Райън Лий тъкмо празнувал успеха на своето изобретение, когато дошъл студеният душ. Неговата джобна аудио система се продавала много добре заради високото си качество, но един ден звъннали неговите дистрибутори в Европа. Те поискали сериозна отстъпка, след като други компании им предложили същото на вид устройство за много по-малко пари.
В този момент Лий разбрал две неща: че е бил измамен и че човек трябва да подхожда доста по-внимателно, когато реши да произвежда нещо в Китай. Въпреки появата на ментетата, през 2012 г. сингапурската компания все пак реализирала около 26 млн. долара приходи.
Райън Лий започнал да работи по джобната аудио система X-mini още през 2006 г. Като почитател на добрия звук, той просто не понасял качеството на колонките, които производителите вграждат в лаптопите и преносимите мултимедийни плеъри. X-mini бил по-добър от всички подобни решения на пазара и това оправдавало по-високата му цена.
Устройството се продавало повече от добре и, според Лий, точно това привлякло вниманието на китайците, в чиито фабрики се произвеждало то. Скоро по магазините се появили евтини аудио системи, които изглеждали по същия начин като X-mini, но звучали много по-зле. Фалшификатите имали и по-различна опаковка от истинския продукт.
Неизбежен избор
През подобни неприятни епизоди преминава всеки, който реши да произвежда в Китай - без значение дали е световна компания или наскоро проходил start-up. Въпреки това, фирмите от технологичния бранш не могат лесно да отпишат огромната държава. Огромните й ресурси, талантливите работници и икономиите от мащаба правят Китай изключително привлекателен.
Райън Лий проучвал възможностите за преместване на производството във Виетнам или Индонезия, но, въпреки развитието на двете страни, те все още не са подходящи за тези, които търсят оптимално съотношение цена-качество. „Не всичко може да се направи там, освен това качеството на работа не е високо. В крайна сметка плащаш повече за по-лош продукт", обяснява сингапурският бизнесмен.
Така компаниите остават в Китай и неизменно стават жертви на кражби на интелектуална собственост. Според Комисията по международна търговия на САЩ, само американските компании са понесли щети в размер на близо 50 млрд. долара през 2009 г.
Има ли решение?
На Ухие Мюн Чан му се е налагало да общува с доста компании, загрижени за интелектуалната си собственост. Той е вицепрезидент на сингапурската компания Sunningdale Tech, която има заводи в страната, Китай и Малайзия. Според него отделните производители са силно изкушени да произвеждат това, което им е поръчано и след това да бълват допълнителни количества за черния пазар.
В компанията на Чан подобни практики са спрени от видеонаблюдението - може да се види в реално време какво прави дадената фабрика. Освен това, по думите му, работещите „на черно" фабрики рядко получават нови големи заявки от външни компании.
Някои от западните фирми вземат и допълнителни мерки. Така HP, например, доставят определен брой компоненти, без които не може да се изготвят тонер касети за принтерите им. Така е сигурно, че фабриката няма да произвежда повече от поръчаните количества.
Други разхвърлят производството си в няколко фабрики, така че никой да не може сам да създаде завършен продукт. Така Райън Лий вече произвежда някои от най-важните компоненти за X-mini в Сингапур.
Въпреки това, компаниите за застрашени не само от китайските си партньори. В наши дни е много лесно едно добре оборудвано предприятие да създаде продукт, който е визуално неразличим от някой, наложил се на пазара - всичко опира до получаване на пластмасова отливка.
За сингапурския бизнесмен единственият начин за борба с ментетата е непрекъснато да подобряваш продукта си. Жизненият цикъл на хай-тек устройствата е толкова кратък, че има смисъл да водиш съдебни битки, само ако вече си изчерпан откъм идеи. „Предпочитам да давам пари за инженери, а не за адвокати", категоричен е Райън Лий.
