Първaта половина на януари 2016-а година в България прилича на монтаж от гангстерски филм на Мартин Скорсезе, но без хубавата музика.
Разстрел, показно убийство, бой завършил със смърт и пребиване с бухалки...
Концентрацията на насилие трансформира публичния пейзаж в колаж от Третия свят и върна страната в културата на хаоса и тревожността от времето на турбулентния преход към демокрация след разпадането на прогнилия комунистически строй и свят.
Реставрацията на мутризацията превръща ситуацията в нещо като "90-те години плюс смартфони и Facebook".
Може би именно могъщата сила на социалните мрежи с възможностите за спонтанно производство и разпространение на вайръл информации и емоции, с всички истерични характеристики на мащабния виртуален форум създава лъжовно усещане за микроапокалипсис.
Или този път песимистичните обобщения от сорта на "всичко отива по дяволите" не са класическа българска хипербола, а логична реакция на колекцията с брутално насилие, планирано и импровизирано, което за две седмици настани в общественото съзнание анти-носталгията по времената на групировките, прякорите, лошите прически, застрахователите с бухалките, анцузите и неприятната музика.
Като се замислим - много от ключовите елементи на мутренската иконография присъстват и днес в мутирал вариант.
Гените на грозното време не са унищожени, а само видоизменени и готови отново да доминират средата си.
Серията от смърт започна няколко дни след новогодишните фойерверки с разстрела на бившия силовашки кадър Веселин Стоименов - Веско Дебелия.
Куршумите в тялото му рикошираха от тъмното деветдесетарско минало и шумно възвестиха началото на римейка на мафиотския пост-комунистически преход.
Това престъпление още пълнеше заглавия, когато убийството на собственика на модна къща "Агресия" Александър Антов изведе гангстерския наратив на съвсем друго ниво.
Тук не ставаше вече въпрос за бивша мутра, а за престижен предприемач.
Още не бяхме изчели и половината от неубедителните официални опити за обяснения и оправдания със запазената марка на МВР, още не се бяхме изсмяли както трябва на покълващите конспиративни теории и мрачният жътвар слезе от социалните вертикали на южните софийски квартали и се отби в почти пост-апокалиптичните икономически руини на Враца.
Там битов уличен спор между 18-годишен младеж и двама едри братя с общ прякор Поничките, прераства в побой и завършва с физическия край на първия.
Вълни от шок преминават през общественото тяло като електричество при съобщаването на смущаващите обстоятелства около гибелта на младия Тодор Йорданов - как имало купища свидетели, но никой не се намесил, как хората снимали престъплението с телефоните си, сбъдвайки най-песимистичните пророчества за дехуманизиращите странични ефекти на технологиите в ексхибиционистичната епоха на 13-мегапикселово воайорство.
Врачанската трагедия плени публичния организъм в състояние пред ступор.
Колективната кататония на общественото съзнание беше гарантирана и преди да стане ясно, че то трябва да абсорбира още няколко удара, този път с бухалки.
В Поморие, младият и екстравагантен журналист и кандидат за общински съветник на последните избори Стоян Тончев беше почупен от бой и пратен в болница, откъдето успя да съобщи за случая в социалните мрежи и да се включи в няколко национални ефира.
Сюрреалистичният садизъм на първите дни от 2016-а идва като мрачен комплимент към институционалната оргия от несъстоятелност, в която участват изпълнителна, съдебна и законодателна власт.
Усещането за примитивен хаос и дезинтеграция не е някаква илюзия или инатливо, ирационално българско самонавиване.
Не и този път. Нещата съвсем сериозно и съвсем сигурно си се прецакват. Обитаваме някаква особено извратена мутро-матрица без избор между червено или синьо хапче. И без хубава музика.
