Едно от големите полски издания публикува интервю със съветника на американския президент по националната сигурност Збигнев Бжежински. Политологът, който е от полски произход, е известен като един от стратезите на съвремието.
Polska: В новата си книга "Стратегическо виждане" пишете за необходимостта от създаване на дългосрочен стратегически проект, който да обхваща Евразия. Смятате, че само подобно формирование може да стане стратегически партньор на САЩ? Но как да бъде обединена Евразия? Възможен ли е общ списък на стратегическите задачи за ЕС, Русия и Китай?
Збигнев Бжежински: Слагате в устата ми думи, които никога не съм казвал. Не съм писал за създаване на "евразийски стратегически съюз", още повече за "обединена Евразия". В книгата става въпрос само за създаване на по-широка система от противотежести, която би помогнала да се съхрани стабилността на целия евразийски суперконтинент.
В последните 20 години Евразия беше легнала на дрейф (ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението - бел.р.). От една страна, Китай набираше сили и скорост, от друга Европа имаше своите трудни моменти с укрепване на политическото сътрудничество между отделните си членки, а едновременно с това Турция и Русия продължаваха да са в периферията на Запада.
Затова бих посъветвал Съединените щати да намерят по-добра стратегия за Близкия изток, и затова и подчертах необходимостта от създаване на "широк Запад", който би включвал както евроатлантическата общност, така и Русия, Украйна или Турция. Разбира се, достигането на такава цел ще отнеме много време, ще ни се наложи да почакаме няколко десетилетия. Впрочем, аз доста подробно пиша за това в книгата си.
Polska: Напоследък интеграцията в самия ЕС също изглежда доста проблемна: вместо да се движи към сплотеност, общността се пука по шевовете. Как ви се струва, реално ли е в дългосрочна перспектива създаването на силна политическа структура, обединена около еврозоната? Какви са алтернативите пред Европа?
Съвсем правилно отбелязахте, че процесът на по-нататъшна интеграция в разките на ЕС става все по-сложен. Брюксел не се възползва от периода на относителна стабилност, за да изгради истинска общност, и сега понася последствията от бездействието си.
Да се разчита на това, че валутният съюз може да замени истинско политическо обединение, още повече, че страните от еврозоната функционират в нея на различни принципи, беше недалновидно. Но аз не споделям мнението, че ЕС може да се разпадне.
Сега всъщност под въпрос е само членството на Великобритания, а останалите страни, както се вижда, искат да си останат в ЕС. Наред с това обаче е налице вътрешно напрежение, един от последните примери в това отношение стана ситуацията в Кипър.
Европейските лидери и общества осъзнават, че евентуален разпад на ЕС би бил за тях катастрофа. Освен това в последните няколко месеца САЩ все по-решително настояват за създаване на трансатлантическа зона за свободна търговия. Ако преговорите по тази тема действително бъдат доведени докрай, това ще даде невероятно силен импулс за обществено-икономическото развитие на Америка и Европа.
С течение на времето такова икономическо сътрудничество по естествен начин би могло да прерасне във военно взаимодействие. Кога това се случи, вече ще можем да говорим за истински жизнеспособен Запад, който е в състояние да реализира интересите си във всяка точка на света.
Polska: Говорейки за тези интереси, не трябва да се забравя Русия. В книгата си подчертавате, че в настоящия момент ситуацията в тази страна е нестабилна, но с течение на времето средната класа ще наложи "уестърнизация"* там. Наистина? Историята не помни такива примери, при които Русия, въпреки нееднократни опити, да е успяла да наложи западните стандарти. Защо смятате, че сега е възможно?
Питате ме дали появата на средна класа в Русия може да доведе до уестърнизация, едновременно с това казвате, че е невъзможно. Според мен това е изключително антиисторически подход. Западът стана демократичен не преди хиляда години, а стигна до демокрацията по пътя на еволюцията.
Нужно беше време, за да се изработят съществуващите днес институционални решения, и да бъдат създадени принципите, които се асоциират днес с политическата система на Запада. В Русия този исторически процес започна доста по-късно, което съвсем не означава, че страната не може да мине по същия път. Няма как да се отрече, че руската средна класа става все по-видима. Тя открива света и започва да възприема тези политически ценности, които по традиция се свързват със Запада.
Мнозина от представителите на руската средна класа учат в чужбина, а днес и активно инвестират на Запад своите средства. Всичко това ни дава основание да предположим, че постепенно съвременно мислещите руснаци ще предизвикат промените в политическата система на държавата си.
Polska: Полша е на границата между две големи сили: от една страна - еврозоната, от друга Русия прави евразийски съюз. Историята учи, что такова местоположение винаги носи нещастия. Как да се измъкнем от това, колко време ни остава до стратегическото решение?
