Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Най-сладкото" - реални истории за едни нереални времена

Напомняне защо по "Бай Тошово време" не беше по-добре Снимка: YouTube / The Sweetest Thing Documentary
Напомняне защо по "Бай Тошово време" не беше по-добре

Кое е най-сладкото?

Да дочакаш момента, в който е възможно да си купиш кола – не защото нямаш парите, а защото няма? Да зарадваш съседските деца с няколко шоколадови яйца, донесени от другата страна на Желязната завеса? Да стъпиш на другия, свободния бряг, след като с риск за живота си си плувал 30 км в бягство от един манипулиращ те режим?

"Най-сладкото" те оставя с въпроси. Конкретни, но достатъчно красноречиви за общото.

С истории, разказани днес, документалният филм на "Агитпроп" ни връща десетилетия назад – във времената преди Берлинската стена да падне. Времена на разделение, пропаганда, на искане и нямане, на послушание и страх.

Дуото Борис Мисирков и Георги Богданов чрез сценарий, режисура и операторско майсторство рисува един портрет на тези времена, толкова убедителен и жив, колкото са разказите на "главните герои". Историите, които ще видите и чуете в "Най-сладкото", не са анонимен спомен за онези времена, споделен в социалните мрежи, за да заблуждава колко хубаво е било по "бай Тошево време".

Тези разкази имат лица. Лицата на хора с различни професии, интереси, жизнен път – живи свидетели на една реалност, която за по-младите днес изглежда нереална.

Филмът "Най-сладкото" е построен върху житейските истории тези 11 души – от  шивачката Ирена Танева, през певеца Тодор Трайчев и стюардесата Екатерина Конишева, до олимпийските шампионки Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева. Всеки от тях дава по парченце, за да бъде запълнена празната опаковка на социалистическия "шоколад". Онзи, който се оказва не така сладък, както партийни функционери са обяснявали години наред.

Спомените на единайсетте не са подсладени с пропаганда и изкуствена носталгия, а нагарчат на гледащия. Нагарчат с абсурдността на ситуациите, които са залегнали в основата им. Защото колкото и да са различни тези истории, първоизточникът им ги кара да си приличат – един режим, в който равенството е само привидно, а свободата на Запад по оруелски бива представяна почти като робство.

Режим, в който изречението "Да станат известни!", произнесено от устата на властимащия, е необходимата оценка, за да получи талантът шанс да бъде показан - трудна за получаване, лесна за отнемане.

Като всичко в онзи позабравен свят. Свят на параноя, в който трябва да подбираш внимателно всяка своя дума, защото не знаеш кой слуша и на кого може да те издаде.

Свят, в който по-лесно можеш да спечелиш медал за страната си, отколкото да си купиш апартамент в нея. А след като имаш апартамент, не е възможно да си купиш плочки за банята без помощта на познати. И дори да успееш – да ги купиш, без дори да си ги виждал.

Свят на "Нашата баня, нашата гордост".

Избор няма, а дори да има, той е само привиден - "жабешко зелено" и "отровно оранжево". Другото го има само в "Кореком"-а – ако можеш да си го позволиш.

Историите на тези 11 души рисуват не само живота на изток от Берлинската стена. Някои от мъжете и жените, застанали пред камерата на Мисирков и Богданов, още тогава са имали възможност да надникнат отвъд Желязната завеса. Към онзи Запад, за който от малки са ги учили, че е лош.

Онзи свят на "загнил капитализъм", който, оказва се, "мирише хубаво". На парфюм.

Документалният филм "Най-сладкото" е прозорец към този отминал период. На 30-та годишнина от падането на Берлинската стена той идва като спомен за всичко онова – от опашките до страха - което не бива да изчезва от паметта или да бъде идеализирано като "по-добро". Защото не е.

Документални кадри – на изкуството, което се допуска тогава; на първия сред равни; на лъжата в кадри, която трябва да те убеди колко хубаво живееш всъщност – са онова, което допълва разказите на хората, заснети от "Агитпроп".

Всичко това рисува не само картината на една България, отделена от половината свят със стена, но и на България, в която стена притиска отгоре жителите. Стена, която ги спира да растат повече, отколкото им се позволява. Която не им дава да се развиват. Която ги кара да бленуват по чуждите дрехи, чуждите шоколади и чуждия бряг. Която подтиска свободата им.

А кое всъщност е най-сладкото?

---

Гледайте целия филм The Sweetest Thing съвсем свободно на www.thesweetest.bg

Tой е финансиран с грант от Държавния департамент на САЩ. Мненията, разкритията и заключенията, изразени в него, принадлежат изцяло на авторите и не съвпадат задължително с позицията на Държавния департамент на САЩ.

   

Най-четените