Илюзията, че преходът от комунизъм към демокрация и пазарна икономика може да се прави чрез преустройване на комунистическата система на демократични начала без тя да се разрушава, беше главната причина за провала на целия преход.
Много хора смятат, че проблемите на България се дължат на 45-те години социализъм.
Това е следствие от мислене ограничено само в рамките на противопоставянето социализъм - капитализъм, като под капитализъм се разбират само западните страни.
Световната картина е по-друга
Грешката идва от това, че се смятаме или претендираме да сме развита страна, а всъщност по всички признаци клоним към страна от третия свят. За да няма недоразумения, ще уточня признаците на страна от третия свят
1. Относителна бедност и слаба икономика
2. Корупция и престъпност на почти всички нива
3. Заеми от МВФ* и С(А)Б* и наложени от тях приватизация и свободен пазар
4. Чуждестранни инвестиции (некомпенсирани)
5. Често но не задължително страната е задлъжняла към развитите страни
Тези признаци си ги имаме и ние, така че сме по-близо не до развита страна, а до страна от третия свят. Страните от третия свят са над 150 и измежду тях едва ли има 20, които са имали социализъм. Така че проблемите не идват от 45-те години социализъм, а от 20-те години "демокрация".
Третият свят е част от капиталистическата система, но по-време на социализма, а и сега, много от нас удобно го елиминират от своите разсъждения. Още повече, иска ни се да се смятаме за развита страна. Не за друго, а защото преди 20 години бяхме много по-развита страна.
Престъпността ни шокира, защото живяхме в общество практически без престъпност. Животът ни все още е по-добър от този в по-голямата част от страните от Третия свят, но ние се оплакваме много повече и го преживяваме много повече, защото знаем, че можем повече - именно поради 45-те години социализъм. Макар и да гледаме на Запад, претенциите ни, основателни или не, са базирани именно на успехите на социализма.
Да, от такива констатации боли, но докато не погледнем истината в очите, няма да мръднем и крачка напред. Истината е, че неудачният "преход" към пазарна икономика ни заби при страните от третия свят, а не солидното индустриално развитие през 45-те години социализъм. А удачността на тоя преход е до голяма степен предопределена.
Разпадът на социализма се разгледа като утвърждаване на капитализма. Това има негативно, антисоциално влияние върху правилата на капиталистическата система, което води до нарастване на съотношението бедни/богати, т.е. нарастване на броя бедни спрямо броя богати. В самите бивши социалистически страни за това способства и насилственият морален упадък от преминаването от по-етична система - социализма (социализма не е диктатура!) към по-неетична - капитализма.
Тука трябва да изясним нещо важно!
В края на осемдесетте години банкрутира не българският народ, който беше обикновена работна сила, а номенклатурата, която не изпълняваше ефективно ролята си на предприемач. Съответно трябваше да се обяви фалит на номенклатурата, а не на народа.
Октомврийската революция 1917 г., Деветосептемврийската 1944 г. и всички други революции от този тип са буржоазни по своя характер, обществото, което възниква в резултат от тези революции е държавен капитализъм, а държавната собственост в тези общества е групова, а не "обществена" собственост - собственик на средствата за производство е номенклатурата, а не "народът".
Така нареченият "социализъм" (държавен капитализъм) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1975 г. низходяща фаза.
Така че разни антикомунисти да не се изказват неподготвени, защото комунизъм може да съществува само в празните им глави.
До 1989-та година формата на управление в България беше държавен капитализъм, управляван от крадлива номенклатура. Това, че се наричали комунисти, не ги прави такива.
Стратегията на ценовите шокове през 90-те години на ХХ век в България е форма на брутален грабеж на националното богатство и на спестяванията на населението. Тя е възможно най-лошият вариант на социална трансформация. Най-облагодетелствани от нея са членовете на бившата номенклатура на БКП.
I. Движението на финансовите потоци, чрез което се осъществи грабежът (концентрация и централизация на индивидуалните капитали) в продължение на 20 години е по следната верига:
1. Спестявания на населението се акумулират в държавните банки. 2. Оттам има два варианта: а) директно от банките отиват като кредити на "наши хора"; б) от държавните банки отиват в държавните предприятия и от тях към фирми на "наши хора" на изхода и входа на предприятията. 3. След три години се прави ценови шок (1991, 1994, 1997 г.), чрез който се обезценяват задълженията на "нашите хора" към предприятията, на предприятията към банките и на банките към вложилите в тях парите си български граждани.
След като изяснихме тези важни неща продължаваме напред.
Да изясним какво означава номенклатура
По принцип номенклатурата не е някакво хомогенно цяло. Дели се, общо взето, на три основни относително обособени клана. Всеки един от тях има своето значение за съществуването на системата като цяло. Всеки един от тях има различни властови ресурси.
Първият клан е този на партийната номенклатура. Кланът на Партийците. Той отговаря за политическата и обществена власт на системата. Неговият властови ресурс е професионалният партиен апарат, като гарант за единството на обществото.
