Един от баналните спорове всяка година по това време е празник ли е Трети март, национален ли е, трябва ли да го отбелязваме и с какви чувства.
Ако гордостта е грях, то националната гордост е масов грях.
Колко глупаво и смешно е да се самопревъзнасяш над другите и то заради неща, които не само че не са твоя заслуга, ами често пъти изобщо даже не са и верни. Какво основание има да се гордее един полуграмотен и социално слаб англичанин на Слънчев бряг с това, че Британската империя през XIX век е била най-голямото политическо образувание в цялата история на човечеството?
Този подход оформя и една от популярните гледни точки към събитията от втората половина на същия XIX век в Османската империя. Тогава, след поредна война между Русия и Турция за някакви техни си неща, от „болния човек край Босфора" се откъсват територии, които съвсем скоро след това започват да се наричат България.
Критиците, които са скептични по въпроса дали точно Трети март трябва да бъде нашият национален празник, изтъкват, че на тази дата в Сан Стефано наистина се е подписал документ, но той не е бил нищо повече от окупационно споразумение между Турция и Русия, според което нашата „земя като една човешка длан" (както ще я възпее по-късно Георги Джагаров) преминава от контрола на турската армия под контрола на руската такава. Истинска държавност, изтъкват скептиците, получаваме чак на Берлинския конгрес, който по традиция нашата школска историография ругае с думи тежки.
Според други, но близки по звучене коментатори, Руско-турската война е съвпаднала с национално-освободителния ни подем и не ни е заварила съвсем пасивни. Обаче българското освободително дело е било дело на интелигенцията, често формирана в чужбина, докато народът е стоял инертен и не е бил съвсем наясно какво се случва, камо ли да иска то да се случи и да му строши рахатя.
Тогава в цяла Европа най-ярко е сияел идеалът на националната държава, в който мнозина виждат масонски проект и дълбоко се съмняват в стратегическите ползи от него.
Но светът е такъв, какъвто е. В света на националните държави нациите имат свои обособени съдби и от тяхното самоуважение, от отговорността им към себе си зависи какви ще бъдат те. Точно както при отделните човешки личности. Когато човек не уважа себе си, и другите човеци не го уважават. Така е и с нациите.
В нашия случай двата ярки и съдбовни подхода към националното самоуважение са запечатани в историята на българската мисъл не от друг, а от класиците. Когато либералът Петко Славейков през 1875 казва: „Не сме народ, а мърша", точно десет години по-късно консерваторът Вазов отговаря: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях...". Междувременно се е случило това, за което говорим.
Парадоксалното е, че в сърцата и на двамата има сродни чувства. В крайна сметка прави ли сме да бъдем родолюбци, патриоти, националисти и т.н., да обичаме идеята, наречена „отечество", дори и когато не сме съвсем сигурни дали то заслужава това?
Всички са съгласни, че не само е желателно, но сме и длъжни да обичаме ближните си. Но кои са те, тези ближни? Това не е абстрактното „човечество", заради което се бори за мир и световна любов всяка нова носителка на титлата „Мис Вселена". Когато сме деца, най-ближни от ближните ни са нашите родители, братя и сестри. Когато сами станем родители, най-ближни са ни нашите съпруги, съответно съпрузи, и нашите деца. Там е насочена преди всичко нашата любов. После в реда на ближните застават роднините ни, нашите съседи, съселяните и съгражданите, сънародниците, едноверците, представителите на цивилизацията, към която принадлежим, и накрая всички човеци, с които споделяме общата природа „човечество".
Това човечество няма нищо общо с човечеството на Мис Вселена и за разлика от него е нещо съвсем конкретно. В посочената поредица родолюбието е една от степените на любовта към ближния. Както човек обича роднините си, добри или лоши, така обича народа си, страната си и държавата си.
И не бързайте да скачате и да викате, че обичате страната си, но мразите държавата си, защото е корумпирана. Каквато и да е държавата, тя е онзи израз на политически суверенитет, който позволява на всеки неин гражданин да бъде това, което е.
Освен всичко останало, родолюбието е добро и красиво чувство, защото то насочва потока на любовта извън собствения егоистичен АЗ към нещо друго, възпитава в дълг и отговорност към нещо отвъд конкретния личен интерес. А това винаги облагородява, смирява и очиства. Нашият народ никога не е бил в такъв духовен подем, както в годините около Освобождението и изграждането на суверенна държава. Очарователен е поривът към придобиване на автокефална Църква (една от 15-те в света към днешна дата), който, дори довел до дълъг разкол с Вселенската патриаршия, дори родил съвременна ерес, наречена на наше име, дори употребен политически, в крайна сметка е чист духовен порив. Че то нали ако го нямаше този порив, нямаше и как да бъде употребен! Да, някой може да нарече борбата за национална идентичност греховна гордост, но нека не забравя, че в онези времена тя е била и път към духовно оцеляване.
В крайна сметка събитията от 1878 довеждат до възстановяване на държавността и до Третото българско царство, което цар Фердинанд I успява за трийсетина години да превърне от кална османска провинция в съвсем прилична и цивилизована европейска страна от порядъка на Белгия и други като нея. Страна, която има ясен национален идеал, за съжаление безвъзвратно угаснал с края на Втората световна война, и която синтезира висшите си национални ценности в трите думи Бог, Цар и Отечество.
