Когато Кенет Брана влиза в света на киното със своята интерпретация на "Хенри V" - изненадващ хит, с който 28-годишният тогава режисьор спечели първите си две номинации за "Оскар" - се предвещаваха големи успехи за него.
Оттогава Брана е постигнал много. Макар и невинаги, опирайки се на правилните решения и по пътища, които не си е представял, 61-годишният ирландец си създаде име в киното, режисирайки всичко - от 4-часови адаптации на "Хамлет" до блокбъстъри като "Тор".
През последните години Брана даде начало и на своя кино поредица по криминалните романи на Агата Кристи, която въпреки спорните отзиви няма намерение да спира.
В десетилетията си зад камера Кенет Брана е дал да се разбере, че кариерата му няма да върви според една постоянна величина.
Когато критиката го определя за Шекспиров режисьор заради желанието му да смеси Шекспировия театър с киното, Брана спира, отклонява се и тръгва по посока на американските блокбъстъри.
А когато го формулират като режисьор на Marvel, той изважда от ръкава си независим, черно-бял и дълбоко личен филм за детството си в Ирландия.
Полубиографичната лента "Белфаст", спечелила "Оскар" за оригинален сценарий, за момента е най-аплодираният проект на Кенет Брана.
Вдъхновена от размириците в Северна Ирландия през август 1969 г., историята описва живота на 8-годишния Бъди и семейството му, които се оказват в епицентъра на религиозен и политически конфликт в Белфаст.
Заради бунтовете и размириците между протестанти и католици в страната, семейството на Бъди е изправено пред дилема - да остане във все по-опасния за тях град, където са изградили живота си, или да се премести.
Историята на "Белфаст" кореспондира с детството на Брана, който също като главния си герой е бил 8-годишен по време на бунтовете в Северна Ирландия.
И също като семейството от филма, родителите на режисьора решават да се преместят в Англия, за да се спасят дебнещото ги религиозно насилие.
"Преди този филм никой не ме беше питал за емоционални последици от това преместване. Предполагам, че всички се страхуваха да говорят за това. Семейството ми трябваше да повярва, че жертвата си е струвала, и да не се разколебава в решението си", споделя Брана пред "Ню Йорк Таймс".
Самият той обаче е любопитен. Още като млад актьор от Кралската академия по драматични изкуства в Лондон Брана се опитва да разбере ситуацията, в която попадат родителите му през август 1969 г., понеже изборът им да напуснат Белфаст е сред най-значимите събития в живота му.
"Имах чувството, че след като тълпите излязоха на улицата, в характера ми се конструираха поредица от идентичности и маски. Исках да сваля някои от тях и да си припомня детето, което бях. Детето, което не се опитваше да угоди на другите, и което не пречупваше себе си, за да се вписва", казва режисьорът.
Връщането назад във времето не минава без сериозна доза предпазливост, защото макар и Брана да избягва използването на термина травма, случилото се с него в детските му години е травматично преживяване като по учебник.
Идеята на режисьора обаче не е да предизвика съжаление с филма си и затова не задълбава в детското страдание повече, отколкото е необходимо.
С "Белфаст" той иска да е проницателен, показвайки пламенния дух на хората в града и факторите, които формират човешкото поведение - понякога безотговорно, а друг път героично.
"Вярвам, че си струва всеки глас да бъде чут и разбран. Чуването е лесно, но разбирането - не. Колкото и наивно да е, вярвам, че дълбоко в себе си всеки човек е добър, честен и порядъчен, без значение откъде идва и какво е направил. Но се изисква еволюция в начина ти на мислене, за да се поставиш на чуждото място и да бъдеш състрадателен", смята режисьорът.
Засилената емоционална инвестиция, която влага при писането на сценария и снимките на "Белфаст", е и характеристиката, разграничаваща отчасти биографичната лента на Брана с високобюджетните му холивудски филми като "Тор".
Различен е и подтикът, който го води до режисьорския стол на полюсно противоположните продукции.
Когато приема да режисира "Тор", посветен на едноименния комиксов герой, Брана се намира пред артистична криза.
Вече е снимал няколко филма, които са му предоставили пълна творческа свобода - "Копой", "Както ви харесва" и "Вълшебната флейта", но с тях не намира нито подкрепа от публиката, нито одобрение от критиката. А в онези години той силно иска проектите му да бъдат видяни.
Ето защо когато от Marvel му предлагат да се яви на прослушване, за да режисира "Тор", Брана е развълнуван. Пише няколко страници сценарий и предлага нов подход при движението на камерата, с което убеждава студиото да го наемат.
Но при финализирането на филма от Marvel започват да налагат тежката си дума, орязвайки творческите подходи, които Кенет Брана е използвал в "Тор".
Режисьорът е настоявал камерата да се движи с т.нар. холандски ъгли, които принуждават зрителите да накланят глава и въпреки че първоначално студиото се съгласило с подхода му, при редактирането на филма са опитали да "изправят" кадрите.
"Много се зарадвах, че не успяха. Това запази моят личен печат върху филма. Исках публиката да изпита чувство на дезориентация, макар и от Marvel да не вникват в идеята. Но въпреки всичко съм благодарен, че ми дадоха тази невероятна и добре платена възможност с огромно количество стрес", ироничен е ирландският режисьор в подкаста Awards Chatter.
С "Белфаст" обаче Брана има далеч по-лична връзка.
Години преди да режисира филма, той е споделял за преместването на семейството му в Англия, тормоза в училище заради ирландския му акцент и уроците по произношение, които се налагало да посещава, за да говори по британски маниер.
Въпреки приликите си с Бъди от филма, Брана е категоричен, че "Белфаст" не е автобиография и не изразява лично отношение. Той е искал да улови изживяванията на обществото, в което е израснал, и да ги направи универсални.
"На премиерата в Лондон при мен дойде един ирански режисьор, който ми каза, че моята история му напомня за разказ на негов приятел от Нигерия. И това се случваше не само с режисьорите. Хора, които не познават ирландската история, реагираха на филма. Предполагам, че разбраха как няколко преживявания като дете могат да ви формират до края на живота ви", казва Брана пред Newsweek.
Що се отнася до неговата травма, режисьорът споделя, че все още не е открил отговор на главоблъсканица какъв човек е и какъв иска да бъде, без да се влияе от хората около себе си.
А докато разплете мистерията, неговото вкоренено верую остава един цитат на драматурга Самюел Бекет: "Проваляй се. Опитай пак. И пак се провали. Няма нищо по-забавно от човешкото нещастие".