Вторият клан е номенклатурата на спецслужбите и армията. Кланът на Пазителите. Той естествено се грижи за сигурността на системата.
Третият клан е производствената номенклатура - шефовете на предприятията, основно тези, които не са в пряко подчинение на военните. Този клан отговаря за производството.
Анализът от тяхната гледна точка показва, че слабото звено на системата е най-консервативната негова част - партийната номенклатура. Като лице и публични лидери на цялата система Партийците са най-податливи на корупция - без тяхната благословия нищо не става. Те колят и те бесят. Всички останали се съобразяват с тях. Който не се подчинява е заплашен от силово отстраняване.
Всеки от тях пази гърба на другия и не допуска каквато и да заплаха от спиране на корупцията, която храни целия клан. Така корупцията в клана на Партийците се идентифицира като основен източник на неволите на системата.
Добре е да се помни, че всичко това изглежда така в очите на Пазителите. Самите те са относително незасегнати от корупцията - затвореността на клана допринася за това. В същото време, макар и основен за всяко общество, Кланът на Производителите не може да се намеси, тъй като винаги до този момент нещата в държавата се решават от Партийците и Пазителите.
Шефовете на предприятията и отрасловите министерства се назначават от Партийците, с одобрението на Пазителите и пряко зависят от тях. Срещу своето послушание те получават едно добро място в обществото и най-вече възможност да получават облаги в рамките предприятието в което те колят и бесят . Можем да се спасим като общество само ако се отвържем от това наше минало.
Какво се случи след 1989 г.?
Същата тази номенклатура създаде партии, движения и какви ли още не секти и сдружения, които ни заливаха с обещания за демокрация и светло бъдеще, а в същото време разграбиха по най-долен начин създаваното с поколения къртовски труд от народа. Без даже да са си мръднали пръста и да са дали 1 лев за това. Това било демокрацията по разбиранията на бившите настоящи другари.
Какво следва в условията на капитализъм,който другарите превърнаха във феодализъм. Да, защото във момента ние живеем във феодално общество базирано на корпоративни интереси.
В условията на свободен пазар страни като България имат почти нулеви шансове да се борят за оцеляване. Тяхната монетарна политика се определя изцяло от западните страни. Западните страни обаче не смятат проблемите на другите страни за своя собствена грижа, въпреки че тъкмо те са направили и до голяма степен принудили останалите страни към зависимост.
Благодарение на наложените практики на свободен пазар, кризата навлиза в целия свят. Спасяването обаче е достъпно само за развитите страни тъй като в техни ръце е контролът на валутите, към които останалите се привързват. Така за нас има само криза, но не и облекчения.
Съдбата на България, Русия, Румъния или дори Гърция е по-бавно или по-бързо обедняване. И бъдете сигурни, икономическата криза ще се използва и вече се използва от бизнеса (богатите) за притискане на хората и прокарване на мерки, които ще влошат още повече състоянието на населението.
Икономическият неолиберализъм е идеология и догматика на банки и корпорации. Те плащат за развиването му и за разпространяването му, независимо до какви абсурди води. Затова от правилната схема на капиталистическата система е изтрита негативната роля на печалбата, въпреки че очевидно се знае. Неолиберализмът е идеологическо оръжие на бизнеса срещу човечеството. При това класово оръжие.
И тука да попитам къде ви е демокрацията?
На България не са й нужни политици, а държавник, който да обедини разпокъсания народ и да го поведе като едно цяло.
Има един афоризъм, който отговаря директно на въпроса каква е разликата между политика и държавника? И неговият категоричен отговор е: "Политикът мисли за следващите избори, държавникът - за следващите поколения!"
Пазителите и стопанската номенклатура си отмъстиха на партийната номенклатура за дългите години страх от наказание за прегрешенията им и я отстраниха (Луканов срещу Лилов), превзеха държавата и я обявиха за своя. И не ни трябва Един Държавник, а държавнически елит, излъчван по политически начин, който трябва действително да отговаря за своя морал, промисъл и действия пред гражданите.
Нали 23 години все политически елити избираме?И какво от това?Политическия елит се избира от властта.Ако властта не е в ръцете на народа а в ръцете на номенклатурата не виждам как някой ще ги накара сами да си направят харакири!
Фактологически правилно- идеологически дълбоко погрешно
Не, не беше капитализъм, държавен или друг. Беше диктатура, което обикновено е по-лошо от капитализъм /с демокрация/ и освен това беше диктатура на некадърниците с нисък социален произход и с ограничен умствен багаж и също на военните /тези от тях, които бяха готови да се поставят в услуга на некадърниците/. Затова и се провали толкова бързо. Леко да не е бил /държавен/ капитализъм.
