"Ама, господине, видях, че давате и на възрастни хора!". Достолепна възрастна дама с очила настойчиво преследва висок младеж с лятна шапка на главата и чувал с тениски в едната ръка. На Пилоните на НДК й пригласят още няколко наборки, а човекът се черви от срам сред какви хора е попаднал.
Белите добре ушити и качествено щамповани тениски са с лика на варненеца Пламен Горанов. През зимата той се самозапали - и изгоря - в знак на протест срещу цялото политическо статукво, което имаше своя паметник в морската ни столица чрез верния на всяка власт кмет Кирил Йорданов.
Какво общо би могъл да има българският Ян Палах с митинг в защита на управляващи? Важното е, че тениските са безплатни и ще стигнат до внуците.
Време е
Става 18:00 часа и контрапротестът започва точно по график. Събрали са се около стотина човека. Без особени усилия изброявам дузината от тях, които още нямат навършени 45 години. От тях две внучета.
Рехавата тълпа едвам запълва традиционното място за срещи. Продължават да се събират подписи за отстраняване на президента.
Качен на метър над протеста, с микрофон, мъж съобщава, че група граждани от град Ябланица "абсолютно спонтанно са организирали подписка в защита на правителството" и изчита изпълнения със спонтанни партийни клишета текст.
Тъй като не е уверен, че аудиторията е информирана според партийната линия, мъжът зачита статия, която, по думите му, е била публикувана в международно електронно издание. В нея ГЕРБ, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева биват разгромени със стилистиката на "Работническо дело" и "Отечествен фронт". Всички пляскат.
Сърдитковци
Наплашени от прочетеното в партийния вестник и от чутото в местните си организации, на протест са дошли благи и нагримирани български баби и дядовци къде с тъжни, къде с решителни погледи, тук-там по някой с вид на бродяга за цвят.
Сърдити са - не само на миналите управляващи, но и на медиите. "Нито веднъж не дойдохте, нито веднъж не отразихте нашето мнение", кара ни се една дама, а бившият зам.-главен редактор на в."Трудово дело" ни напътства как да манипулираме отразяването на протеста: "Ето тия (показва протестиращите - бел.авт) може да ги изкараш 1000 души с камерата, а 5000 души можеш да ги изкараш 500".
И младите са им криви. В лично качество, всеки дядо и всяка баба казват, че обичат протестиращите като свои (малко заблудени) деца. Когато обаче беловласите демонстранти са повече, политат обвинения: "Тея са родени след 89-та година - нещо да са дали за България? Тогава какво ще искат?", "Техните родители или деди са участвали в приватизацията и те са мамини синчета - те не знаят какво е труд!", "Работни места пред парламента? Играят си игрички!", "Тази паплач заплашва!".
Искат тази власт да я има. С плаката "Шанс за Орешарски", в констатацията, че "това е най-смелото правителство", което България е имала и то с най-подготвения премиер в историята ни, в благодарността към Мая Манолова, "че организира цялото правителството" (?!)...
Трудно е да се каже кои вярват и кои просто се надяват нещо да се случи в живота им. Както един дядо, който обяснява на колежка до мен как го окрали на село и никой не търсел апашите.
Аплодисменти.
А се случват безумия
Думата взема Донка Петрова, която има готини очила и от 6 години живее по улиците на София, като за това бил виновен секретарят на вътрешния министър, за когото била казала, че е "министър с хулиганско поведение". Днешният й ден е бил ад, защото показала на някого вестник, в който Бойко Борисов упражнява физическо насилие над президента Росен Плевнелиев в изборната нощ. Петрова твърди, че не е луда, а аз твърдя, че има ораторски талант. Ръкопляскат й.
Идва ред на господин, облечен в бяло сако, бяла вратовръзка, черна риза. Иска импийчмънт за Плевнелиев, килия за Борисов и Цветанов и по-строга ръка за интелектуалците, които по-рано същия ден полицията е задържала пред парламента. После изчита няколко сатирични произведения. Ръкопляскат му.
Столични дядовци и пернишки баби потвърждават вярната партийна линия и громят битовото разложение сред противниците й.
Някой така е "сглобил" този контрапротест, че наистина да повярваш в скалата на красивото протестиране и в това, че тук хората са едни, а на другия край на "Евлоги Георгиев" - по-други. Един вид, да не вземеш да се разсърдиш на другите, които междувременно си играеха на свободна борба с полицията някъде около паметника на Васил Левски...
С Уго Чавес напред
По същото време зад НДК има още един протест. Водени от портрет на Уго Чавес, 20-ина младежи, някои от които - герои от палаткови лагери и зимни протести, са се събрали пред bTV и искат оставки заради отразяването на събитията от последните дни.
"Защо не дават другата гледна точка, а дават само интелигентния протест?", пита по мегафона един недоволен мъж и заявява, че на Орлов мост се събират по 10-15 000 платени агитки от футболни клубове. След това подчертава колоритно, че през зимата "народът ще вземе съдбЪта си в свои ръце".
Протестът е заглушен от ритмични удари в нещо метално и доста пискливи възгласи "Долу bTV!". Дете скача върху катерушката на близката площадка.
Спри, не си отивай!
Около 19:00 тръгваме обратно и се натъкваме на два пернишки автобуса. Хората вътре в тях забележително приличат на тези от Пилоните. Човекът, който организира едната група, обяснява, че са любители на екскурзиите. В този случай даже от добро сърце помогнал със свои пари за разходката до двореца на културата, кръстен навремето на Людмила Живкова.
Отиваме на мястото, където до преди 10 минути е имало протест. Намираме само един неразбираемо говорещ мъж с две знамена в ръцете. По-рано бабите и дядовците ни се бяха скарали, че го снимаме, защото не бил добре и така ставало тенденциозно. След като са си тръгнали автобусите и е минал трамваят е останал само той. Тъжнотия.
