В дъждовна неделя вечер турският премиер Реджеп Тайип Ердоган изнася бурна реч, изобилстваща от упоменавания на величието на исляма и османското минало на Турция, когато жена на носилка бива качена на подиума. Той коленичи, взема ръката й в своята и я утешава. "Аллах акбар [Аллах е велик]," крещи тя. Морето от поддръжници, размахващи палестински и турски знамена, обезумява. Тези сцени от скорошен митинг в Истанбул се повтаряха из Турция, докато траеше кампанията на Ердоган да стане първият пряко избран от народа президент на страната.
Малцина се съмняваха, че Ердоган ще постигне целта си още в първия тур, състоял се на 10 август. Според преброени 100% от подадените бюлетини, Ердоган спечели с около 52%, при рекордна избирателна активност, надвишаваща 77%, така че планираният за 24 август балотаж стана безсмислен.
Екмеледин Ихсаноглу, бивш генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество в Джеда, бе издигнат от основната опозиционна Народно-републиканска партия и националистическата Партия на националното действие с надеждата да вземе гласовете на религиозните гласоподаватели от Ердоган. Той получи около 38% от гласовете.
Кандидатът на кюрдите - Селахатин Демирташ, въпреки младежкото си излъчване, остроумие и ориентираност към всички, който трябваше да спечели симпатиите дори на старите кемалисти, въпреки това успя да събере малко над 9%.
Трайната попопулярност на Ердоган, откакто консервативната му Партия на справедливостта и радвитието се изстреля към властта през 2002, на пръв поглед изглежда странна
Разследване, стартирало през декември и насочено срещу семейството му, членове на кабинета му и близки до властта бизнесмени, показа, че той е замесен в подкупи, приемане на рушвети и пране на пари. Ердоган отрича да е извършвал каквито и да е нарушения. През март 301 работници загинаха при експлозия на мина в град Сома, което според мнозина се дължи на недостатъчно строгите изисквания за безопасност. Когато бе прекъснат от протестиращите на мястото на инцидента, Ердоган бе заснет да удря работник. Един от съветниците му пък бе сниман да рита протестиращ, докато охраната на премиера го притиска към земята.
Като допълнителен гаф на правителството, в продължение на повече от 2 месеца бунтовници от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) държат като заложници 49 служители на турското консултство в Мосул, включително главния консул, и ги използват като жив щит срещу потенциална западна интервенция. Ако Турция бе чула предупрежденията от иракските кюрди да евакуира консулството, преди групата да превземе Мосул, вероятно заложниците щяха да успеят да избягат.
Народът обича Ердоган, защото той се държи като грижовен, макар и твърде властен баща
"Няма нищо мистериозно в успеха на Ердоган", казва Зейфетин Гюрсел от истанбулския университет "Бахчешехир" и допълва, че всичко е заради икономиката. В последното десетилетие милиони турци излязоха от бедността. Когато финансовата криза удари Европа, турската икономика, разчитаща основно на вътрешното потребление, продължаваше да се развива; растежът бе над 9% през 2010 г. Лъскави нови болници, в които хората в нужда получават безплатно лечение, засилиха усещането за стабилност и благосъстояние.
Там, където критиците на Ердоган виждат тирания (той направи всичко по силите си да обуздае пресата, напълни съдебната система и службите за сигурност с лоялни към него хора и пренаписа закони, за да попречи на разследването за корупция), поддръжниците му виждат стабилност и здрава ръка. Бившият футболист направи армията беззъб инструмент на власта без собствени амбиции и премахна доста от забраните за носене на ислямските забрадки. Той бе първият, преговарял с кюрдите.
Преди да получи трети мандат през 2011, Ердоган бе направил повече от всички постоянно каращи се помежду си, светски ориентирани предшественици, за да превърне Турция в по-богато, свободно и щастливо място.
Ердоган обаче става все по-голям автократ - и е виртуозен манипулатор
Когато миналата година избухнаха масови протести заради плановете на правителството да построи мол на главния площад "Таксим" в Истанбул, Ердоган убеди основното си ядро от избиратели, че те са организирани от еврейска конспирация и съюзниците й в медиите. Когато започнаха скандалите за корупция през декември, той стовари вината за тях върху Фетхула Гюлен, живеещ в Пенсилвания сунитски мюсюлмански идеолог, който според Ердоган е част от глобална конспирация за свалянето на властта на Партията на справедливостта и развитието. Впоследствие бяха арестувани десетки полицаи, набедени за "гюленисти".
Следващата цел на лидера на ПСР е да увеличи правомощията на президентството, така че да продължи да управлява Турция от двореца "Чанкая". В предложен от депутатите на ПСР законопроект освен другото на президента се разрешава да разпуска парламента и да назначава министри в кабинета. "Това са правомощия, за които дори латиноамерикански диктатор би могъл само да мечтае," казва Риза Тюрмен, депутат от Народно-републиканска партия.
Нурай Мерт, един от десетките колумнисти в пресата, уволнени под натиска на правителството, твърди, че Ердоган иска да създаде "подобен на Саддам Хюсеин саасистки режим". Гигантските портрети на Ердоган вече са навсякъде. Ихсаноглу и Демирташ получиха само малък процент от ефирното време, отредено на Ердоган в държавната телевизия.
Независимата група за наблюдение на изборите "Oy ve Otesi" предупреждава, че изборите не са минали без сериозни нарушения и изборни измами
За момента ПСР не разполага с квалифицираното мнозинство от 2/3 от депутатите в парламента, необходимо за гласуване на промените в конституцията, увеличаващи президентските правомощия. Междувременно, икономиката става по-нестабилна. Инфлацията се е увеличила; растежът е намалял до около 4%.
Износът намалява заради насилието, обхванало Сирия и Ирак, втория по големина пазар за турски стоки. Ердоган може и да се изкушава да свика предсрочни избори (чрез марионетния си премиер, който се надява да назначи), преди ефектът от това да бъде усетен от населението. Но ПСР може въпреки всичко да не успее да получи достатъчно места в парламента, за да реализира той амбициите си.
Очаква се в такъв случай той да се обърне към кюрдите за подкрепа в замяна на допълнителни политически отстъпки. Ако това не се получи, хватката на Ердоган може най-накрая да отслабне и ситуацията да проправи път за нов лидер. И според мнозина това ще е най-добрият изход за Турция.
Почти всички политици се облагодетелствуват от положението си. Като че вече обръгнахме и се примиряваме с това. По-важно е да вършат добре това, за което сме ги избрали. А за Ердоган може да се каже точно това. И като кмет на Истанбул, и като премиер на Турция годините на неговото управление бяха един непрестанен възход. А хората това ги интересува, да се измъкнат от бедността, да има трудова заетост, добро здравеопазване, образование и обществена сигурност. Защото, ако в Турция един пенсионер се разболее и трябва да му се извърши сърдечна операция, която струва 20 000 лири (горе-долу толкова е и в лева) в държавна болница или 27 000 - в частна, то той в частна болница ще плати 7 000 лири, а в държавната – нищо. Ако това се случи на пенсионер със средна пенсия от 250 лева в България, след някой друг месец държавата ще икономиса 250 лева на месец, защото ще плаща една средна пенсия по-малко. Какво има повече да говорим?