Унгария все още търси национално съгласие за съставните елементи на своята демокрация. Същото нейно колебание важи и за Европа, която пък показва несигурност, когато трябва да се справя с правителствата, склонни на отклонения от нормите й.
За Унгария тази седмица се оказа символичен момент в историята на защитата на гражданските права. Това са спорните конституционни промени, с които Будапеща си навлече доста критици.
При визита в Германия унгарският президент Янош Адер посети берлински затвор, в който ЩАЗИ, страховитата тайна полиция на Източна Германия, е държала хиляди политически затворници, включително и най-упоритите критици на бившия комунистически режим.
В родната му Унгария депутатите на премиера Виктор Орбан (партия "Фидес") и по-малкия му съюзник - Християндемократическата партия - прокараха сериозни поправки в конституцията.
Според критиците на важния ход, сред които организации за защита на човешките права, Съветът на Европа, ЕС и САЩ, резултатите от него биха могли да подкопаят правосъдната система, да заглушат критиката и да застрашат баланса на властите в едно демократичното управление.
"Все още не сме се превърнали в Северна Корея, но тези промени са изключително притеснителни, защото премахват конституционния контрол и санкции над законодателството," коментира Петер Хак, водещ професор по конституционно прави в университета ELTE в Будапеща.
"Това е нагло и опасно изземване на властта"
Дори най-острите критици на правителството признават, че Унгария, страна-членка на ЕС, е оставила комунизма зад себе си, но хиляди излязоха на улицата в Будапеща отново преди дни, за да протестират срещу промените. Социалистите в опозиция бойкотираха вота в пленарната зала.
Конституционни експерти коментират, че поправката, приета в 386-членния парламент с 265 гласа срещу 11 "против" и 33-ма въздържали се, ще позволи на правителството да прилага мерки, отхвърлени от Конституционния съд през последните 18 месеца.
Сред тях е закон, изискващ от студентите, получавали държавни стипендии, да не емигрират от Унгария или да ги изплащат на държавата, в случай че го направят. Същото важи и за забрана на политическа реклама в частните медии, както и закон, позволяващ на местните власти да глобяват или арестуват бездомните хора, живеещи на улицата - разбира се, в името на обществения ред.
Прокарването на поправките става на фона на нарастващи опасения, че дясноцентристкото правителство на Орбан се опитва да заздрави властта си, включително над правосъдието, медиите, централната банка, образованието и дори културния живот. Премиерът се радва на квалифицирано мнозинство в парламента и дойде на власт през 2010 година.
Брюксел си трае
Драматичната ситуация показва очевидно ограничените възможности на Европейския съюз да държи отговорни страните, срещу които има опасения, че прекрачват демократичните норми.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателят на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд разпространиха съвместно изявление, според което поправките в унгарския основен закон повдигат "опасения за принципите на върховенството на закона, европейското право и стандартите на Съвета".
САЩ също реагираха рязко. Говорителят на американския Държавен департамент Виктория Нюланд заяви, че поправките "биха застрашили принципите на институционална независимост и баланс на властите, който е фундамент на демократичното управление".
За някои експерти най-крайната мярка, прокарана на 11 март, бе текст, който гласи, че Конституционният съд и президентът, чийто подпис е необходим за влизането на законодателството в сила, нямат правото да разглеждат съдържанието на поправката в основния закон.
Вместо това, те са ограничени единствено до разглеждане дали процедурата по приемане на поправката съответства на закона.
Орбан иска скъсване с комунистическото минало завинаги
Ференц Кумин, говорител на правителството, отхвърли критиките с аргумента, че преработката на унгарската конституция е задължителна, за да бъде обновен остарелият предишен основен закон. В основата му била пренаписаната комунистическа конституция през 1989-а, когато тоталитарният режим рухна.
Хак и други конституционни експерти контрират, че само един текст от старата комунистическа конституция е запазен след 1989 г. - и той гласял, че "Будапеща е столица на Унгария".
"Не може да водим рационален диалог с критики, оспорващи демократичните ни норми или основани на неадекватни аргументи," коментира Кумин. "Смятаме, че цялото съдържание на поправката в конституцията е оправдано". Той допълва, че правителството е коригирало промените, вземайки предвид някои от критиките на Конституционния съд.
Нарастваща централизация
В началото на март Виктор Орбан назначи приближения си Дьорд Матолчи - бивш министър на икономиката - за председател на Централната банка. Това моментално предизвика опасения, че банката ще загуби независимостта си.
Орбан редовно имаше сблъсъци с дотогавашния гуверньор на финансовата институция Андраш Шимор, назначен от социалистите, тъй като отказваше да изпълнява призивите на правителството за по-свободна парична политика.
Правителството на Орбан бе обект на остри критики и за промените в медийното законодателство на Унгария. Те включват създаване на влиятелен медиен съвет. Освен че отговаря за разпределение на честотите за радиостанциите, органът е пълен с поддръжници на Орбан, получили 9-годишен мандат.
Дявол или ангел
49-годишният Орбан е един от най-влиятелните и харизматични европейски политици. Той се прочу през 1989 г., когато бе лидер на опозицията и призова за изтегляне на съветските войски от Унгария. Така се превърна в глас на целия регион.
Орбан вече е бил премиер от 1998 до 2002 г., когато лобираше за присъединяване на Унгария към ЕС и търсеше начин да отхвърли стария комунистически ред. В последствие изгуби властта с малка разлика от социалистите и бе принуден да остане в опозиция в продължение на осем години.
Откакто партията му се върна на власт със забележителна победа през 2010 г., Орбан успя да демонстрира решимост да направи всичко необходимо, за да я удържи. За тази светла амбиция слабата опозиция също доста му помага. Като популист, той се възползва от липсата на илюзии сред унгарците от не твърде процъфтяващата икономика, заставайки срещу ЕС и Международния валутен фонд.
"Орбан е жаден за власт", коментира Андраш Коза, журналист от онлайн версията на HVG - лявоцентристко седмично списание за икономика и политика. "Правителството на „Фидес" мисли, че е най-добре да управлява колкото се може повече аспекти на живота в Унгария. Те си мислят, че знаят кое е най-доброто за всички".
