След тазгодишните музикални награди „Грами" би трябвало да преобладава възмущението.
В крайна сметка, кой гледа церемонии по награждаване, за да се възхищава на победителите, или за да види колко ярко блестят големите звезди, или за да открие някакви нови изпълнители в предпочитан от него жанр?
Не, наградите се гледат, за да има от какво да се възмути човек и да бъде съпричастен с възмущенията на останалите зрители на следващия ден.
А тази година на „Грами" имаше достатъчно вбесяващи неща.
Вярно, че някои сътвориха история, например Тейлър Суифт стана първата жена, спечелила в категория „Албум на годината" два пъти, Стиви Уондър впечатли при пеенето с Pentatonix, а една страхотна по-нова група като Alabama Shakes взе три награди „Грами" и грабна аудиторията с изпълнението си на живо.
Но тук ще се съсредоточим върху особено досадните и разочароващи аспекти. Част от тях бяха предварително предвиждани (тъй като в основните категории нямаше кой знае какви изненади), а други успяха да вбесят по подъл и неочакван начин.
Ето как точно го направиха.