Няма място за притеснения. Би било преувеличено да се твърди, че Русия прави Евразийски съюз. Тя, а това значи президентът Путин, разбира се, иска да го създаде, но на този етап това са само пожелания, а не факт. Кремъл, то се знае, ще уговаря бившите съветски републики да се присъединят към неговата концепция за укрепване на сътрудничеството.
Достатъчно е да посетите тези страни, за да разберете, че местните елити са приели идеята за суверенитет, харесва им да притежават своя независима държава. И в това няма никаква изненада. Всеки би предпочел да е президент, премиер, министър, генерал или посланик на своята страна, а не част от бюрокрация, която се опитва да изгради нова национална империя, при това изхождайки от собствените си разбирания за етнос.
Не вярвам, че руската идея за създаване на Евразийски съюз ще се увенчае с успех. Освен това, в ситуцаия, когато Западът укрепва силите си, а Китай се опитва да съхрани сегашния темп на развитие, положението на Русия между тях ще е доста неудобно.
Polska: Каква съдбта очаква страните-участнички в проекта "Източно партньорство"? Поляците искаха да живеят като на Запад, и ние влязохме в ЕС, но може ли този сценарий да се повтори при украинците и беларусите? Какви са шансовете Полша да им се стори толкова привлекателна, че да се превърне в отправна точка за техните желания и стремежи?
Украинците и беларусите, които искат да станат част от Запада, мислят за това не от завист към Полша. Те искат това, тъй като свързват своите желания и стремежи с Европа, а заедно с това искат да засилят своята независимост (от Русия - бел.р.). Със съжаление констатирам, че отвреме навреме те са принудени да сключват различни съглашения с Русия, която по този начин възстановява, макар и завоалирано, руската империя.
Несъмнено Европа има голям потенциал, който би могъл да се използва за демократизация и обществена трансформация на държавите, които се намират зад източната граница на Полша. Но за да се стигне до този резултат, необходима е дългосрочна стратегия за действие. Аналогична концепция е необходима също така и в отношенията с Турция и Русия. За съжаление, Европа няма такава стратегия.
Polska: В книгата си изброявате много задачи, с които трябва да се справят Съединените щати, за да съхранят световния балан на силите. Какво ни заплашва, ако САЩ не се справят? Говорите за заплахата от идеологическа война между Китай и САЩ, подчертавате опасността от националистически тенденции в Източна Азия. Да се готвим ли за мрачен сценарий: ръст на напрежението, който би могъл да доведе до Трета световна например?
- Да не преувеличаваме: засега няма никакви основания, за да се рисуват такива мрачни сценарии. Смятам, че Западът е изправен пред лицето на много предизвикателства, някои от които могат да се окажат доста опасни. Но днес основната опасност не е перспективата да се появи някой ужасен хегемон от типа на Сталин или Хитлер.
Основният проблем това е състоянието на глобален хаос. Затова най-важната задача днес е да се създадат методи, с помощта на които най-силните държави в света да започнат да създават трансконтинентална система на глобално сътрудничество.
Защо тъй неуважително със стария Збигнев, въй, въй дето би рекъл парламентарния шеф на републиката... Напротив, съвсем директно си обяснява слабостта на САЩ, ама толкова директно описва цялата им немощ (примерно в инфраструктурен палн, но не само), дето повече е опасно направо! Съвсем отделен е въпросът, че той както и дъртия Хенри Алфред са висшия пилотаж на интелектуалното лицемерие и препредаването на налични факти, което ведно със сивата манипулация по кръг възложители е изходния пункт в обременителната задача да им чете човек скуката. Другия периметър на левото (не политическото а тяхното лево) тъдява е липсата на лицемерие ведно с най искрено мракобесие на лошите млади юнаци тип Фридман дето се кланят на оня античен простак Макиавели, припознат като техния Яхве високотехнологичен. Какво значи кух долар? Нема такава схема, понеже долара е нужен на китайската ком партия и то доста. Пекин фалира за часове в момента всяка щатска корпорация ако поиска, ще срине с дъмпинг почти всеки пазарен сегмент ако рече и тоя нов световен колхоз отдавна е сталал фактор, който е неясян като развитие, щото само Отвъдния може да го контролира адекватно. Дъртия Хенри Алфред и Збигнев не са идеалисти да се занимават с борсови технически анализи и накръстосани курсове валутни и тия неща ги казват. Те манипулират, но не лъжат. Светът така и не осъзнава още новите разстановки, Русия е преекспонирана доста като сила, както и САЩ, занимава(ме)т се с простотиите на руските чекисти по няк'ви митнически глупости евразийски, а котарачетата на Сяопин не само произвеждат всичко в колхоза, но и с високите технологии и валутните схеми отдавна си играят стратегически. Котките станаха геннодифицирани неща тип източен дзвер, дето още расте иновативно...Разбира се винаги има субективен момент във всяко лично становище.