Китайската столица се е разраснала толкова много, че вече разполага със седем околовръстни пътища. Освен това се оказва, тя започва да се пълни с все повече боклук. И това е не само горчива метафора, но и твърде сериозен проблем.
Фотографът Уан Джулян първи разобличава слабо познатите сметища от зоната около седмото околовръстно шосе в своите документални филм и фотосесия под заглавие "В плен на боклука".
Уан илюстрира обхвата на проблема като маркира 400 пункта в жълто на карта от Google, които образуват плътен пръстен, заобикалящ Пекин. Гледката на "пленения от боклука" град е шокираща.
Печалбите от нерегламентирания бизнес с отпадъци са огромни
Уан е посетил всеки един от тези 400 пункта с отпадъци. "Когато бродите из тези полета, можете да чуете отвсякъде звука на потоци от пари. Зад всяко сметище се крият нечии интереси," споделя той разпалено.
Едно от тези сметища е разположено в близост до селото Ксяошангуан, което се намира 3 км южно от шестия околвръстен път на Пекин. Там клошарите разделят отпадъците на дрехи, метал и пластмаса, след което хвърлят оставащите боклуци в по-отдалечена част от сметището.
Според хората, живеещи в селото, сметището с площ около 300 акра е бивш пясъчник с дълбочина между 6 и 7 метра. От 2009 насам то е частна собственост - и в момента е почти изцяло запълнено.
Тънък слой земя го покрива, а над него са построени редица колиби, предназначени за работниците там. Незаконното сметище е извън обхвата на системата по контрол на хигиената в Пекин.
Неговите собственици просто са платили на селцето да се грижи за рециклирането на боклука. Западно от селцето, на 2 км разстояние пък се крие още едно незаконно сметище, скрито зад гора.
Местните хора наемат участъци, след което преотдават за незаконни сметища
Невъзобновяемите отпадъци като кал, биологични, строителни и битови отпадъци се изхвърлят директно в сметището. Таксата за сметището зависи от обемите на отпадъка. Що се отнася до възобновяемите материали, които подлежат на рециклиране, в сметището има цели обособени сектори за дървени отпадъци, метал, домашни отпадъци и т.н.
Един от ползвателите на сметището, който идва от Ксинян в провинцията Хенан, споделя, че се е преместил тук миналата година - и повечето работници на сметището са негови съграждани от Ксинян. "Всички оператори тук са местни. Наемат участъци от своето село, след което ги преотдават за ползване на нас," допълва той.
Уан се изправя пред сериозни проблеми при заснемането на филма си. Някои хора го преследват с ножове или кучета, а други го предупреждават: "Търсиш си белята". В един момент той се оказва заобиколен от дузина млади мъже, които го заплашват, че ще счупят камерата му. Пускат да си тръгне едва след като изтрие всички снимки, които е направил на мястото.
След като излиза документалният му филм, Уан отново посещава същите места. Половината от тях вече са под регулацията на градските власти. Някои са разчистени, само за да бъдат запълнени наново с боклуци. На 30% от тях все още не е обърнато никакво внимание.
Нелицензираните сметища се развиват заради липсата на контрол от властите. Разрастването на новите зони за отпадъци обаче е умишлено действие в търсенето на печалба. Според грубите изчисления на Уан, повече от една трета от тези сметища се наемат за бизнес цели.
Въпреки това, официалният съветник и специалист по сметосъбирането в Пекин Уан Уейпин отрича да съществува проблем с отпадъците от града. Според него, това е било реален проблем преди 30 години и отпадъците са "далеч по-малко в наши дни".
Основните доходи идват не от изхвърляне, а от ценните материали за рециклиране
В сравнение с регулираните сметища, които изискват предприемането на значителни мерки за превенция на запрашаването, замърсяването и течовете, "дивите" сметища не поставят подобни условия, което прави цената за тяхното поддържане значително по-ниска.
Ползвателите на тези сметища обаче не печелят особено от събирането на отпадъци - най-изгодната част от бизнеса е рециклирането. Операторите на сметищата таксуват според съдържанието на изхвърляните боклуци.
"На практика, ако отпадъците ви съдържат много ценни материали за рециклиране, не само не плащате, а дори напротив - операторът може да плати на вас," разкрива Уан.
Друго такова сметище се намира в района Чаоян в Пекин. Това е единственото място, което приема и хранителни отпадъци, макар че от тях пристигат изключително малки количества.
Според работниците на сметището, някои потребители събират отпадъците от големите ресторанти в града и ги препродават като помия за прасета. Хранителните отпадъци са най-ценни. Като резултат от това, повечето от тях се запазват от купувачите, които избират това, което предпочетат - и изхвърлят останалото в незаконни сметища.
Сметищният бизнес се самоподдържа - и активно се разширява
Макар идеята за разделението на отпадъците да е добра, това, което се случва на практика, далеч не е идеално решение. Преди боклукът да бъде изпратен на обществените сметища, той отдавна вече е преровен от клошарите.
Според Уан, в Пекин през 2010 г. е имало около 100 000 клошари, като заедно те са пресявали около 4 милиона тона боклук. Годишното производство на отпадъци в Пекин е 6.5 млн. тона. Това перфектно илюстрира колко голяма печалба има от бизнеса с отпадъци.
Въпреки че разделението на отпадъците би трябвало да бъде мярка за тяхното редуциране, проблемът е, че след като клошарите са приключили с отбирането на отпадъците, те ги отнасят в пунктовете за вторични суровини, където вероятността някои предмети да бъдат отхвърлени е голяма. По този начин сортираните материали отново се превръщат в отпадъци, което води до създаването на нови и нови, най често нерегламентирани, сметища.
