Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът Judas and the Black Messiah - да предадеш онзи, който се бори за теб

За съвременната киноаудитория Черната пантера е името на един от най-известните комиксови герои на Marvel. Но зад термина "черна пантера" има друг исторически смисъл.

През 1966 г., когато тъмнокожият супергерой за пръв път се появява на страниците на комиксите, в САЩ е създадена и т.нар. Партия на черните пантери. Организация от чернокожи мъже и жени, обединени от една обща борба - тази за граждански права и справедливост.

Когато говорим за символите на движението за права на чернокожите в САЩ, първите образи, които изникват в ума, са тези на легендарни имена като Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс.

Но не техните борби са в центъра на филма Judas and the Black Messiah. Лентата на режисьора Шака Кинг (Newlyweeds, Mulignans) проследява по-слабо познати у нас исторически събития, които макар да са останали в миналото сякаш напират да нахлуят и през вратата на настоящето.

Във филма е разказана историята на информатора на ФБР Уилям О"Нийл, който прониква в клона на партията на "Черните пантери" в щата Илинойс със задачата да следи харизматичния му лидер Фред Хемптън.

О'Нийл се отдава изцяло на манипулативната роля, в която влиза, докато политическата сила на Хемптън нараства с всеки ден. Както и може да се очаква, в душата на "къртицата" бушува буря. Дали ще постъпи правилно и ще заеме страната на "своите", или пък ще стигне до края на нечестивия път, по който е поел?

Даниел Калуя като лидера на "Черните пантери" в Илинойс - Фред Хемптън Снимка: Warner Bros.
Даниел Калуя като лидера на "Черните пантери" в Илинойс - Фред Хемптън

Дори и да не знаете как свършва историята, заглавието на филма е достатъчно красноречиво само по себе си. Библейските символи се оказват особено подходящи и силни сравнения за случилото се с Фред Хемптън. Ясно е кой е Юда, ясно е кой е Месията. Знаем и какво е престъплението на единия спрямо другия.

Режисьорът Шака Кинг неслучайно нарича Фред Хемптън "Черния Месия". Непреклонната вяра на активиста и завидните му ораторски способности са го превърнали в истинска легенда за чернокожите американци.

С истинска страст и отдаденост в неговата роля се превъплъщава Даниел Калуя ("Бягай!", "Черната пантера"). Харизмата на актьора е абсолютно завладяваща, особено когато говори пред тълпа хора.

Само думи обаче не стигат, трябват и действия. Хемптън прави впечатление не само с речите си, но и със смелите си начинания. Така например той успява да обедини няколко различни мултикултурни движения под една обща коалиция, а на екрана Калуя предава всички тези аспекти от характера на героя си по изключително убедителен начин.

Активист, но и влюбен мъж, Хемптън открива любовта в лицето на Дебора Джонсън (Доминик Фишбек).

В кожата на писателката Фишбек прави роля, към която няма как да останеш безразличен. Играта ѝ се отличава с неподправена искреност, уязвимост и сила.

Подобни филми често не успяват да разгърнат достатъчно женските образи, защото те падат в жертва на централните мъжки фигури, около които се въртят сюжетите, но Judas and the Black Messiah не прави подобен компромис.

Ако Фред Хемтън е едната страна на монетата, то другата със сигурност е Уилям О'Нийл. Лакийт Станфийлд изиграва ролята на "къртица" с феноменална изразителност.

Лакийт Станфийлд като "къртицата" Уилям О'Нийл Снимка: Warner Bros. Pictures
Лакийт Станфийлд като "къртицата" Уилям О'Нийл

Моралният конфликт, който кипи в него, е подчертан от постоянните страх и болка, играещи по лицето му. На моменти дори е трудно да не му съчувстваш и да не се надяваш, че ще се опълчи срещу ФБР и нещата, които искат от него. До голяма степен обаче това е игра на котка и мишка, в която шансовете определено не са равни.

Освен с блестяща режисура, чудесен сценарий и актьорска безупречност, Judas and the Black Messiah се запечатва в съзнанието и с прекрасната кинематография на Шон Бобит. Някои от най-напрегнатите моменти, в които по принцип е достатъчен дори само диалогът, тук са допълнени от визуалното съвършенство на кадрите.

Филмът на Шака Кинг е поредният предупредителен звънец. Темите за расизма и гражданските права в САЩ са също толкова актуални днес, колкото са били и през далечната 1966 г., особено след многобройните случаи на полицейско насилие над чернокожи от последните години.

Judas and the Black Messiah се появява в точния момент, тъй като голяма част от света обръща все по-голямо внимание на проблема. Изглежда, че в глобален мащаб хората са готови да научат повече и да окажат подкрепа, било то и само морална.

Тук идва този разказ за вярата и предателството, който те приковава от началото до самия край, независимо дали си запознат с реалните отминали събития, разиграващи се на екрана.

Уилям О'Нийл вижда света в черно и бяло. Фред Хемтън от своя страна знае, че има и други цветове. Юда е готов да извърши най-страшното предателство, за да спаси собствената си кожа. Месията е готов да умре за по-висшата идеология, в която вярва.

Последната дума в крайна сметка има историята, която сама решава как да помни дадена личност.

Независимо от това колко е презрян един и колко е обожествяван друг, керванът си върви, а голямата задача остава - да помним миналото, за да не повтаряме грешките му.

Най-четените