След свалянето на Полет 17 на Malaysia Airlines над Източна Украйна, Западът наложи санкции на Русия.
Владимир Путин реагира, като наложи забрана за внос на храни от включилите се в санкциите държави - САЩ, Канада, Австралия, Норвегия и 28-те членки на Европейския съюз.
"Това не е просто насрещна мярка", обяви Путин на срещата на руските парламентаристи миналата седмица. (Срещата се проведе в Крим, нов символ на руския патриотизъм и националната консолидация.)
Путин заяви: "Преди всичко, това е мярка за подкрепа на руските производители, както и за отваряне на пазарите ни за нации и производители, които желаят да си сътрудничат с Русия и са готови за такъв вид сътрудничество".
Предимствата на наложената забрана бяха прилежно рекламирани от множество правителствени функционери и лоялни поддръжници на Путин.
Временно изпълняващият длъжността губернатор на Приволжската република Удмуртия заяви, че тя ще е от полза за руските производители.
"Това е правилно решение", казва той. "Когато се срещам с хората от селата в последните дни, виждам как лицата им сияят и очите им светят от ентусиазъм. Те са готови за работа".
Представител на Южния регион Ставропол заяви, че всъщност забраните за внос на храни създават възможност за руснаците да развиват своите собствени ресурси и заключи: "Това трябваше да бъде направено отдавна".
Дори да оставим настрана проблема, че забраната за внос на храни нарушава задълженията на Русия като членка на Световната търговска организация (Путин отрича да са нарушени каквито и да е правила на СТО), остава въпросът как страната ще съчетае привидния скок на потреблението на храни местно производство с призива да се замени вносът от враждебния Запад с месо, плодове и зеленчуци от Латинска Америка, Китай и други държави.
Решението на Путин гласи, че забраната трае една година.
Дали това е достатъчно време, за да се насърчи местното производство на хранителни продукти?
А ако не е, защо изобщо местните производители да си правят труда?
Масовото одобрение на забраната бе придружено от намеци или директно формулирано заклеймяване на "разглезените" руснаци, които консумират камамбер или гъши дроб.
Забраната отговаря на пропагандните цели на Путин, задълбочавайки разделението между огромното мнозинство патриотично настроени руснаци и скромното малцинство от "упадъчни" прозападно настроени хора.
Засега няма публикувани социологически проучвания за общественото мнение спрямо забраните, но ако съдим по неформално онлайн проучване, проведено от руска информационна агенция,
91% одобряват забраната, а само 7% са против нея.
В малкото медии, които отказват да пригласят на официалните правителствени опорни точки, се вижда по-реалистична оценка на изолационистката политика на Путин.
Като начало, забраната засяга сериозно ядрото на руското общество, а не само богатите почитатели на гурмето, защото Русия е по-зависима от вноса, отколкото подозират повечето руснаци.
"Хранителният патриотизъм е просто куха реторика", казва Дмитрий Потапенко, основател на "Пятьорочка", един от водещите руски търговци на хранителни продукти.
"80% от съставките в нашите хранителни продукти са европейски или американски", обяснява той. "Дори на опаковката на млякото да пише "местен фермер", единственото не-вносно нещо е надписът".
Ако Западът реагира с въвеждането на допълнителни санкции, щетите за руската хранително-вкусова промишленост ще са изключително сериозни
"Обичаме да си казваме, че ако не друго - поне винаги ще имаме достатъчно картофи и селда", казва Потапенко, но същевременно допълва, че 80% от сортовите семена на картофи в Русия са холандски.
Ембарго на вноса на сперма от бикове (от Канада) пък на практика ще унищожи развъждането на едър рогат добитък.
В най-добрия случай ще е необходимо време, за да може алтернативният внос или увеличеното национално производство на селскостопанска продукция да компенсира недостига, а непосредственият резултат със сигурност ще са по-високите цени.
Ръстът в цените на хранителните продукти вече беше регистриран тази седмица, а икономистите очакват регулации на цените и спекула - нещо, което руснаците над една определена възраст помнят твърде добре.
По време на Съветската ера на застой при Брежнев, дългите опашки пред магазините бяха ежедневие.
Думата за пазаруване беше "доставать" ("сдобивам се"), глагол, който загатва за сериозни усилия, понякога граничещи с нарушаване на закона, за да се снабдиш с необходимия продукт.
Желаните продукти не бяха "в продажба" - те бяха "пускани",
което означаваше, че се появяваха внезапно и бяха достъпни само за много малко време. Най-търсените продукти винаги бяха вносните (или контрабандно вкараните) от чужбина, особено от Запада, а сенчестата икономика се превърна в неделима част от съветското потребление.
В 1000-странична колекция от стари съветски политически вицове, публикувана тази година, на недостига на продукти са отредени около 50 страници.
В един от вицовете, купувач влиза в магазина, вижда празни рафтове и пита:
"Нямате ли месо?"
"Не", отговарят му, "Това е рибен магазин. Тук нямаме риба. Месо няма в месарския магазин отсреща"...
В друг, купувачът пита:
"Може ли да ми нарежете на тънко салама, моля?"
"Разбира се, стига да си донесете салама".
Завръщането към оскъдицата от съветската ера все пак не изглежда толкова вероятно.
Руската пазарна икономика може и да си има своите недостатъци, но е изминала доста път от разпада на Съветския съюз, а потребителите също не стоят на място.
С орязването на вноса някои стари вицове отново започват да изглеждат актуални.
Миналата седмица видният политически активист Елена Панфилова написа в публикация във Facebook страницата си за тези, които контролират руската политика:
"Ако не ги надживеем, поне със сигурност ще им се надсмеем".
