Митът, че българските ученици са изключително натоварени, падна. Българчетата учат малко и почиват много в сравнение с връстниците си от другите държави от Европейския съюз. Това сочи анализ за задължителното учебно време, учебния календар и ваканциите в европейските страни, публикуван от образователната мрежа Eurydice към Европейската комисия за настоящата учебна година. Средният брой часове на година по задължителните предмети у нас е 687.
След нашата страна са само Латвия и Унгария. В Латвия учат до IХ клас и средно на година имат по 674 учебни часа по задължителните предмети. В Унгария, както и в България, средното училище приключва в XII клас и годишно се падат по 667 учебни часа. Извън ЕС най-малко се учи в Хърватия. Там средното образование е до VIII клас включително, а средно на година се падат по 555 часа.
Българските ученици, особено в началното училище, съвсем не се претоварват. Например първолаците прекарват в клас най-малко - само 398 часа на година, което е под часовете в Унгария, Латвия и Хърватия. Броят на уроците за първолаците е два или дори три пъти по-малък в сравнение с тези на връстниците им от Испания (875 часа годишно) и Франция (864 часа за учебна година). Шампиони са в Люксембург, където децата от I до VII клас се обучават по 1008 часа. Само първокласниците в Норвегия учат почти колкото българчетата.
Общият брой учебни часове от I до IV клас е 1629, или средно по 407 на година. В по-горните класове учебната натовареност се увеличава и българските ученици се оттласкват от дъното на таблицата. Например обучението в прогимназиалния и гимназиалния курс на българските и унгарските училища включва сходен брой часове. Абитуриентите у нас имат 744 часа на година, докато връстниците им в Унгария - 720. Седмокласниците пък имат по 765 часа годишно, а в Унгария - 694. Гимназистите от Люксембург са отново най-натоварени - програмата от VII до Х клас предвижда по 1014 урока на година. В испанските гимназии се учи по 1050 часа. Във Франция седмокласниците учат 839 часа, но дванадесетокласниците имат най-много часове - общо 1108 за година.
Данните за хорариума по основните задължителни предмети също показва, че българчетата не се преучват. Например 7-годишните у нас имат 127 часа по ограмотяване, докато връстниците им във Франция - 360 часа. Най-много часове по роден език в българските училища са предвидени в III и IV клас - по 149 урока на година, в прогимназията са по 128, а в гимназията намаляват до 81 часа, като в последния XII клас се учат само 47 часа годишно.
Във Финландия, която е на първо място от европейските държави по постижения на 15-годишните в областта на четивната грамотност, средният брой часове за всички класове е 200 на година, но с уговорката, че този предмет се учи до IХ клас включително. Подобно е положението и с часовете по останалите предмети - математика, природни науки и дори овладяването на първи чужд език. Прави впечатление, че в 13 държави, сред които Германия, Австрия, Лихтенщайн и Люксембург, по време на цялото задължително обучение има часове по религия, етика и морал. В скандинавските държави също има подобни часове, но не са с фиксиран брой на година.
www.segabg.com
Предварителни извинения към авторката, но по-безсмислена статия не бях чел Следващият път, когато пишете статия за проблемите на българското образование, пишете за именно за него, а не ми слагайте сухи сравнения с други държави от ЕС. Може би, трябваше да поставите същото заглавие, каквото е и във в. Сега, но статията пак щеше да си е пълна загуба на време и за автора, и за читателя. Да ми твърдите, че грамотността на българските ученици е ниска, защото учат малко, е толкова детинско, колкото е да твърдиш, че гълъбите летят краткотрайно, защото са дебели и тежки.
Цялата статия брои количеството часове, а това е твърде недостатъчен критерий, за да се правят изводи. По-интересно е какво е качеството на образованието и какви умения и качества развива. Докато се оценява единствено учене наизуст, и не се насърчава творчески подход и мислене, резултатите ни ще са все такива плачевни.
Природата е създала ЕДИНСТВЕН модел за обучаване на деца.Този модел се нарича ИГРА и важи с еднаква сила за всички живи същества.Проблемът тук е съвсем друг.Капитализмът няма нужда от обучени,подготвени и умни хора,които да се втурнат да работят като "работодатели".Капитализма се храни само от добре ДРЕСИРАНИТЕ РОБИ!И дресировката вече започна от УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ!Ако Борисов се закрепи на власт,колкото Живков, тогава "учебни програми" ще бъдат наложени и на Детските ясли!И милионерите ще стават все повече
Претоварването идва също и от това, че повечето днешни учители си "научават" урока ден преди да го предадат на учениците и не са много компетентни. Освен това дисциплината в 2/3 от учебните часове е на ниво 0 и дори да се опитваш да разбереш нещо, не се получава. После те боли глава и ти се иска час по-скоро да се махнеш от ада, наречен СОУ. Старите и компетентни учители пък до такава степен затягат дисциплината, че е нужен само един въпрос не на място, за да бъдеш или изгонен, или завинаги белязан в тяхното съзнание като такъв, който не ги уважава. Единственият начин да се оправи положението е думата "инвестиции". Инвестиции в по-добри учители, инвестиции в по-ясни учебници. Да се надяваме, че скоро ще има развитие по въпроса "образование", а дотогава трябва да подстрекаваме идването на качествена реформа.
Проблемът не е че учат малко, а че под "учене" се има предвид наизустяване на някакви трудно разбираеми и безполезни лакърдии. Единствената способност, която съвременното училище развива и насърчава, е да се учи наизуст. Затова на отличниците им викат зубъри - това са деца с добра памет, които помнят лесно, но не разбират непременно какво са наизустили. По този начин училището подготвя поколение от бъдещи бюрократи, на които ще им е забранено да мислят. Най-важната им способност ще е да помнят и повтарят чужди мисли. И поколение от бъдещи маникюристки, сервитьорки, камериерки, шофьори и пр - това са децата които нямат умение да учат наизуст, сегашните слаби ученици.
Децата в Б-Я отдавна са възприели от обърканото общество и комплексираните си родителите , че ученето няма да им бъде от такава полза в бъдеще, както парите. Оттук учебните часове са превърнати в ад абсурдум, и са проекция на общественото мислене завладяно от параманиакална хистерия. Докато във всяка развита западна държава е ясно че бъдещата ти заплата ще зависи от образованието което имаш, в Б-Я тази логическа аксиома е неразбираема дори за голяма част от родителите. Те умствено лоясали псевдодемократи от село, образователно недоразвити комплексари, все още не разбират, че сме вече в Европа и Образованието е решаващо за бъдещите успехи на малките им Посерковци!
Няма ли някой да разкара спама????????