Докато човек си припомня акустичния кавър на Wish You Were Here на Pink Floyd, изпълнен от българската група Bloodrush в ефира на БНТ1, трудно може да направи връзката с тежко парче като Your Worst Enemy, предизвикващо тела в публиката да се блъскат в пого.
А след това и с "Няма да се връщам" - последната, ама наистина последната песен на Bloodrush, която слага край на един етап от кариерата на младите музиканти и намеква в каква посока ще поемат част от тях занапред.
Но това е еволюцията в музиката - нещо изчезва, а друго заема мястото му. Подобно на живота, в изкуството краят също поставя основите на ново начало.
Така Bloodrush, победителите в първия сезон на предаването "Голямото рок междучасие" по БНТ1 през 2016 г., и една от по-познатите млади български банди, остава в миналото.
На нейно място се появява новият проект "Цар Плъх".
По този повод се срещнахме с Коста Коларов, вокалист и китарист на Bloodrush и фронтмен на "Цар Плъх", за да изпратим старата банда и да посрещнем новата подобаващо.
Историята на Bloodrush започва на училищен чин в Добрич, който Коста дели с един от най-добрите си приятели - Георги Костов. Именно Георги е спойката зад създаването на групата - той предлага на съученика си да стане китарист на бъдещата банда на други негови приятели.
"Баща ми ми казваше, че е най-важно да си мина класическата школовка, доколкото е възможно. Караше ми се, че вместо да свиря класически упражнения, свиря рифове на AC/DC", спомня си този период Коста, защото именно това, че свири основно на класическа китара, се явява предизвикателство.
Бъдещият басист на бандата - Димитър Димов, му дава назаем първата си електрическа китара и заедно с Мартин Кирилов на барабаните тримата се събират да репетират за пръв път в тясна стаичка в читалището в Добрич.
Започват да свирят основно кавъри на групи като Pantera, Metallica, Slayer, D2, Red Hot Chili Peppers, а Коста - вече и вокалист - започва да бяга от училище, за да свири на електрическа китара вкъщи.
"За Митко беше много важно на първия ни концерт да излезем с авторска песен. На мен ми беше все едно, исках просто да свирим", спомня си Коларов. "В един момент за нас стана важно да сме авторска група и много органично и естествено започнахме заедно да пишем музика."
За втория си концерт вече имат две парчета, за третия - три. В рамките на година написват дебютния си албум - No Man's Land. Като тийнейджъри, които свирят траш и метъл, в албума следват едно неписано правило от онова време - "ако не правиш нещо по-тежко, значи не струва".
Краят на 2016 г. е особено важен за младата група. Bloodrush печелят първото телевизионно издание на "Голямото рок междучасие".
По думите на Коста не са били подготвени, че ще вземат първото място. Макар да приемат самия формат сериозно, не гледат така на себе си.
Победата обаче им носи публичност, както и възможността да се сдобият с апаратура, нужна за правене на концерти.
Друг ключов момент, който в крайна сметка може би повлиява на съдбата на Bloodrush, е преместването на момчетата в Англия, където продължават образованието си. Не спират обаче с музикалната си дейност.
Именно на Острова написват втория си албум Quench, в който по думите на Коста са искали да използват най-сложни и виртуозни техники от гледна точка на композиция и саунд. Записите са осъществени и в България, и в Англия, като албумът е записан, мастериран и смесен от вокалиста на Odd Crew Васко Райков.
Престоят във Великобритания е време и на осъзнаване - че в България има "много сериозна и алтернативна публика" и страната ни не е толкова назад, колкото членовете на Bloodrush са си мислели.
"Видяхме, че в Англия хората са пренаситени от култура. Като имаш всяка седмица Rolling Stones, защо да ходиш на малките ъндърграунд концерти в сряда вечер?", обяснява Коста.
Така след около тригодишен престой на Острова, Bloodrush се връщат в България и за пръв път започват да пишат музиката си на български. Резултатът е последната им тетралогия от песни - "Заедно ли ще горим?", "Сам", "Трета нощ" и "Няма да се връщам".
"Естествено, като написахме парчето на български, някои хора ни казаха: "Тази музика трябва да е на английски, нали е рокендрол", обяснява Коста, който написва текстовете.
Всеки, който чуе парчетата, веднага забелязва и своеобразното смекчаване на саунда. И тук отговорът е "еволюция".
"И тримата еволюирахме заедно и започнахме малко да бягаме от границите на метъла, траша и стоунъра", казва вокалистът и китарист.
Въпреки това последното парче - "Няма да се връщам", не е написано със замисъла да бъде и последната страница от историята на групата. Текстът е свързван с "бягството от чужбина, от емоционални състояния, връзки и приятелства."
Като изпълнители на "Няма да се връщам" са дадени две банди - както Bloodrush (вече стилизирано BLDRSH), така и "Цар Плъх". Дребен детайл, който обаче ознаменува прехода от старата група към новата.
"Цар Плъх" е именно новият проект, в който участват двама от тримата от Bloodrush - Коста Коларов и басистът Димитър Димов. Kъм тях се присъединява и барабанистът на Cool den и "Тотал щета" - Тедо Чирпанлиев.
За Коста целта в новата банда е повече експерименти. И макар за момента да са трио, му се иска колкото се може повече хора да вземат участие в проекта, а не да бъде "one man show с още двама музиканти".
В плановете му влиза отделни песни на "Цар Плъх" да съдържат цигулка, виолончело, тромпет и синтезатори. Съпоставете тази музикална цел с гореспоменатата Your Worst Enemy и тежкото ѝ звучене.
Посоката е различна, както и "Няма да се връщам" ясно показва - на по-мек саунд и на повече музикални експерименти, отвъд плена на ограниченията, които понякога вървят с метъла.
Така че сбогом, Bloodrush! И добре дошъл, "Цар Плъх"! Чакаме да чуем какво ще ни предложиш.
