Брайън Мей: Мисля си за Фреди всеки ден

„Ако ме попитат още веднъж: „Какво беше да се работи с Фреди?", ще повърна", казва Брайън Мей. Това не е добро начало за интервю по повод 40-ата годишнина на Queen, чийто мъртъв фронтмен Фреди Мъркюри си остава един от най-привлекателните герои в очитe на публиката.

Въпреки това 63-годишният китарист е необикновено любезен, говори леко и премислено, неотказвайки да се върне далеч назад към истината за онова време. Но тази истина предизвиква двойствени чувства у Мей към Queen, групата, доминираща целия му музикален живот. „Queen оставиха дълга сянка", както казва той.

„Когато Фреди почина, беше като да загубиш член на семейството и ние всички опитвахме да се справим с това по различни начини. Зa известно време аз наистина исках да избягам от Queen, не исках и да чуя за тях. Това беше част от моята скръб. Но съм много горд от това, което направихме заедно. Мили Боже, наистина направихме някои много интересни пътувания! Повечето от тях ме карат да се чувствам добре", казва Мей днес.

Брайън Мей и Роджър Тейлър формират групата Smile през 60-те. Фарок Булсара (рожденото име на Фреди Мъркюри, отразяващо индо-африканските му корени) е бил фен преди да се присъедини към тях. „Взехме го малко на доверие. Беше много ярка личност. Не видяхме великия певец или музикант отначало, той беше много див и необработен. Видяхме някого, който имаше изключителна вяра и харизма и го харесахме", спомня си Барйън Мей.

Фреди обаче се развивал светкавично бързо. „Първият път, когато той ме порази, беше в студиото - Фреди слушаше гласа си на запис и твърдеше: „Не, това не върши работа" и работеше, работеше... Беше изключителен и за някакъв толкова къс период, че можеше да мигнеш и да го изпуснеш, той се научи да впряга вокалната си техника".

Това, което е особено учудващото при Queen, е голямото количество и разнообразие на техния материал, дори в ранните им години, когато той съдържа хеви рок, прогресив, завладващ поп, фолк сладост и нетрадиционни експерименти.

„Нямаше граници. Нашите герои бяха The Beatles и Джими Хендрикс, а The White Album ни беше като религиозен текст за това колко свободни и креативни можем да бъдем. А имахме и по-добри играчки от тези, които са имали The Beatles навремето. Студийната техника се бе развила и ние бяхме артисти, пуснати на свобода сред множество прекрасни цветни копчета. Не ни е било грижа да определяме стила си, правехме музика, която ни беше по душата".

И четиримата музиканти са добри автори на песни, но това не е и рецепта за творческа хармония. „Бяхме и равни, и конкуренти. И дума не можеше да става някой да изсвири и една нота, с която другите трима не са съгласни". Брайън Мей признава, че така сесиите често минавали в скандали. „Кархме се до степен почти да се избием един друг. Имало е моменти, в които всеки от нас е напускал групата, изхвърчайки навън с думите: „Аз бях дотук!". И се случваше бая често даже. Всичко си имаше и своята болезнена страна - бяхме четирима художници, всеки със своя четка в ръцете и се опитвахме да рисуваме по едно и също платно".

Мъркюри обаче е бил миротворецът. „Фреди не ламтеше за власт. Хората може би имат за него представата, че е бил звезда, капричничеща нещата да стават както тя каже, но той беше посредникът, човекът, който можеше да примири различните страни в спора. Беше много добър в това да се фокусира върху важните неща".

Странно, но най-топлите спомени на Брайън Мей от времето с Queen са от последните им записи в Монтрьо, Швейцария - периодът, завършил със смъртта на Мъркюри на 24 ноември, 1991 г. от пневмония, причинена от СПИН. „Очевидно беше, че Фреди няма да живее още много, но той искаше животът да си тече както обикновено и да нарави колкото се може повече музика. Каза ни: „Продължавайте да пишете за мен, да продължим да правим записи. После вие, момчета, може да ги довършите като ме няма". Той приемаще нещата по прекрасен начин".

„Най-любимото нещо на Фреди на света беше просто да прави музика, да случва необикновени неща. Той вече не беш добре по това време, но като станеше въпрос за това, каваше: „Да де, ама имаме нужда от вокал, нали? Заеби всичко, ще го направя!" После обръщаше няколко водки, завличаше се до смесителя и го правеше, пееше прекрасно, с огромна сила и страст, докато не паднеше".

„Мисля си за Фреди през цялото време, ама наистина", признава в края на интервюто Брайън Мей. „Със сигурност няма и ден, в който да не ми е минала някоя мисъл, свързана с него".

„Стигал съм до крайности, в които ми беше много болезнено и не можех да говоря за него. Но вече не съм така. Той все още е част от живота ни по един съвсем реален начин. Не казвам, че не е имало моменти, в които съм плакал - защото е имало такива, но все пак през по-голямата част от времето споменът за него е радост", завършва Брайън Мей.