Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Самолетът-ветеран от Студената война, който никой дрон не може да конкурира

U-2 лети безпрецедентно високо и пилотите му са по-скоро космонавти Снимка: Lockheed Martin
U-2 лети безпрецедентно високо и пилотите му са по-скоро космонавти

Ширината му е почти два пъти колкото дължината и се смята за един от най-забележителните самолети във Военновъздушните сили на САЩ. И тъй като е и сред най-трудните за пилотиране, това му печели прозвището "Жената дракон".

Това е U-2 на Lockheed, който е на 65 години, но все още не може да бъде сменен от нито един сателит или дрон.

Финият фюзелаж на самолета е с дължина 19 метра, разполага с две високо разположени, равни крила, подобни на тези на планер. Те, заедно с мощния двигател са проектирани да изстрелват машината на височина от 21 километра и, по-важното, да го задържат там. U-2 оперира на такава височина и с такава максимална скорост, че някои определят изживяването като "с единия крак в гроба".

Тънкият дизайн на машината често я прави трудна за забелязване, а и често тя е покрита с радари, антени, камери и оборудване за комуникация, което я прави още по-трудна за разпознаване. Всички тези джаджи могат да бъдат включени и управлявани през самолета, сякаш той е някаква играчка, която подлежи на промени.

Съществува разбира се и митът, че някои от тези мистериозни устройства са с цел прикритие и разпръскват електронни сигнали, които правят U-2 невидим за радарите.

Снимка: Lockheed Martin

На височина от над 20 километра "Жената дракон" все още владее стратосферата почти сама, точно както го е правила и преди 65 години. На тези километри пилотът е по-скоро астронавт, отколкото авиатор. В кабината пилотът е облечен в обемен костюм и огромна сферична каска - екипировка, която по-често се среща при космонавтите.

В разредения въздух там горе границата между живота и смъртта е тънка.

Пилотът е застрашен непрекъснато от хипоксия или от така наречената Болест на декомпресията. Както повечето самолети, U-2 трябва да лети достатъчно бързо, че да се задържа във въздуха, но и не чак толкова бързо, че да се разпадне. Само че U-2 трябва да го прави на още по-голяма височина от обикновените самолети. Кратка загуба на контрол може да доведе до бедствие.

Близо до земята приборите на самолета са лесни за контрол, но горе във висините изискват услилие на мускулите. Теглото и формата на машината я правят твръде уязвима, ако преминава през ветрове или кацането е проблемно.

Видимостта от пилотската кабина е толкова ограничена, че при кацане пилотът трябва да разчита на инструкциите на помощник-пилот, който дори не е в самолета, а е в автомобил на пистата. Тези коли понякога се налага да карат с 220 км/ час.

От друга страна U-2 привлича пилотите, които искат да се изфукат, че пилотират най-сложния самолет в света. Едва 10-15 на сто от пилотите, които кандидатстват по програмата, биват наети. В ерата на алгоритмите и изкуствения интелект лесно можем да приемем, че този самолет е реликва от Студената война, но това е груба грешка.

В продължение на 30 години след падането на Берлинската стена U-2 прихваща сигнали или човешка реч, прави снимки и използва специален радар за цифрови изображения.

В новата реалност U-2 изпълнява и нови роли. Способността му да лети на такава височина му помага да предава информация от бойното поле към периферията и щаба. Нещо повече, в този процес машината изпреварва свои конкуренти, които уж бяха предвидени да я изместят напълно.

Снимка: Lockheed Martin

В момента във въздушния флот на САЩ има 31 такива самолета, за които е предвидено да преминат през обновяване за 50 млн. долара, за да могат да изпълняват нови и нови мисии и да служат за още 30 години напред. "Нова ера и никакъв залез на хоризонта" - така програмният директор на Lockheed Martin описва плановете за U-2.

И въпреки че не е реликва, самолетът със сигурност напомня силно за Студената война. През 50-те президентът Айзенхауер е шокиран от някои разкрития за ядрения капацитет на СССР и новините го изненадват именно заради пропуск в разузнаването на ЦРУ. Вашингтон има нужда от самолет, който лети бързо и високо, и то веднага.

Lockheed имат екипите, които могат да го направят, начело с инженерния гений Кели Джонсън, който поема задачата през 1954 г. Самолетът трябва да лети на 20 км височина, да има продължителност на полета от 4800 километра и да може да носи 212 кг екипировка.

Само осем месеца по-късно първият U-2 е във въздуха.

Полетът се случва 1 август 1955 г. някъде из пустините на Невада в район, който в момента е известен като Зона 51. Още тогава е ясно, че Джонсън и екипът му са постигнали нещо забележително. U-2 измества фокуса към техническото разузнаване, което не разчита задължително на инфилтриране на агенти на чужда територия.

Но историята на самолета е можела да бъде различна. През 1966 г. бъдещето пред него изглежда мрачно - построени са само 15 от в момента наличните 55 машини. През 80-те е взето решението да се продължи производството, но пък повечето инженери вече са пенсионирани. Самолетите, които излизат от новите поточни линии, със сигурност са много сходни, но са с 40 на сто по-големи.

Те имат и нов модуларен дизайн, който им помага да пренасят повече товар и да служат в различни мисии. В наши дни U-2 може да носи два пъти повече товар и да лети три пъти по-надалеч от оригиналните си събратя. А процесът на обновяване продължава и до днес.

Фактът, че U-2 може да служи още 30 години до 2050 г., се дължи на гения на конструкторите му. Модуларният дизайн позволява на машината да бъде променяна и да търпи вариации. Начините, по които самолетът може да бъде използван, носят допълнителни плюсове.

В повечето случаи машините, контролирани от човек, все още се справят по-добре с изненадите, отколкото компютрите.

Освен това U-2 в редица отношения е по-добър от сателитите. Последните имат предварително начертана орбита и са сравнително предвидими, а и не се задържат над едно и също място за дълго време. U-2 от своя страна може да кръжи над определена точка колкото прецени.

Сателитите са и много уязвими на контрамерки като лазери, които ги заслепяват, и на ракети, които да ги свалят окончателно на земята.

Въпреки това U-2 също не е напълно невидим и не може да лети над територията на други държави, без да бъде забелязан. Наскоро например Китай веднага забеляза, че такъв самолет е навлязъл над южната част на страната. За разлика от дроновете обаче, U-2 си остава несравнимо по-евтин като изпълнение и технология.

Да разработиш нещо също толкова добро и ефикасно, колкото е този самолет, ще е бавно и трудно. Затова и засега САЩ предпочита да разчита на този ветеран от Студената война, който си върши задачите безупречно.



Най-четените