Преди 10 години Анджелина Джоли и Брад Пит си пробиха с пистолети в ръка път към семейното щастие в "Мистър и мисис Смит". Там те се подвизаваха в ролите на убийци, които внезапно се влюбват, докато се бият.
Събирайки се на големия екран за първи път оттогава, в развиващия се през 70-те години "Край морето" (By the Sea), в който Джоли е зад камерата, най-прочутата двойка в света създава болезнено скучна медитация върху брака, заменяйки куршумите и секси химията с пасивно-агресивни заяждания.
За съжаление, тази летаргична евродрама е толкова отчайващо скучна, че дори малките проблясъци в монтажа, които почти загатват, че нещо интересно може да се случи, не могат да я спасят.
Ех, само да имаше предизвикано от семейна параноя кръвно жертвоприношение! Или психо-танцово парти!
Но не.
Дори секссцените са приспиващи и даже художественото разголване на гърди, което гарантирано ще донесе на "Край морето" интерес от страна на по-перверзните зрители, не може да събуди любопитството на средностатистическия кинолюбител.
Вместо сюжет, "Край морето" съдържа голям брой мащабни средиземноморски гледки, мрачни Брад и Анджелина, въздишащи тежко в ретро-дизайнерски дрехи, както и сцени от възможно най-нещастния брак.
Въпреки усилията си, Джоли е създала най-депресиращата двучасова реклама на луксозен парфюм в историята.
Е, поне носи любовта към френското и италианското кино на своя направен от първокласен шивач ревер.
Пит и Джоли Пит (както присъства тя в надписите) са Роланд и Ванеса, женени нюйоркчани, които пристигат в отдалечен френскоговорящ островен курорт със спортната си кола.
Те обикалят през красивата природа под звуците на най-големите хитове на Серж Генсбур, като хладината между тях е осезаема дори с невъоръжено око.
Слънчевата светлина, уловена прекрасно от Кристиан Бергер, има неясното съвършенство на филтър от Instagram, и излъчва шикозна елегантност, докато двамата се мотаят през онова, което би трябвало да бъде възстановяваща европейска почивка, безмълвно дразнейки се един на друг.
Мрачното брачно неспокойствие рядко е било улавяно с такава фото-прецизност в стил Vogue, особено заради бежовата цветова палитра на Джоли Пит.
Да, в чисто визуален аспект "By the Sea" е пиршество за сетивата, преливащо от скъпи детайли.
Пит и Джоли Пит, своеобразни Бъртън и Тейлър на своето поколение, отчаяно се опитват да отдават почит на майсторите на италианската и френската Нова вълна, без да осъзнават, че са се затворили в клопката на мимикрия с бюджет от 10 млн долара.
Оскъден на диалог, филмът грубо загатва за хладните отношения между Роланд и Ванеса, преди пукнатините в тяхната неестествена връзка да започнат да бият на очи.
Първият им разговор е богат на насилена и позната враждебност, която кара зрителите по-скоро да любопитстват как върви бракът между Джоли и Пит, отколкото какво е довело тази мрачна, намръщена двойка по Средиземноморието.
"Намирисвам риба", заявява тя, ходейки през изобилстващата от камъни земя. "Може би е по-добре да си свалиш високите токове, скъпа", промърморва той.
Най-жестокият ход на "Край морето" не са емоционалните престрелки между двамата, докато водят войната си на нещастно обвързани, а начинът, по който Джоли Пит размахва като морков обяснението за това нещастие пред зрителя, само за да го скрие отново и отново.
Къде като Хемингуей, къде като Фицджералд, Роланд е бивш успешен романист, който е изгубил вдъхновение и търси как да си върне някогашната тръпка.
Проблемът е, че той по-скоро посяга към чашката, отколкото към писалката, изоставяйки пишещата машина, която е разположил пред изгледа към океана в полза на напиването в местното крайморско кафене с мъдрия местен барман (Нилс Ареструп).
