Стане ли дума за забележителен екранен актьор и изтезаващата се от призванието му душа, името, което идва спонтанно наум, е само едно - Даниъл Дей-Люис.
Още в годините, когато играеше на сцената в Националния театър в Лондон, актьорът беше известен с честите си и дълги професионални паузи, понеже ролите му го докарваха до нервно изтощение.
Дей-Люис никога не е работил нормално. Той влиза в образите си с такава потресаваща всеотдайност, че неведнъж е излагал психическото си здраве на риск.
В индустрията маниерът му е известен като методично актьорство, а за Дей-Люис е опит от първа ръка, който му дава единственият възможен и автентичен светоглед за персонажа.
"Когато не си запознат с определена ситуация от личен опит, няма как да я изследваш през въображението. Трябва да имаш някакъв вид опит на практика, за да има с какво да стимулираш фантазията си", казва актьорът за творческото си верую пред "Гардиън".
През годините актьорската му философия го е тласкала в екстремни крайности - разболял се е от пневмония на снимачната площадка за "Бандите на Ню Йорк", понеже е отказвал да носи плътни дрехи, отдавал се е на пълно отшелничество, за да разбере капана на изолацията в "Името на Отца", дистанцирал се е от семейството си с месеци, за да влезе в студения ум на социопат.
От всички игри с психическата му устойчивост обаче "победителят" в кариера на Дей-Люис е ролята в "Последният мохикан", след която трябваше да пие хапчета заради халюцинации.
В лентата на Майкъл Ман от 1992 г. филмовата звезда играе полуиндианец и полубял ловец-следотърсач, отгледан от американските индианци.
Филмът е базиран по роман и първата стъпка на актьора е да прочете книгата, след което да се запознае с подробната история на мохиканите, както и с английско-френско-индианската война в британската колония на Ню Йорк - основите на сюжета на "Последният мохикан".
Но тъй като принципите за качествено превъплъщение при Дей-Люис опират и до практическия опит, процесът му по подготовката за ролята не свършва само с четенето.
Актьорът си налага режима на героя си от филма Нати Бъмпо, докато не стига до момент, в който не може да разпознае отражението си в огледалото.
Преди началото на снимките той е по-близо до образа на американец от смесен брак, специалист по оцеляването в гората, отколкото до филмовата знаменитост, която позира по червените килими за премиера.
За ролята Дей-Люис се научава да проследява и да дере животни, да си строи кану и да плава с него, да се бие с томахавка и да стреля със зареден пистолет в движение.
Прекарал е шест месеца сам в гората, за да дублира манталитета на Нати, и дотолкова свикнал с пушката си "Уинчестър", че я носил навсякъде със себе си. Дори на коледната вечеря със семейството си.
"Хареса ми да бъда човек, който не се е докосвал до неврозите на XX век. Той живееше ведно с природата", споделя актьорът за "Ню Йорк Таймс".
В стъпките по адаптирането към живота на мохиканите Дей-Люис прибавя и интензивна физическа тренировка, чиято цел е да изгради релефна мускулатура в горната част на тялото му. Пет пъти седмично в продължение на шест месеца той е във фитнес залата, докато не се сдобива с физика, готова за лов.
Без да го осмисля в началото на снимките, отдадеността на Дей-Люис вдига залозите за успех на филма, което е от огромна полза за Майкъл Ман.
По времето, когато главният му актьор живее сред дърветата и се учи да хваща зайци, режисьорът на "Последният мохикан" има финансови главоболия. Продуцентите от 20th Century Fox му отпускат мизерен за реализацията на продукцията бюджет - само 7 милиона долара.
А след като Кевин Костнър минава през иглено ухо за екранизиране на епопеята "Танцуващият с вълци" за 19 милиона долара, на Ман му е пределно ясно, че няма как да побере разходите на лентата си в оскъдните 7 милиона.
Ето защо дава начало на проточващите се във времето преговори, които постепенно убеждават студиото, че в "Последният мохикан" има същия боксофис потенциал като "Батман се завръща" и "Смъртоносно оръжие 3", които излизат през лятото на 1992 г. От студиото се съгласяват да увеличат бюджета до 40 милиона долара.
Повечето пари за Дей-Люис означават и още повече посвещение. Той отказва да говори с колегите си на площадката, за да не излезе от образа, не сваля дрехите на Нати Бъмпо, а след работа се затваря в къщата си и спуска капандурите на прозорците.
Не е имало човек от екипа на продукцията, който да не е впечатлен от дисциплината, с която звездата влиза в кожата на персонажа си. Но за Дей-Люис процесът не вървял толкова гладко.
В един момент психиката на актьора се огъва под напрежението да битува в чужд живот и Дей-Люис започва да получава леки халюцинации. На място веднага е извикан специалист, който предписва медикаменти на звездата, а той ги пие както по време на "Последният мохикан", така и месеци след това.
"Все още не мога да погледна с гордост ролята, която съм направил", твърди актьорът пред "Гардиън" години след като "Последният мохикан" едва не го докара до лудост, но допълва: "Актьорството е невероятно натоварващ занаят, за мен винаги е бил като самобичуване, но преобладаващото чувство, което ми е оставило, е на радост".
Неслучйано Даниъл Дей-Люис е един от великите актьори на нашето време. Човекът, три пъти печелил "Оскар" за изпълненията си, който след "Невидимата нишка" през 2017 г. си каза "Повече не мога" и се скри от камерата.
"Не знам по какъв път ще поема в бъдеще, но съм стигнал период във възрастта си, когато тишината не ме смущава. Дали някога ще се върна към филмите? Кой знае. През целия си живот съм си казвал, че трябва да се спра на едно място и да пусна корени, но нещо все не ми позволяваше да го направя. Докато не стигнах предела си. И колкото и да ми беше трудно да пусна филмите, се наложи да го направя", споделя звездата в последното си интервю за W Magazine.