Frida, земи си една българска граматика и се научи да пишеш изречения. Свободните пазари са на практика невероятно опасно нещо. В свободна среда големите стават по-големи, а малките - по-малки, защото големите определят правилата на играта. Демокрацията също е малоумна система на управление на практика, защото, за да се проведат смислени избори първо трябва да има компетентни кандидати и после избирателите да са добре запознати с как работи едно общество, за да могат да направят правилен избор. Тези две неща, особено второто, липсват навсякъде по света. Кой средностатистически избирател разбира от енергетика, икономика, здравеопазване, нужди на индустрията, транспорта и тн, че да даде компетентен вон? Пресен пример - референдума за Белене. Очакваме баба Пена, пийналия комшия и фолк певачките да знаят какво е АЕЦ, че да дават мнение ли? В никоя сфера, където резултатите са от критична важност, не се вземат решения с дигане на ръка. Гласуваме ли с кои лекарства да ни лекуват лекарите, от какви материали да се правят самолетите, от къде да минават пътищата и канализацията? Защо тогава определяме съдбите на милиони за години напред чрез допитване до обикновени хора, чието познание за електричеството например се ограничава с - като цъкна копчето светва лампата? Не от политици, не от държавници, а компетентни екипи от специалисти има нужда не само България, но и светът. Повечето проблеми, били те технически или социални имат краен брой оптимални решения, до които може да се достигне с внимателно преглеждане на фактите от живия живот, не със следване на плиткоумието на масите. Факт е, че целия прогрес на човечеството от пещерите до сега, се дължи на труда и ума на една шепа индивиди, които са имали интелектуалните възможности да строят читави сгради, да разберат какво причинява болести и как се лекуват, да произвеждат ток, стомана, изобилна храна през всеки сезон и така нататък, и така нататък. Болшинството от останалите съществуват единствено благодарение на тези хора с висок интелект, а те като процент са нищожна част от населението.
Коментарът ми на тази статия е кратък: А. авторът е кръгъл глупак; Б. авторът е тъп манипулатор; мога да опиша куп противаречия в това писание, но просто не си струва... загубата на време.
daysydogy | 18.10.201320:19 Коментарът ми на тази статия е кратък: ---------------------------------------- И моя е кратък за тебе! Ти си пълен кретен! Аргументи не са нужни.
Автора е кръгъл олигофрен и това не подлежи на спор! "...До 1989-та година формата на управление в България беше държавен капитализъм..." Ама да бе, преди 89-та било държавен капитализъм видиш ли и проблемите могат да се припишат на капитализма, сега пак е капитализъм и изобщо капитализма е виновен винаги и за всичко. А айде да бъде другото - социализма си фалира закономерно преди 89-та, а сега е обратното на държавния ти капитализъм - частен социализъм и изобщо през цялото време берем плодовете все на социализма. То и в Америка в момента берат плодовете на социализма.....нищо че на книга са капиталистическа държава (все още). Но все тая де, стана сложна игра на думи. А простата истина е, че автора е кръгъл олигофрен.
Дай аргументи де?Иначе олигофрена си ти!Само с плюене не става.След като монополист беше държавата и номенклатурата какво е било?Пълен идиот си не подлежащ на лечение!
Демокрацията е ДИКТАТУРА- Диктатура на Закона! Всъщност Диктатура на този, в чийто интерес е написан Закона и чиито интереси Законът обсужва и защитава! А законите при Демокрацията са написани в интерес на Богатите и защитават техните интереси! Ерго, Демокрацията е Диктатура на Богатите(Малцинството)- над НЕбогатите(Мнозинството)! КАЗАХ
„Нали 23 години все политически елити избираме?И какво от това?Политическия елит се избира от властта.Ако властта не е в ръцете на народа а в ръцете на номенклатурата не виждам как някой ще ги накара сами да си направят харакири!“ „Безпартиен“ ама не съвсем, щото е от партията на тия, дето не виждат по-далече от върха на носа си... Ха направи си сега едно харакири!
ДОЛУ ДЕМОКРАЦИЯТА, ДОЛУ КАПИТАЛИЗМА!
И моята оценка на статията е изключително негативна. Както спомена daysydogy по-долу, НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ЧОВЕК ДА СИ ГУБИ ВРЕМЕТО И ДА ПРАВИ АНАЛИЗ НА ТАКЪВ "ТИТАН" НА ПОЛИТИЧЕСКАТА МИСЪЛ, но все пак само няколко изречения. Авторът Хрисимир заедно с Йоцов и най-вероятно в близко сътрудничество с Bezpartien са написали една намаана и още по-куха статия, претъпкана с категоричности и "термини" които "авторите" не разбират. Например думата генезис в: "Така нареченият "социализъм" (държавен капитализъм) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1975 г. низходяща фаза." Генезис е зараждане, произход, история на зараждането, докато авторите Хрисимир, Йоцов и Bezpartien говорят за държавен капитализъм, който би трябвало да е етап от развитието на капитализма, чийто ГЕНЕЗИС е...ехееее през турско.. Но дори и термонологията и описанието на състоянието на нашата икономика и общество да се верни... И? И КАКВО ОТ ТОВА?
Да спориш и обясняваш на Костовисти не си заслужава губене на времето. Попитали Иван Костов: -Кажете ни, какво е положението общо взето? -Ами общо взето,всичко общо вече е взето... Първо си изтрий млякото около устата и тогава коментирай нещо което не ти е ясно.