Кое е най-подходящото занимание за човек, който във вторник вечер е останал сам у дома и се бори с неприятен вирус?
Гледането на депресиращ военен филм едва ли ще бъде сред първите избори, но пък в случая ми се видя най-удачно, докато лежах почти безжизнен на дивана, сякаш бях покосен от куршум на северновиетнамски войник.
Така попаднах на "Взвод" - антивоенна история, която за последно съм гледал преди повече от 15 години и сега ми се искаше да разбера как е улегнала в главата ми.
Зад филма стои режисьорът Оливър Стоун, чийто сценарий е вдъхновен от личния му опит във войната във Виетнам в периода 1968-1969 г. и всъщност показва как е повлияла на самия него.
Историята разказва за бойци от взвод на 25-а пехотна дивизия, които изпълняват една от най-неприятните задачи в онази война - патрулират из пълната с неприятели и смъртоносни капани виетнамска джунгла.
Макар взводът да си има командир в лицето на млад и неопитен лейтенант, всички предпочитат да се доверят на подчинените му и далеч по-кадърни сержанти - бруталният мачо Барнс (Том Беринджър) и състрадателният Елиас (Уилям Дефо).
Слабото лидерство и противоположните разбирания за морал и човечност между тези двамата ескалира в неконтролируем вътрешен конфликт, в чийто център се оказва новобранецът Крис (Чарли Шийн). Той доста бързо ще съжали, че е отишъл във Виетнам като доброволец.
Няма нюанси. Бързо става ясно кой е злодеят и кой е добрият. Хората около Барнс се превръщат в олицетворение на злото. Група тежковъоръжени психопати и военнопрестъпници, готови да направят всичко само и само да се разкарат от Виетнам.
От другата страна са Елиас, Крис и още няколко други, които просто се опитват да оцелеят.
В крайна сметка ужасът на войната ще изкара най-страшните човешки черти у повечето герои. Смъртта е навсякъде, докато стресът, напрежението, изтощението и животът във възможно най-мизерните условия ще направят така, че врагът да се окаже не виетнамската армия, а собственият ти другар по оръжие.
"Взвод" е високо оценен при излизането си през 1986 г. Печели пет награди "Оскар" и то в десетилетието на Роналд Рейгън, когато меко казано не се гледа с добро око към филми, които не показват американската армия в най-героичната ѝ светлина.
Неслучайно доста дълго време Стоун не може да убеди студията да финансират проекта му.
А пък и към онзи момент вече са излезли филми като "Апокалипсис сега", "Ловецът на елени" и "Рамбо: Първа кръв". Всички те по различни начини хвърлят поглед върху травмите, които Виетнамската война нанася както върху участвалите в нея, така и върху американското общество.
Само че "Взвод" е доста по-различен. Той е първият забележим филм, който е критичен към участието на Америка във войната. Не съвсем открито, разбира се, а по-скоро плахо, под повърхността на бруталните екшън сцени и плоските диалози.
По отношение на тях "Взвод" по никакъв начин дори не може да се доближи до нивото на "Апокалипсис сега".
Филмът на Стоун по-скоро залага на едва ли не задължителното за онези години екшън присъствие на мега алфа мъжкари с абсурдни реплики като "Мрете, копелете, мрете!" и всъщност единственият силен момент е не някой от клишираните монолози на главния герой Крис, а монологът на Барнс, който в голяма степен обяснява и целия филм.
"Елиас беше тръгнал на кръстоносен поход. Нямам проблем с никой, който прави каквото му се каже, но ще се разправя с всеки, който стъпи встрани. Тогава машината се чупи, а когато машината се чупи, ние се чупим", казва Барнс.
Той рационализира извършеното от него зло, представяйки го като императив на системата. Същата "система", която по един или друг ще стане директен обект на критика в голяма част от следващите филми на Стоун.
Тук обаче критиката му е все още само загатната под формата на коравия Барнс и хипито Елиас и постоянни намеци за ниския социален статус на войниците с реплики от типа на "всичко е политика".
Главният герой Крис пък очевидно е от по-заможно семейство в сравнение със своите другари и за разлика от тях е отишъл доброволно във Виетнам, след като зарязва университета. Войната отваря очите му за това как "богатите винаги пре*бават бедните", оставяйки ги да умират в техните войни.
Всъщност Стоун в голяма степен чрез Крис представя не друг, а себе си, тъй като на младини изоставя образованието си в престижния "Йейл" първо, за да стане учител по английски в Южен Виетнам, а след това втори път, за да влезе в армията.
Именно опитът му там, макар и далеч не толкова драматичен като показаното във "Взвод", става причина да преобърне възгледите си и от патриот да се превърне в човек, който по-скоро ненавижда страната си.
В бъдеще ще стане крайно остър към американската външна политика и дори ще се сближи с диктатори като Владимир Путин.
Основите на всичко обаче са поставени в джунглите на Виетнам.
Все пак "Взвод" си остава една от вечните военни класики и със сигурност могат да се вземат много поуки от неговата история.