Той също така очевидно бяга от Ванеса - негова съпруга от 14 години и бивша танцьорка, която прекарва дните си, криейки се от света, отпусната драматично върху мебелите в просторния им апартамент.
Тя изпитва мрачно страдание, за което знаят само тя и Роланд.
Ванеса прелива от тревога и гълта нонстоп хапчета, подобно на будоарна ледена кралица, затънала в коприна, шифон и досада.
"Някога ще говорим ли за това?" пита той, визирайки този скрит епизод от тяхното общо травматично минало. (Внимание, спойлери: проблемът е, че не Го правят, по не и докато не са минали почти два часа на нервни подхвърляния на реплики и тежки въздишки).
Еднообразните им дни и нощи са приятно разтърсени от вълна от нова енергия, когато пристигат младоженците Леа (Мелани Лоран) и Франсоа (Мелвил Попо), които се нанасят в съседство и се заемат енергично да работят върху бъдещите си деца, като ехото от този процес кънти през стените.
Шумният им френски секс нахлува в мълчанието на самоналоженото емоционално изгнание на Ванеса до такава степен, че тя дори изпуска книгата си.
А това означава много за филм, който проточва до безкрайност бавното приближаване на камерата върху сълза по бузата на Джоли Пит, докато тя седи на празно легло, загледана в далечината.
Когато Ванеса открива дупчица в стената и започва да шпионира съседите, нейният фригиден свят най-после е разтърсен от спазъм на човешка емоция - любопитство, сласт, завист, възмущение.
А когато Роланд открива нейната тайна и започва да се присъединява към нея в шпионирането, тяхното общо воайорско хоби зарежда брака им и филма с нова енергия, докато любвеобилните французи напомнят на американците как се правят нещата.
Но когато те се сближават с дружелюбната двойка, тяхната тайна игра води до поредица от събития, задействаща пречистваща, макар и дълбоко неудовлетворителна конфронтация - и разкрива границите на дарбата на Джоли Пит като творец.
В третия си филм като режисьор Джоли Пит е поела всички творчески роли: сценарист, режисьор, звезда и продуцент (браво на жените, които могат всичко!)
Но докато тя режисира съпруга си в пълноценно, дълбоко изпълнение като мъж, разочарован като съпруг и творец, тя самата поставя погрешно себе си в ролята на скованата, но отчаяна Ванеса, с огромни усилия стремейки се към неуловима наивна крехкост, която не може да открие в себе си.
Някои особено неловки фрази в диалога не помагат особено, както и резкият, клиширан заход на героинята й към загатнато психично заболяване.
В една сцена Ванеса се разхожда край скалите и се замисля дали да не се хвърли в бурните сини води долу; минути по-късно тя се връща вкъщи вир-вода от морето и прошепва на ужасения Роланд:
"Сега външно съм точно както съм отвътре".
Сексът играе много важна и непостоянна роля в "By the Sea", така че е жалко, че най-повратният плътски момент остава неясен и объркан от монтажа.
Еротична ситуация във ваната се превръща в пропиляна възможност по-добре да се дефинира променящото се емоционално състояние на Роланд и Ванеса, но ако Джоли Пит не се бои да показва грозотата на семейните им скандали, тя не изглежда готова да подходи по европейски към този кратък еротичен момент.
Като че ли има повече смисъл в размазания от сълзи грим на Ванеса, отколкото в тази най-интимна чувствена сцена между двамата.
По-разочароващо, ако не и направо вбесяващо, е как "By the Sea" в крайна сметка проследява скръбта на Роланд и Ванеса до една дълбока мрачна женска тайна.
Това е обезумяващо регресивен обрат директно от това минало, което Джоли Пит се опитва да предаде, и неговите последици заслужават по-съвременен дебат.
Героите в "By the Sea" поне се справят с тях, като пият безкрайни коктейли, бири и бутилки вино.
Освен ако не носите тайно своя манерка в киното, няма да имате този късмет.
