В година без концерти, турнета и фестивали, музиката понесе неизмеримо тежки удари - но разбира се, остана жива, силна и спасяваща за всички нас.
Рок жанрът също беше обхванат от неизбежния хаос, албуми бяха отлагани отново и отново, някои бяха издадени внезапно като от нищото, лайв албумите се превърнаха в стриймове на живо и сякаш всичко се записваше и излъчваше от мазетата и спалните на музикантите.
Най-лесно е да погледнем на годината като на ужасен период за музиката, но като се замислим, всъщност тя беше уникална и ни донесе редица незабравими албуми.
А безспорни легенди се завърнаха, за да произведат най-добрия си нов материал от десетилетия насам.
Затова няколко дни преди края на 2020-а се спираме на 9 от най-качествените рок албуми, с които ще запомним годината:
Deftones - Ohms
Сред всички групи, произлезли от ню метъл сцената в средата на 90-те, Deftones винаги са били най-приключенски настроените и 9 албума по-късно продължават да се затвърждават като такива.
Ohms е албум, който звучи съвсем познато на феновете, но без да повтаря нещо, което Deftones са правили досега.
Безпогрешно разпознаваемият глас на Чино Морено носи познатата нотка, но аранжиментите зад вокала звучат различно - хем свежо, хем мрачно, понякога мечтателно, понякога апокалиптично.
Това се забелязва най-добре в един от гвоздеите на албума, Pompeji, където групата прескача рязко от блаженството към необуздания гняв.
AC/DC - Power Up
В година, в която всичко отиде по дяволите, AC/DC ни осигуриха така нужния комфорт с нещо колкото познато, толкова и качествено.
Албум от AC/DC, който звучи на 100% както очакваме да звучи албум от AC/DC - това се оказа точно нещото, необходимо да ни убеди, че всичко ще бъде наред.
Верни на формулата си и без да се увличат в никакви експерименти, австралийските легенди на хард рока произведоха едно от музикалните събития на годината. За да издаде Power Up, групата премина период, в който изглеждаше приключила.
Вокалистът Брайън Джонсън напусна, съоснователят Малкълм Йънг почина и за AC/DC това можеше да е краят.
Ангъс Йънг обаче събра отново Джонсън, Фил Ръд и Клиф Уилямс и заедно с племенника си Стиви Йънг записа Power Up, който веднага достигна №1 не само в Щатите, но и в редица други страни.
Ози Озбърн - Ordinary Man
Музикалното бъдеще на Ози също изглеждаше под въпрос през тежката за него 2019-а, когато здравословните му проблеми взеха връх.
Но мотивиран от перспективата за нов албум, великият вокалист се пребори и завърши Ordinary Man през февруари, за да впечатли света на рока и метъла.
Албумът се превърна в най-успешното издание на музиканта в няколко различни държави и ако наистина това е лебедовата му песен, Ordinary Man е абсолютно подобаващ завършек на изключителната му кариера.
Все пак историята ни е научила никога да не отписваме Ози - и надеждата остава да чуем още нови неща от легендарния глас на Black Sabbath.
Tame Impala - The Slow Rush
Кевин Паркър продължава пътуването си от психеделичния рок към някакво озаряващо визионерство в поп музиката - и според мнозина, четвъртият му албум е неговият най-силен до момента.
На първо слушане The Slow Rush предлага меко, приятно и танцувално диско звучене, но всяка от песните крие някаква дълбока и богата емоционалност под повърхността - с текстове за узряването, старостта, отговорностите и мъката от загуба на близък.
Паркър продължава да демонстрира експертизата си в комбинирането на стилове, звуци, хармонии и настроения, за да предизвика едновременно желание за танцуване и за пълно самовглъбяване.
"Гардиън" описа The Slow Rush най-находчиво като "Bee Gees на халюциногенни гъби".
Pearl Jam - Gigaton
Иконите на сиатълския гръндж са още една легендарна група, която се завърна през 2020 г. и не разочарова с първия си албум от 7 години насам.
В тези несигурни времена Еди Ведър и компания ни дадоха един албум за надеждата, пропит с характерната им страст, която познаваме още от ранните им издания през 90-те.
Gigaton е достатъчно традиционен, за да предизвика чувства на носталгия, но също така представя съвременна и по-зряла версия на грънджа.
Deep Purple - Whoosh
Рок динозаврите отново са тук, подпомогнати мощно от легендарния музикален продуцент Боб Езрин.
Whoosh няма да спечели на Purple нови фенове, но изглежда петорката наистина се е забавлявала при записването му и се е отдала на залитания към дълбокия блус и ранния фънк и рокендрол.
Най-блестящите моменти отново са резервирани за китариста Стив Морс с неговите виртуозни умения, а вокалът Иън Гилън показва, че не е загубил искрата в писането на текстове и предлага множество поетични, провокативни и проникновени фрази.
Deep Purple правят и едно знаково завръщане към корените си с нова версия на And The Address - първата песен, която бившите членове на групата Ричи Блекмор и Джон Лорд са написали заедно.
The Strokes - The New Abnormal
19 години след големия им пробив и 7 години след най-скорошното им издание, The Strokes направиха дългоочаквано завръщане, което заслужава внимание.
Американските инди рок звезди доста са се развили две десетилетия след дебюта си, но не са забравили как се пишат привлекателни песни, които са едновременно креативни, задълбочени, но и леки за слушане.
Този път се чуват влияния от ню уейв и дрийм поп стиловете, а фронтменът Джулиан Касабланкас остава същата динамична сила на сцена и подценен текстописец зад кулисите, като този път си позволява и отбрани моменти на интроспекция.
The Strokes вече са пораснали момчета, но хубавото е, че не са се превърнали в скучни възрастни - и музикалният свят само печели от това.
Пол Маккартни - McCartney III
Както и предшествениците на този албум, McCartney от 1970-а и McCartney II от 1980-а, този албум е изцяло личен проект на британския гений, в който той сам записва всички инструменти.
Третото издание в тази поредица от албуми е записано по време на изолацията през тази година, когато сър Пол разполага с време да се отдаде на спонтанни и детайлни експерименти, за да ни докаже, че има още какво да даде на музиката.
"Общото при създаването на тези три албума е, че и сега, както през 1970 и 1980 г., изведнъж имам много свободно време. И когато имам свободно време, какво мога да направя с него? Пиша песни и записвам музика", обяснява легендата от The Beatles.
На 78 години, Пол продължава със същата лекота да композира любовни песни, енергизиращ рок и акустични откровения. Щастливци сме, че личност като него не спира да твори.
Боб Дилън - Rough and Rowdy Ways
Говорейки за завърнали се легенди, Дилън може би е човекът, чието завръщане е най-знаково. Защото в смутни времена един голям поет с китара има безкрайно много какво да каже.
Неговият първи албум с нов материал от 8 г. насам е поглед назад към хора, места и събития от миналия век, но е само привидно отдалечен от съвремието - и всъщност е безкрайно актуален заради типичната за Дилън извечна мъдрост на лириките.
Централната точка на Rough and Rowdy Ways е епичната 17-минутна песен Murder Most Foul, която използва убийството на Джон Ф. Кенеди като начална точка и оттам се впуска в разходка из времето.
Близо 60 години след дебюта си, 79-годишният Дилън остава един от най-значимите и актуални изпълнители в съвременната музика.
