Одобрението на противоречивото Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в крайна сметка бе отложено от Европейската комисия, която ще сезира Съда на ЕС по въпроса за неговата съвместимост с фундаменталните граждански права, предоставяни от съюза.
Това решение е резултат от разрастващата се опозиция от страна на национални парламенти, гражданското общество и Интернет - като някои държави, включително Германия, Холандия и Полша, заявиха, че не одобряват споразумението в настоящия му вид - позиция, която прави неговото ратифициране невъзможно, тъй като всяка страна-членка трябва да го подпише и одобри индивидуално.
Европейският комисар в областта на търговията Карел Де Гухт съобщи вчера, че становището на европейския съд ще изясни наречената от него "мъгла на неинформираност", заобикаляща ACTA.
"Този дебат трябва да се основава на факти, а не на липсата на информация и слуховете, които преобладават в социалните медии и блоговете през последните седмици," заяви Де Гухт пред репортерите в Брюксел. "ACTA няма да цензурира или закрива сайтове; споразумението няма да застраши свободата на Интернет или свободата на словото". Съдът на ЕС ще прецени съвместимостта на споразумението с ключовите права и свободи, които произлизат от членството в ЕС - като правата на информация, свободно изразяване и защита, допълни той.
Решението за отнасяне на споразумението до първоинстанционния съд на ЕС изглежда отразява признанието на неговите институции за политическите предизвикателства, пред които е изправена ACTA.
По-рано този месец протестиращи излязоха по улиците на много европейски столици, сред които Лондон, Берлин, Хелзинки, Париж, Виена и София, а интернет лобистите и здравните НПО също се обявиха срещу споразумението, твърдейки, че прекалено стриктният контрол върху авторските права би лишил хората от Интернет и би попречил на достъпа до генерични лекарства в развиващите се страни.
ACTA изисква от интернет доставчиците да работят съвместно с националните власти за предотвратяване на пиратството онлайн - например чрез ограничаване на достъпа до Интернет на потребители, които свалят музика и филми нелегално, стига това да е част от законовата рамка на държавите-членки.
"Интелектуалната собственост е основната суровина на Европа, но проблемът е че понастоящем се борим да я защитим извън рамките на ЕС. Това ощетява нашите компании, намалява работните места и вреди на икономиките ни," коментира Де Гухт.
Междувременно депутати от редица държави съобщават за отказа си да подпишат споразумението. Въпреки че ЕС и 22 държави-членки подписаха споразумението на 26 януари 2012 в Токио, а Европейският съвет одобри с единодушие ACTA през декември, необходимо е всичките 27 страни от ЕС официално да ратифицират споразумението, за да може то да влезе в сила. Сред подписалите споразумението държави са и САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур и Южна Корея. Мексико и Швейцария участваха в преговорите, но все още не са положили подписите си под договора.
Въпреки това Германия, Полша, Словакия, Латвия, Естония, Кипър, Чешката Република, България и Холандия отказват да ратифицират споразумението на база опасения, че то застрашава свободата на словото и неприкосновеността.
Миналата седмица хакерската група Anonymous пое отговорността за редица атаки срещу Федералната търговска комисия на САЩ и сайтове за защита на правата на потребителите, чийто начални страници бяха заменени с агресивен видеоклип на немски език, осмиващ ACTA.
Преговорите за ACTA текат от юни 2008, като през повечето време са протичали в почти в пълна тайна. Авторите на споразумението твърдят, че то е необходимо за хармонизацията на международните стандарти за защита на компаниите, които създават музика, филми, лекарства, модни стоки и други продукти, които често стават жертва на имитации, пиратство и кражба на интелектуална собственост.
Споразумението бе поставено под съмнение и от членове на Европейския парламент. В изявление отпреди няколко дни Дейвид Мартин, говорител по темата от страна на Прогресивния алианс на социалистите и демократите - втората най-голяма европейска партия, одобри решението за сезиране на Европейския съд.
"Днес комисарят по търговията Карел де Гухт призна, че все още има много неразрешени въпроси по отношение на ACTA и значението на ратификацията на споразумението в настоящия му вид за гражданите и свободата на Интернет," заяви Мартин. "Европарламентът от много време насам призовава за по-голяма прозрачност - и вече поискахме официалните становища на няколко комисии в парламента. Взетото решение ще предостави добри гаранции за ефектите върху фундаменталните права и свободи".
Членовете на Европейската комисия твърдят, че ACTA няма да доведе до промени в правото на ЕС. Те настояват, че това, което е било законно преди споразумението, ще си остане законно и след влизането му в сила, а незаконното ще остане незаконно.
Освен това някои заявиха, че ЕС трябва да ратифицира ACTA - като пример за други държави, в които интелектуалната собственост е много по-слабо защитена, както и за да бъдат защитени от кражба европейските продукти и идеи.
Опонентите на договора се страхуват, че ACTA ще доведе до цензура и загуба на неприкосновеността в Интернет. Решението за сезиране на Европейския съд по въпроса за съвместимостта на споразумението не успя да убеди значителна част от тях.
"Никой правен дебат не може да поправи недостатъците на ACTA или да му даде легитимност, която по своята същност това споразумение не може да притежава", коментира Джеръми Цимерман - съосновател на групата за защита на свободите онлайн La Quadrature du Net.
Интересно защо никой не разследва колко са стрували срещите и договорките от 2008 г насам и кои са хората, дето лично са участвали в тяхното усвоуване?
Не разбрах. Русия и Китай подписали ли са ACTA ?
Путин не би направил такава идиотщина преди изборите, а Китай ако го подпише, то ще трябва да закрие повече от 90% от собствените си производствени мощности.