Каскадьорството невинаги е лесна, понякога опасна и доста често неблагодарна работа. Трудно е да се оценят усилията на всички хора, които стоят зад любимите филми и сериали.
Затова и в тази кратка поредица от текстове, аз се опитвам да представя света на киното и телевизията през очите на каскадьорите, които понякога трябва да рискуват здравето си, за да изглеждат екшън сцените възможно най-реалистични.
Този път разговарям с усмихнатата американка Айви Харалсън. С нея се видяхме в едно малко кафене в Солун, където ми разказа какво е да работиш в холивудски блокбъстър, както и в един от най-големите циркове в света.
Как започва всичко?
Всъщност нейната история тръгва от актьорството. Айви е завършила актьорско майсторство за драматичен театър, но един от курсовете там определя какъв ще бъде нейният бъдещ кариерен път. Това е бил курс по сценичен бой, който се оказва, че пасва идеално на спортната ѝ натура.
"Тренирала съм лека атлетика, най-вече спринтове, бягане с препятствия и овчарски скок. Цял живот съм играла волейбол и 10 години се занимавах със софтбол", споделя ми тя. "Започнах да уча актьорско майсторство, но когато отидох в колежа и се запознах със сценичния бой, разбрах, че бих могла да бъда едновременно атлет и актьор. Наистина се влюбих в тази идея и впоследствие започнах да я преследвам."
След като се дипломира от университета Уейн Стейт в Детройт отива в Ню Йорк. Там за известно време търси развитие на театралната сцена, преди да попадне на първата си работа като каскадьор. При това не на случайно място, а в Marvel Universe Live, което представлява сценична шоу програма с познатите ни герои от вселената на Marvel - чиста комбинация от театър на сцена и каскадьорство.
Оттам нататък вече пътят е ясен.
В работата най-много ѝ допада чисто физическия аспект. Свикнала е да бъде активна, да спортува, а каскадьорството ѝ предоставя именно това.
"Имам възможност да играя пред камера и спортувам, като на всичкото отгоре ми плащат. Ако до края на живота си мога единствено да тренирам, да ям, пътувам и спя, ще съм доволна", споделя през смях.
Най-опасни и най-сложни каскади?
Разказва ми, че най-опасната каскада в кариерата ѝ досега е била по време на снимки в Индия. Става въпрос за сложно изпълнение от няколко различни елемента, които трябва да бъдат перфектно синхронизирани. Айви трябва да премине през перваз и стъкло, което се напуква точно преди тя да го доразбие с тялото си. След това трябва да падне във вода. И всичко това в рамките на един дубъл.
Айви е била притеснена, защото стъклото е било съвсем истинско и е имало вероятност да се пръсне в нейното лице - мини експлозиви го напукват мигове преди тя да премине през него, за да не се налага да го разбива с глава.
"Накрая трябваше хубаво да се огледам дали не кървя отнякъде и, разбира се, намерих голямо парче стъкло, което се беше забило надълбоко под няколко пласта костюм. Не ми стана ясно как беше успяло да премине", припомня си тя.
При друг случай пък отново трябва да падне във вода. Само че тогава е облечена с огромна рокля, която се заплита около нея, когато се опитва да изплува. За няколко момента се паникьосва, но в крайна сметка съумява да се справи.
"Водните каскади наистина ме плашат, защото нямам никакъв контрол. Колкото и да се подготвяш, водата си е вода и тя винаги ще бъде по-силна от теб. Всеки път ще те победи, ако опиташ да се бориш с нея", казва Харалсън.
Тези случаи завършват благополучно, но не винаги е така. Имала е травми, а най-сериозната от тях е счупване на глезен при изпълнение на така наречения b-twist - сложна комбинация от трикинга, което представлява съчетание между удари от бойните изкуства и акробатика.
"Все пак мисля, и това важи за всички нас, че като получим травма, след това се завръщаме по-силни", смята каскадьорката за работата, където контузиите могат да бъдат доста чести.
Проекти, с които се гордее, че е участвала?
По време на кариерата си има възможност да натрупа безценен опит, докато работи за един от най-известните циркове - канадският "Цирк дьо Солей".
"Работих с тях по едно ново шоу. Правехме го от нулата. Винаги съм ги харесвала заради начина, по който се отнасят с изпълнителите си. Наистина уважават изкуството и там е едно от най-добрите места, където може да работи човек като мен", твърди Айви.
За нея обаче най-големият проект, в който участва досега, без съмнение, е "Черната пантера: Уаканда завинаги", който излезе по кината в края на 2022 г. Филм с огромен бюджет и огромни мащаби, където Айви дори има възможността да изиграе малка актьорска роля на една от жените-войни.
"Чувствах се развълнувана като малко дете. От моя гледна точка, да работиш за Marvel или филми като "Джон Уик" или "Бързи и яростни", са върховете, които можеш да постигнеш като каскадьор", казва тя.
Актьор или актриса, които са я впечатлили най-много?
Тук Айви откроява две имена, с които работи в "Черната пантера". Едното е на британската актриса Микаела Коел.
"Наистина е много мила, скромна и работлива. Оценяваше ни като каскадьори и ни уважаваше като професионалисти. А и е адски талантлива", казва каскадьорката.
Другото име е това на Флоранс Касумба, която според Айви, е родена за каскадьорка и има изключително чувство за хумор. По време на подготовката и снимките е влагала изключително много време, за да учи бойните хореографии и да полага усилия да ги прави добре.
В какво се чувства най-добра?
Тук вече се обажда актрисата у Харалсън. Тя мисли, че повечето нейни колеги биха казали, че са експерти в боя, шофирането или нещо друго, но нея най-много я бива в това да играе. С други думи - най-любимото ѝ нещо е да умира, както сама се изразява, докато се залива от смях.
"Най-много обичам, ако се случи някой да ми каже, че сега ще ме наръга с нож в крака, ще ми разреже корема и после ще ми счупи врата. Страхотно е! Дай ми 5 минути и ще направя най-добрата реакция", казва тя.
За разликата между САЩ и Европа
Голямата разлика между работата като каскадьор в Америка и където и да е другаде по света е, че в Щатите има профсъюз, който защитава техните права и следи за спазването им. Това е SAG-AFTRA (Гилдия на актьорите - Американска федерация на телевизионните и радио артисти).
Например в САЩ имат гарантирана 5-дневна работна седмица с 8-часов работен ден. Каквото и да става, винаги имат по два почивни дни, а всичко извън това се заплаща като извънреден труд.
В Европа е по-различно и e обичайна практика да се работи по 10 или 12 часа, шест дни в седмицата., като Айви дава пример как ѝ се е случвало да остане цял ден на работа, без да прави нищо и без да е необходима на терен, но дори след края на работния ден е принудена да остане с всички останали, макар продукцията да не е длъжна да ѝ плати извънредни.
"В SAG наистина се почувствах защитена, защото усетих, че действително някой се грижи за правата ни и следи да не се злоупотребява с тях. Иска ми се повече страни в Европа да имат подобни условия ", завършва Айви.