"Нак имало купища свидетели, но никой не се намесил, как хората снимали престъплението с телефоните си, сбъдвайки най-песимистичните пророчества за дехуманизиращите странични ефекти на технологиите в ексхибиционистичната епоха на 13-мегапикселово воайорство." Доста драматично. Аз помня, как до преди десетина години, цяла Дупница трепереше от други двама братя. Тогава, хората се страхуваха да застанат пред камерата, за да дадат интервю, а сега дори снимат. Дори и пасивен, това все пак е някакъв опит да направят нещо и е лек прогрес. Интересно е, че първо говориш за "могъщите социални мрежи", а после виниш хората, който са снимали. Хората реагират, както могат, в измъчената ни държава. Снимат, излизат на протести и т.н. Не виждам какво повече да направят. Да грабнат пушките извън ловния сезон ли? Единственото, което не са направили е, че не са спрели побоя, но нека не бъдем лицемери - Колко от вас биха се намесили? От случките, през последните седмици, ярко личат две неща: Първо: Безсилието и тоталната неадекватност на прокуратурата и полицията, която преди няколко месеца, бе заета да скача, като подивяла по-протести. Второ: Некадърността на родните журналисти, които в опит да изкопчат някоя дребна сензациика, често пречат на органите на реда и прокуратурата да си свършат работата, а те и без това не се справят особено.
А бе, другари, Ма кога "големият" Лебовски успя да изживее първата половина на 2016-та година, та да направи заключенито, че ... "България прилича на монтаж от гангстерски филм на Мартин Скорсезе, но без хубавата музика"? Може би, защото България си е такава в последните 26 години. И "големият" Лебовски не очаква нищо по-различно в първата половина на 2016-та. Та за това, момчето е решило да посъкрати някои процедури. В следващия абзац "големият" Лебовски прави следното "откритие": "Концентрацията на насилие трансформира публичния пейзаж в колаж от Третия свят и върна страната в културата на хаоса и тревожността от времето на турбулентния преход към демокрация след разпадането на прогнилия комунистически строй и свят." Че в последните 26 години страната излизала ли е дори за миг от културата на хаоса и тревожността? Най-великият момент от щоуто, обаче, е когато "големият" причислява тази култура към ... "времето на турбулентният преход към демокрация след разпадането на прогнилия комунистически строй и свят" .... . Забележете, другари - не само комунистимески строй, ами и "СВЯТ", бе!!! А нали знаете, че не е имало нито едното, нито другото. Имаше социализъм, който беше разновидност на капитализма. А за капитализма наистина може да се твърди, че е прогнил. Но не и за комунизми и за светове, каквито реално никога не са съществували. Спомнам си, още по татово време, имаше едно предаване по Хоризонт - "Разговор с вас". В него хората поръчваха музика по различни поводи. И най-често поръчваната беше от филма "Кръстникът". Буквално от 10-на обадили се, поне 6-7 поръчваха музиката от филма "Кръстникът". Още тогава си задавах въпроса - защо? Не след дълго се избистри и отговора - ами защото българите си умираме за мафиотщини, мушии и далавери. За това! Ми как да не я харесваме тая музика, тоя филм и тия герои! Ми това е нашата музика бе, другари! Това е нашият филм! Това са нашите герои! Сицилианско-американската сага лично мен ме изпълваше с дълбоко отвращение, съответно и до ден днешен, като чуя музиката от този филм /дето съм го гледал само един път и повече не ща/ - направо ми се гади. Ми какво да направя - не мога да се абстрахирам от сюжета на филма и да харесвам само музиката, защото чуя ли я, веднага се сещам за сюжета - а кой нормален човек не би се отвратил от него? Някакви се прегръщат и се целуват, държейки наточените ножове зад гърба си, а не след дълго започва и клането /иначе филмът трябва да свърши/. Българезе, обаче, и до ден днешен продължават да се сополивят, сълзливят и лигавят, като чуят музиката. Направо изпадат в екстаз! Е, какво се чудим тогава на мутренските изпълнения във всички аспекти на живота ни в последните 26 години? Ми те са нашите кумири бе, другари - мутрите и мафиотите. Децата още от малки си играят на такива. Истински им се възхищават. И друго правят децата и родителите им - бичат яко гюбеци и кючеци, та пушек се вдига. Това, не знам дали ви е минавало през ума, другари, но е "послание" към света, когато в близко бъдеще ще се чертаят новите граници на Балканите. Така подсказваме, че ние всъщност не сме никакви българи, а ...... турци. Моля, дами и господа от "международната общност", имайте го пред вид.