Той може би свири извън сцената, вместо с останалата група.
Възможно е никога да не го видите на снимките на бандата, на обложката на албума или в официалния уебсайт.
Може би дори се съди с групата, след като е бил изтрит от всички официални източници заради скандал с останалите. Или просто е възприел ролята на човек, който допринася в сянка и няма нужда да стои на преден план - а славата не го привлича.
Това е той: тайният, потулен или просто непризнат член на някоя велика музикална формация.
По традиция, много групи работят с допълнителни музиканти извън официалния състав, а понякога тези музиканти стават неотменна част от концертите и дори от записите на съответната банда.
Съдбата им обаче е по-различна от тази на големите звезди.
Музиката е пълна с историите на такива музиканти в сянка, допринесли за безброй бележити песни и концерти.
Най-вярната част от публиката ги познава и оценява, но те заслужават далеч по-широко признание.
И затова днес ви представяме шестима от тях с техните отличителни истории.
Дарил Джоунс (Rolling Stones)
Басист на Rolling Stones още от 1993 г., когато вечната рок банда се разделя с предшественика му Бил Уайман.
Цели три десетилетия опитният американец свири неизменно със Stones, но няма как да разберете това от официалните снимки на групата, където вече са само Мик Джагър, Кийт Ричардс и Рони Ууд (на тях беше и барабанистът Чарли Уотс до смъртта си през 2021 г.).
Дарил Джоунс даже невинаги участва в музикалните видеа и остава някак изолиран, но го приема философски.
"Що се отнася до членството в този много малък и ексклузивен клуб, предполагам, че винаги аз ще съм новакът. Но по отношение на свиренето с бандата, вече се чувствам като ветеран", отбелязва той.
Последното е разбираемо, защото Джоунс обичайно участва не само в концертите, но и в записите на песни.
Официалното членство в Rolling Stones обаче наистина е запазено за малцина и дори на Рони Ууд му се налага да свири с тях над десетилетие, преди да бъде обявен за част от групата.
Джеф Никълс (Black Sabbath)
Забележителен мултиинструменталист, Никълс е част от всички албуми на Black Sabbath от Heaven and Hell (1980) до Forbidden (1995), като участва и в концерти и турнета.
Първоначално е взет като втори китарист, после подхваща бас китарата, когато за кратко Гийзър Бътлър напуска, а впоследствие става кийбордист и ту е вписван като част от Sabbath, ту остава извън официалния състав.
Никълс няма как да стане популярно лице на групата, защото е каран да свири извън сцената - предполагаема причина е, че наличието на видими пиана и синтезатори не придава достатъчно метълски вид на Sabbath.
Музикантът умира от рак през 2017 г. и тогава Тони Айоми и Бил Уорд го описват като истински приятел и изключително ценно присъствие заради тихата опора, която дава на останалите.
Боб Кулик (Kiss)
Задачата на Кулик е тайно да замества първоначалния соло китарист на Kiss Ейс Фрели, и то без да бъде обявен по никакъв начин и без да бъде официално свързван с групата.
Днес вече знаем, че той свири в три песни (All American Man, Rockin' in the U.S.A. и Larger Than Life) от лайв албума Alive II (1977).
Боб Кулик е на китарата и в Naked City от албума Unmasked (1980), той свири и в компилацията Killers, излязла две години по-късно.
Така музикантът все пак получава шанса да свири с групата, за която е кандидатствал още при основаването ѝ в началото на 70-те. Тогава по-бляскавият Ейс Фрели е предпочетен пред Кулик за позицията на водещ китарист, но после разваля отношенията си с останалите и напуска групата.
Боб Кулик не само се съгласява да играе ролята на заместник в сянка, но и запазва тайната дълги години.
"За мен беше важно да удържа на думата си, когато те ми казаха "Това трябва да си остане единствено между нас", обяснява Кулик. "За мен е въпрос на интегритет".
Когато фронтменът на Kiss Пол Стенли издава самостоятелен албум през 1978 г., Кулик отново е привлечен да се включи в записите - но този път участието му е официално.
Хю Макдоналд (Bon Jovi)
Историята на басиста е забележителна - тъй като той е от малкото, преминали от таен статут до официално членство в своята група, като стига чак до Залата на славата на рокендрола.
Първоначално Макдоналд участва в демо записите на първия голям хит Runaway, с който певецът и лидер на групата Джон Бон Джоуви пробива на голямата сцена.
Впоследствие Хю свири с още много изпълнители, а с Bon Jovi започва да се изявява постоянно от 1994 г. нататък, когато Алек Джон Съч напуска състава.
Цели 22 години Хю Макдоналд свири с Bon Jovi без да е официален член на групата. Едва през 2016 г. той е признат за част от формацията и е приет в Залата на славата заедно с останалите.
"С Джон никога не бяхме говорили по въпроса, но внезапно се оказах официален член на групата, не знам защо", разказва басистът.
"Но нищо не се е променило, не са ме третирали различно. Винаги са се отнасяли с мен като с член. Не си представяйте, че съм пътувал с автобус, а останалите са били със самолет. Понякога съм участвал във фотосесиите, в началото бях и на интервютата с тях. Така че сега е странно, предвид от колко отдавна го правя".
"Бях невидимо присъствие с години, а сега вече не съм невидим. Появявам се и като погледна в огледалото, отражението ми е там", допълва Макдоналд.
Били Престън (The Beatles)
Това е петият член на неописуемо влиятелната ливърпулска група в късния период от нейното съществуване.
Легендарният Били не може да бъде определен като тайна част от състава, но и никога не става официално един от The Beatles.
Престън за пръв път се среща с Ленън, Маккартни и останалите още през 1962 г., малко преди началото на бийтълманията.
Няколко години по-късно американецът се присъединява към The Beatles, за да свири на електрически орган по време на сесиите по записване на Get Back.
Той има роля и в още няколко песни от албумите Abbey Road и Let It Be, а специално в песента Get Back е записан като съавтор и изпълнител.
Престън свири с групата и в легендарния концерт на покрива на сградата Apple Corps в Лондон. Джон Ленън даже предлага да го направят официална част от The Beatles, но мнението на Пол Маккартни е, че така още по-трудно ще се взимат каквито и да е решения.
Така или иначе, епохалната група се разпада, но Били Престън завинаги остава част от историята ѝ.
Пат Смиър (Nirvana)
Масовата публика познава Nirvana като трио, състоящо се от Кърт Кобейн, Крист Новоселич и Дейв Грол.
Но в по-късния период на най-прочутата гръндж рок банда, към тях се присъединява още един китарист.
Всъщност Кобейн винаги си е представял Nirvana като състав с двама китаристи, затова и кани Пат Смиър да се присъедини.
Останалите харесват звученето на Смиър в бившата му група The Germs, а самият той е голям фен на Nirvana и нещата между тях се получават естествено.
Допълнителният китарист свири с останалите на сцената по време на турнето по албума In Utero и по време на легендарния акустичен концерт MTV Unplugged.
Макар че тогава не е официално част от Nirvana, изглежда неизбежно в един момент това да се случи... но групата приключва съществуването си след самоубийството на Кобейн през 1994-та.
Също като Били Престън, Смиър никога не е бил тайно присъствие в Nirvana, но просто си остава допълнителен музикант извън титулярните трима.
След трагичния край на Nirvana, Дейв Грол постига големи успехи с новата си група Foo Fighters - където Пат Смиър също има дейно участие, но вече като официален член.