Сега вече не е така, времената са други. Но нищо не ни пречи да си стиснем с обич ръцете и да кажем: „Честит празник!". Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Nik Nikolov,без „измисления 3 март и руско- турските далавери“ немаше да има „22 Септември ( 1908г)“
Ако застанете с тези си критични размисли до Плевенския Мавзолей или на Паметника на връх Шипка, дали би ви било удобно? "От уважение към празника ", Националния празник на държавата ни, би било по-приемливо, ако е възможно да не развявате бруталния циничен байрак на нихилизма си. Поне днес. Честит Празник на България!
Мануелче, с цялата си обич към тебе, много те моля, не приписвай своите традиции на целия български народ.
3-ти март е. и най-странния народ в света ще празнува свой “Националen празник”. Най-сбърканата държава в света ще празнува победата на една държава срещу друга. Точно на този ден се подписва Примирието между Руската и Турската империя.Двете империи са водили 11 войни помежду си,но сега са в дружески отношения. Та този народ и тази държава имат за Национален празник ден-дата,когато този народ,ТОГАВА нито е имал ДЪРЖАВА,нито държавата е имала НАЦИЯ. Това е уникален случай в световната история и тази уникалност се определя от елементарната логика-на този ден две държави-империи си уреждат отношенията-от военни стават мирни и ТОЧНО ТОЗИ ДЕН е НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК на трета държава. Такъв случай няма,такъв случай не попада в никакви класации,анализи и презентации и точно поради тази причина,той не може да попадне в нито една позната рубрика на сайта,пък и извън него. Да се определи тази държава и този народ като наивни е изключително наивно,да се определят за глупави е доста глупаво,а да се определят на идиотски е съвсем идиотско…..,такива държави и такива народи просто няма. Или ако има,те не са истински,това не може да бъде вярно,това не е възможно! Да,но за това население е възможно! И става много по-тревожно като някой си представи предстоящите Руско-Български забави… Това население ще празнува заедно своето умопомрачение на своеобразно увеселение,заедно с вековния си окупатор-съвременния Руски куратор!
Ник Николов. Това де го бръщолевиш е верно. Обаче, без тази "руско-турска далавера" както я нарече, България днес нямаше да я има на картата. Пет пари не давам дали Русия е направила каквото е направила поради имперските си интереси или зарад черните ни очи. Фундаменталният резултат от това е че ни има. Изобщо. Без това щяха да ни наричат ...да речем "балкански турци", както наричат кюрдите "планински турци". И не, нямаше да сме по-добре, както може би си мислят някои. А пък за това което се е случило след Втората Световна, не мислиш ли че поне 50% от вината е на любимите ти западни демокрации, които са се съгласили със разделението на континента? Та те не си помръднаха пръста за унгарците през 1956, за чехите през 1968, за поляците през 1980. А през 1878 просто са били на страната на Османската империя. То не ще нобелова награда по логично мислене. Два грама мозък стигат. Честит празник, дори и на тебе.
"ТОГАВА нито е имал ДЪРЖАВА,нито държавата е имала НАЦИЯ." Точно заради това! Защото след 500 години, през които не се е произнасяло словосъчетанието "държава, с име България", Трети март е първата възможност.
паяка | 03.03.201714:02 Прочети "прелиминарния" договор сключен между Русия и Турция и тогава коментирай. С каква митология само са ви промили мозъците бре!? И това всичкото Русия да се кичи с името "трети Рим". Като много добре се знае че Търновград е трети рим и последният император на Византия и българинът Константин ХI Драгош Палеолог. Колко енергия е строшила Русия за да ни обезличи и направи роба на великоруския шовинизъм. Добре че ги е имало Левски, Раковски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов, Митрополит Методи Кусев и още хиляди български патриоти. А не посткомунистическата русоблизаческа измет!
На днешният ден преди 99 години Съветска Русия капитулира пред България, Германия, Австро-Унгария и Турция. Днес България е дала свобода от руско робство на : Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония и Финландия. Вечна слава на българското оръжие!
Прочетох. Членовете 6, 7 и 8, са чудесни в сравнение с петстотингодишното турско робство.
И аз смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен!
Погледни тази карта. Това е България според Цариградската конференция. Сега си отговори на въпроса защо граф Игнатиев е саботирал решенията на тази конференция и Русия е обявила война на Турция. Дано ти просветни малко! https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Constantinople_conference.png
Световно известен и добре документиран факт, койте не се знае само в България е, че на Берлинския конгрес не е допуснат български представител по настояване на Русия.
На 21 декември изготвеният на конференцията план е връчен на Високата порта. Но междувременно султан Абдул Хамид II назначава за велик везир привърженика младотурската партия и на конституционното управление Мидхат паша. И на официалното откриване на конференцията на 23 декември 1876 г. Сафет паша става и прогласява „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция.“ С това се заявява началната турска позиция, че конференцията е излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи. Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на предложените реформи.[1] На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни.[2] На 18 януари 1877 Великият везир Мидхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.[3] Държавите – участнички в конференцията отзовават своите посланици от Цариград. "На 19 (31) март 1877 в Лондон е подписан т.нар. Лондонски протокол – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за Руско-турската Освободителна война 1877 – 78. " https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F
Само не разбирам, защо статията е илюстрирана с картина от незнаен художник, в която турците настъпват, а руснаците бягат от бойното поле?
Не съжалявай, Мануелче, не съм бил очарован, че да се разочаровам. Естествено, за шопите егейското море е по-близо от черното, ама и там сега морската вода няма 10 градуса, да не ви замръзнат дупетата. Аз, като нямаме три морета, съм доволен от черното.