Отивам на изпит. Качвам се до последния етаж, там лежи аудиторията. Виждам преподавателката още във фоайето. Мъкне и въргаля някаква чанта, с каквито обикновено хората транспортират зеленчуци, консерви и буркани.
"Не е правилно така", казвам си, може би външният вид лъже. Намирам стаята и влизам. Няма под, няма столове, има бяла омацана дъска с жълти post-it листчета налепени по нея, непишещ маркер (3 цвята) и колцина магистри.
Някои са специалисти, други са неспециалисти, безумни названия, но както и да е. По време на изпита ни те ще си имат час. След известно заслушване в провежданите в рамките на часа диалози, смея да твърдя, че и от едните, и от другите не става чеп за зеле.
Поглеждам теста. Има 30 въпроса, някои от които са нечетливи, други са преведени чрез Google-translator от английски на български, трети нямат сказуемо. Супер, така е добре. Поглеждам отговорите. Има по два 100% еднакви отговора на някои въпроси, дори с еднаква правописна грешка. Идеално. После се проверяват на матрица, кой ли от двата да пиша. Абе, все тая, нали да минем е идеята.
Пак се заслушвам във водените разговори - играе се някаква "игра". Учудващо много хора като за събота сутрин. Явно им се учи доста. Някакво момиче насилствено гравира дъската с маркера. Тя е писар, защото лекторката я мързи да стане. Не го предполагам, чувам го от собствената й уста. Спирам с разсейването, концентрирам се върху изпита. Предавам си теста. Проверяват го, имам 5. Ура, минах, сърцето ми ликува.
Нищо, че 16-страничният казус, който превеждах, проучвах и писах цяла седмица дори не беше прочетен. Това ме стимулира и следващия път да напиша толкова, даже повече, щото и без това след работа какво друго да се прави.
Магистрите са пуснати в почивка, изнизвам се и аз от стаята. Нещо не ми е весело. За пореден път се убеждавам, че висшето в България е процес на минаване на времето, в който едни други се лъжем, че това което учим, ще бъде от полза един ден и чиято ултимативна цел всъщност е сдобиване с къс хартия в грозна подвързия, наречен "диплома".
Решавам все пак да погледна какво се учи в залата, в която бях. "Основи на успешните продажби", пише на вратата. Учудвам се. В стая без мултимедия, без компютър, без дори един флипчарт.
Въпросът "защо си губите времето, бе хора?" напира в гърлото ми, последван от "защо го търпите това?". Спирам се. Не е моя работа. Всеки сам прави избора си. Вместо това извиквам "ще се видим на пазара на труда, колеги" и си тръгвам.
Излъгах. Само си го помислих. След това обаче наистина си тръгнах. ОтвсЕкъде!
Колега, всичко зависи от това къде учиш, какво учиш и защо го учиш. Ако щеш и в Харвард да идеш, ако запишеш някоя бръмбарология (колкото да не си губиш времето), ще има да си киснеш после в бюрата по труда. Същото ще е ако запишеш някоя крайно екзотична специалност. Пък ако се запишеш и в някой избушен "университет" определено ще дадеш тласък на безработицата. Ако приемем че те приемат в наистина добър университет, добра специалност и преподаването е качествено ти пак ще трябва да си седнеш на дупЕто и да учиш сам. Принципно положение е че в университетите се преподава задължителния минимум. От там нататък всеки сам си се готви и всъщност този "тест" разделя добрия бъдещ професионалист от посредствения бъдещ безработен. Дори и да не можеш да си намериш работа въпреки че си се справил блестящо със следването си винаги можеш да си потърсиш реализация извън България.
Brokerz Счуперз, не знам как е в Sheffield но там хората, които отиват да учат са определено по-амбициозни от средния бългаски студент. Освен това в България таксите са по 300-400 лв на семестър, на запад са хиляди. Да не говорим че ти трябват и пари за преживяване. За това учат. Всичко е в съотношението такса/заплата пък и аз съм на мнение че човек където и да учи ако има желание ще учи. Познавам няколко олигофрена, които отидоха в UK да учат, пропиляха сума ти пари на техните и нищо не научиха. Не си намериха работа там, тук бачкат при тате защото никъде не ги искат. Всичко е въпрос на амбиция.
Аз не мисля че изпростяването е наш патент. Просто при нас е по-лесно да влезеш в университет. В САЩ например имат много добра академична среда точно защото таксите им са изключителни и могат да си ги позволят само тези, които имат възможности (и се предполага че те не с умнствения капацитет на останалата утайка). Нещо като естествен подбор си правят. Така хем влизат що годе качествени хора хем ВУЗовете имат перфектно финансиране, а от там и възможност да наемат добри преподаватели. Нашите университети обаче са толкова зле управлявани и затънали че за такова нещо като "класа" въобще не може и да се говори. Забавното е че за да попаднеш на свестни хора трябва да запишеш нещо екзотично и с висока трудност. И след това да не можеш да се реализираш. Аз въпреки това съм оптимисти съм убеден че цялата тази пародия наречена пост-комунистически капитализъм ще се изчисти заедно с нейните разбирания и начин на управление. Дано само не се окаже прав един дядо, който веднъж ми каза че всичко ще си дойде на мястото чак когато всички родени преди 1989 не са вече живи.
Ами аз съм '89. Таман ще стане хубаво и ще трябва да си ходя
Тия, които имат желание, ще се изучат и въпреки системата, останалата талаш уж я ще смазва.
@ CrossFire Е аз като съм роден преди '89, имам добро образование, добра работа и доходи, които ми позволяват да си сменям колата с нова на всеки три години например, да ходя сега да мра ли, защото иначе няма да се оправи държавата?!? Някой от горните коментиращи го беше казал добре-важно е желанието, когато има желание нещата се случват, независимо от обстоятествата.
Mile Manolov, не си прав, по-правилно е да се каже - мръсна, капиталистическа, свиня!
Напълно подкрепям мнението на donmusta4es. Несправедливо е Сулю и Пулю да имат измислено висше и да са на високи постове,а хората с по 2 висшета на инжинер и физик (примерно) да карат таксита и да получават минимална заплата.