Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те са мистериозните братовчеди на неандерталците и модерните хора

Учените откриха "Човека дракон" Снимка: iStock
Учените откриха "Човека дракон"

Човешкият вид е продукт на дълъг еволюционен процес, който продължава без прекъсване от стотици хиляди години. И като представители на Хомо сапиенс, ние се явяваме единствения оцелял представител на човешкия род.

Някога обаче хората са били буквално различни видове, а Хомо сапиенс е съжителствал успоредно с няколко свои "братовчеди". Да, точно така. Ние определено не сме били сами тук и сме живели в продължение на много години заедно с други хора от рода Homo.

Съвсем доскоро се смяташе, че неандерталецът е наш пряк прародител, но открития от последните години доказаха, че той се различава съществено от съвременния човек, с когото се е развивал успоредно като отделен вид.

Последни разкрития не само доказват това, но даже могат да променят из основи разбиранията за човешката еволюция и за това как сме се развивали. Само в рамките на една седмица бяха публикувани изследвания за два различни вида хора, които са съжителствали по едно и също време с нас и неандерталците и могат да ни покажат още подробности за нашата най-древна история.

Първото идва от Израел, където още през 2010 г. са открити фосилите на човекът от Нешер Рамла. В продължение на цяло десетилетие два отделни екипа от археолози и палеоантрополози, водени съответно от Йоси Зайднер и Израел Хершковиц достигат до заключението, че костите на древния човек могат да бъдат свързани с отделна група, живяла в района много преди съвременните им роднини.

И под "много преди" наистина става въпрос за дълъг период.

"Сравнихме фосилите с намерени преди това в Израел останки на 160 000, 250 000 и 400 000 години", обяснява Хершковиц. "И установихме, че те всичките са част от една и съща огромна популация, която е населявала региона от поне 400 000 години."

От своя страна археолозите на Зайднер са изследвали различни инструменти и сечива, които преди това са били свързвани само с останките на Хомо сапиенс в региона.

"Използвали са доста усъвършенствана технология", коментира Зайднер. "Определено трябва да сте много умен, за да можете да правите подобни инструменти."

Това дава достатъчно основание на учените да смятат, че човекът от Нешер Рамла е споделял уменията си за изработване на сечива с по-съвременните си роднини Хомо сапиенс.

Разкопките в Нешер Рамла Снимка: БГНЕС
Разкопките в Нешер Рамла

Все пак двата вида в генетично отношение са доста различни.

Черепът на новооткрития човек е по-дебел и по-плосък от този на съвременните хора, а челюстта и зъбите в голяма степен се доближат до тези на неандерталците. Така учените от Израел смятат, че човекът от Нешер Рамла може всъщност да представлява не само пряк предшественик на неандерталците, но и че те самите имат близкоизточен произход, а не европейски, каквото е общоприетото схващане.

Дори нещо повече - като кръстопът между Европа, Азия и Африка, Близкия изток би могъл да се окаже и отправна точка за миграционни вълни и на изток, които да обяснят някои фосили без изяснен произход, намерени в Сибир и Китай.

Без съмнение провокативна теория, която може да предизвика много спорове в средите на учените.

"Вече чувам как антрополозите точат ножовете си точно в този момент", шегува се Хершковиц, но той не е много далеч от истината в предположението си.

Много вероятно като отговор на изследванията в Израел, в същата седмица учени от Китай излязоха със свои разкрития относно вероятността за съществуването на трета линия от хора, които са живели успоредно с неандерталците и Хомо сапиенс.

Става въпрос за черепа на "Човека дракон", намерен край северния китайски град Харбин още през 1933 г. от работник, който решил да го скрие в кладенец. Така откритието останало там в продължение на 85 години по време на японска окупация, гражданската война, Културна революция и настъпването на комунизма.

По-малко от един век обаче едва ли значи нещо за вкаменелост, която е оцеляла цели 140 000 г. Тя е открита наново през 2018 г. и оттогава учените от Университета в Хъбей го подлагат на непрекъсната серия от тестове.

Според тях черепът е най-големият откриван досега и принадлежи на човешки вид към сестринска група на Хомо сапиенс, която е по-близка до съвременните хора от неандерталците. Наречен е Homo longi (Човекът дракон) по името на близката река Амур, наричана от китайците Драконовата река.

Самият череп наистина представлява изключителна находка, тъй като е почти идеално запазен. Достатъчно е голям, за да побере мозък, сравним по размер с този на съвременните хора, но има по-големи, почти квадратни очни кухини, масивен хребет над очите, ниско чело, широки ноздри и големи зъби.

Смята се, че произхожда от мъж на около 50 години, който вероятно е бил едър и много силен физически. Живял е в сурови условия, а това дава място за предположение, че е силно адаптивен с възможност да се е разпространил из цяла Азия.

Както и израелските си колеги, учените в Китай са използвали геохимични анализи, както и компютърен модел, включващ 600 черти на идеално запазения череп, чрез който правят милиони симулации за реконструиране на човешкото родословно дърво и връзките между различните видове.

Така екипът от Хъбей достига до заключението, че "Човекът дракон" най-вероятно е представител на нов вид Homo и един от най-близките роднини на съвременните хора, който дори може да е имал пряк контакт с Хомо сапиенс в Азия.

"Като цяло, черепът от Харбин предоставя повече доказателства, за да разберем разнообразието и еволюционните връзки между тези различни видове и популации на рода Homo ", коментира професор Сидзюн Ни, участник в изследването. "Открихме отдавна изгубения ни сестрински вид".

Съществува обаче и друга теория, свързваща Човека дракон с Денисовия човек.

Това е един друг кандидат за нов вид, чиито вкаменелости са открити в Сибир и Тибетското плато и представляват само отделни костици от пръст, зъби и челюст.

Смята се, че имат общ прародител с неандерталците, от който се разпространили из Азия, но не и в Европа. За тях обаче има все още твърде малко информация и трудно може да се каже дали са отделен вид или просто подвид на неандерталците.

Така че, ако Човека дракон всъщност е денисовец - нещо, за което могат да свидетелстват сходства в зъбите, то много вероятно е да не е отделен вид, както предполагат китайците.

За да се докаже това обаче ще бъдат необходими още много изследвания и генетични сравнения, които вероятно ще отнемат години.

В крайна сметка, макар и в известна степен конкурентни, изследванията в Израел и Китай хвърлят нова светлина относно човешката история. Времето на средния плейстоцен (420 000 - 120 000 години) явно е било динамичен период на миграции и взаимодействие между видовете.

Време, когато множество различни популации очевидно са съжителствали заедно и са обменяли генетичен материал и технологични постижения.

Най-четените