинвековен конфликт, отнел живота на повече от 800 души.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените