Ще се видим на пазара на труда, колеги

Отивам на изпит. Качвам се до последния етаж, там лежи аудиторията. Виждам преподавателката още във фоайето. Мъкне и въргаля някаква чанта, с каквито обикновено хората транспортират зеленчуци, консерви и буркани.

"Не е правилно така", казвам си, може би външният вид лъже. Намирам стаята и влизам. Няма под, няма столове, има бяла омацана дъска с жълти post-it листчета налепени по нея, непишещ маркер (3 цвята) и колцина магистри.

Някои са специалисти, други са неспециалисти, безумни названия, но както и да е. По време на изпита ни те ще си имат час. След известно заслушване в провежданите в рамките на часа диалози, смея да твърдя, че и от едните, и от другите не става чеп за зеле.

Поглеждам теста. Има 30 въпроса, някои от които са нечетливи, други са преведени чрез Google-translator от английски на български, трети нямат сказуемо. Супер, така е добре. Поглеждам отговорите. Има по два 100% еднакви отговора на някои въпроси, дори с еднаква правописна грешка. Идеално. После се проверяват на матрица, кой ли от двата да пиша. Абе, все тая, нали да минем е идеята.

Пак се заслушвам във водените разговори - играе се някаква "игра". Учудващо много хора като за събота сутрин. Явно им се учи доста. Някакво момиче насилствено гравира дъската с маркера. Тя е писар, защото лекторката я мързи да стане. Не го предполагам, чувам го от собствената й уста. Спирам с разсейването, концентрирам се върху изпита. Предавам си теста. Проверяват го, имам 5. Ура, минах, сърцето ми ликува.

Нищо, че 16-страничният казус, който превеждах, проучвах и писах цяла седмица дори не беше прочетен. Това ме стимулира и следващия път да напиша толкова, даже повече, щото и без това след работа какво друго да се прави.

Магистрите са пуснати в почивка, изнизвам се и аз от стаята. Нещо не ми е весело. За пореден път се убеждавам, че висшето в България е процес на минаване на времето, в който едни други се лъжем, че това което учим, ще бъде от полза един ден и чиято ултимативна цел всъщност е сдобиване с къс хартия в грозна подвързия, наречен "диплома".

Решавам все пак да погледна какво се учи в залата, в която бях. "Основи на успешните продажби", пише на вратата. Учудвам се. В стая без мултимедия, без компютър, без дори един флипчарт.

Въпросът "защо си губите времето, бе хора?" напира в гърлото ми, последван от "защо го търпите това?". Спирам се. Не е моя работа. Всеки сам прави избора си. Вместо това извиквам "ще се видим на пазара на труда, колеги" и си тръгвам.

Излъгах. Само си го помислих. След това обаче наистина си тръгнах. ОтвсЕкъде!

#3 CrossFire 04.07.2011 в 14:33:53

Колега, всичко зависи от това къде учиш, какво учиш и защо го учиш. Ако щеш и в Харвард да идеш, ако запишеш някоя бръмбарология (колкото да не си губиш времето), ще има да си киснеш после в бюрата по труда. Същото ще е ако запишеш някоя крайно екзотична специалност. Пък ако се запишеш и в някой избушен "университет" определено ще дадеш тласък на безработицата. Ако приемем че те приемат в наистина добър университет, добра специалност и преподаването е качествено ти пак ще трябва да си седнеш на дупЕто и да учиш сам. Принципно положение е че в университетите се преподава задължителния минимум. От там нататък всеки сам си се готви и всъщност този "тест" разделя добрия бъдещ професионалист от посредствения бъдещ безработен. Дори и да не можеш да си намериш работа въпреки че си се справил блестящо със следването си винаги можеш да си потърсиш реализация извън България.

#6 CrossFire 04.07.2011 в 15:24:53

Brokerz Счуперз, не знам как е в Sheffield но там хората, които отиват да учат са определено по-амбициозни от средния бългаски студент. Освен това в България таксите са по 300-400 лв на семестър, на запад са хиляди. Да не говорим че ти трябват и пари за преживяване. За това учат. Всичко е в съотношението такса/заплата пък и аз съм на мнение че човек където и да учи ако има желание ще учи. Познавам няколко олигофрена, които отидоха в UK да учат, пропиляха сума ти пари на техните и нищо не научиха. Не си намериха работа там, тук бачкат при тате защото никъде не ги искат. Всичко е въпрос на амбиция.

#10 CrossFire 04.07.2011 в 16:57:46

Аз не мисля че изпростяването е наш патент. Просто при нас е по-лесно да влезеш в университет. В САЩ например имат много добра академична среда точно защото таксите им са изключителни и могат да си ги позволят само тези, които имат възможности (и се предполага че те не с умнствения капацитет на останалата утайка). Нещо като естествен подбор си правят. Така хем влизат що годе качествени хора хем ВУЗовете имат перфектно финансиране, а от там и възможност да наемат добри преподаватели. Нашите университети обаче са толкова зле управлявани и затънали че за такова нещо като "класа" въобще не може и да се говори. Забавното е че за да попаднеш на свестни хора трябва да запишеш нещо екзотично и с висока трудност. И след това да не можеш да се реализираш. Аз въпреки това съм оптимисти съм убеден че цялата тази пародия наречена пост-комунистически капитализъм ще се изчисти заедно с нейните разбирания и начин на управление. Дано само не се окаже прав един дядо, който веднъж ми каза че всичко ще си дойде на мястото чак когато всички родени преди 1989 не са вече живи.

#12 CrossFire 04.07.2011 в 17:49:05

Ами аз съм '89. Таман ще стане хубаво и ще трябва да си ходя

#15 emergesync 04.07.2011 в 21:29:27

За всичко това, приятели, благодарете на чалгата...

#16 A4i 04.07.2011 в 22:27:51

Тия, които имат желание, ще се изучат и въпреки системата, останалата талаш уж я ще смазва.

#17 Vijay_Mastersun 05.07.2011 в 06:32:46

@ CrossFire Е аз като съм роден преди '89, имам добро образование, добра работа и доходи, които ми позволяват да си сменям колата с нова на всеки три години например, да ходя сега да мра ли, защото иначе няма да се оправи държавата?!? Някой от горните коментиращи го беше казал добре-важно е желанието, когато има желание нещата се случват, независимо от обстоятествата.

#19 Georgi Marinov 05.07.2011 в 20:50:32

A4i | 04.07.2011 22:27 Тия, които имат желание, ще се изучат и въпреки системата, останалата талаш уж я ще смазва. ================================================ Проблемът е, че трябва една минимална критична маса за да може да проработи системата на "който има желание, ще се изучи". Обучението не е процес, който се извършва във вакуум, точно обратното, във всеки един момент средата оказва огромно влияние и върху мотивацията на учащите, и върху възможностите за обучение, които им се предлагат. У нас сме много далеч от тази критична маса в момента. При положение, че мнозинството деца не са мотивирани да учат и не виждат нищо ценно в това да си образован, голяма част и от малкото, които не тръгват с такава нагласа, ще я придобият рано или късно. Една съвсем малка част ще оцелеят, но това никого не грее - за да функционира нормално едно общество трябват голямо количество отговорни и кадърни кадри, които по настоящем в България не се произвеждат. А това не е единствената посока, откъм която идва натиск към още по-дълбока посредственост, както впрочем статията илюстрира много добре - ако на преподаващите не им пука и/или не им стига компетентността (като за съжаление по-често "и/или"-то е "и"), то не бива да се очакват кой знае какви резултати от процеса на обучение. По този начин се получават легендарни ситуации като тази, в която в курсове по анализ в университета вместо анализ се учи смятане на дроби понеже смятането на дроби не е било научено в 5-и клас, да не говорим за всичко останало от 5-и до 12-и... ================================================ 15emergesync | 04.07.2011 21:29 За всичко това, приятели, благодарете на чалгата... ================================================= Чалгата е следствие, не причина. В един момент, разбира се, порочният кръгът се затваря, и се получава сегашната ситуация, в която тъпотията води до популярност на чалгата, а чалгата развива още тъпотия. Но в началото не е била чалгата - най-малкото турбо чалгата от 90-те се корени колкото в циганските оркестри и кръчмарската музика, толкова и в солените текстове ма градския ъндърграунд фолклор, който се е развивал основно в уж по-интелектуалните кръгове. Чалгата става наистина сериозен проблем в момента, в който мазните дебели мутри на турбофолка от типа на Радо Пипарката, Попа, Кондьо и пр. бяха изместени от излъсканите изрусени силиконови вече много по-поп поп-фолк певици от последните десетина години. За едно 10-годишно момиче е много по-трудно да се идентифицира с Кондьо отколкото с Десислава. Но това, за което говорех, е, че когато се осъществяваше преходът от турбо-чалгата към Пайнер, почвата вече беше подготвена и над десетилетие беше минало, в което стойността на образоваността (която трябва винаги да се разграничава от стойността на тапията за завършена дадена степен на образование, понеже двете са много различни неща) беше изчезнала от ценностната системна на обществото. За което допринесоха много всичките пормени, които се случиха в периода 1990-2000, и масовата емиграция на най-подогтвените кадри на запад, и възходът на мутрите, и политическият хаос и липсата на каквато и да е политика по въпроса. Но ако наистина българинът ценеше образованието толкова много, колкото обичаме да се самозалъгваме, че го цени, това нямаше да е достатъчно, и наистина, ако човек се замисли малко повече върху нещата, тъжното, но неизбежно заключение е, че никога не е било така и че това, което се е ценяло никога не е било образованието, а тапията и социалният статус, който тя е осигурявала. И в момента, в който системата се смени и тапията вече хем не осигуряваше същият статус като преди, хем контролът върху получаването и се отслаби драстично, всичко се разпадна. Което не бива да учудва никого, почти навсякъде по света е така, даже и в най-най-елитните университети мнозинството хора ходят заради тапията, не за да се възползват от възможностите за себеусъвършенстване и натрупване на познания, които тези места предлагат. Просто у нас социалният климат в последните 20 години е такъв, че сривът стана наистина катастрофален.

#20 Vijay_Mastersun 06.07.2011 в 07:30:53

Mile Manolov, не си прав, по-правилно е да се каже - мръсна, капиталистическа, свиня!

#22 donmusta4es 06.07.2011 в 11:56:12

Честно да си призная ми омръзна да слушам само глупости за българското образование. Ясно е, че трябва да има повече от сериозна реформа.. Съгласен съм, че трябва да има елитарност, както и да се ограничи броят на висшите училища в България. Не е нормално във всяко село и паланка да има "свободен" университет.. Какво значи това-свободно приемаме всички, бе значение дали можете да смятате , дали можете да си пишете името правилно или дали знаете коя е столицата на Великобритания... Промените трябва да се сериозни, но да стартират още от средното образование. Да има някаква профилираност. Не може всяко училище да е езикова, математическа и т.н. гимназия. Трябва да се направят колежи към по-големите университети, които срещу малко средства можеш да станеш специалист- я счетоводител, я търговец. Да не е необходимо да учиш 5, 6, 7 години , за да станеш оперативен счетоводител или одитор. Разбира се за специалности като право, медицина, фармация и т.н. изискванията трябва да са жестоки.. През цялото време- на входа, по време на следването, след това- ако искаме качество на услугата.. Що се касае до хората, учещи в университетите - стига вече ги псувате хората от провинцията.. Какво направиха глезените мамини синчета и дъщерички, родени в София- едно голямо нищо.. Моите "набори" от квартала ( живея в идеалния център) повечето са без работа на по 33-34 години, чакат мама да им даде пари.. И нямат и желания да се развиват.. Лежат на стари лаври- я на тате, я на дядо.. В университета обаче имахме много читави и упорити колеги от дълбоката провинция, които сега са директори... Висшето образование не трябва да бъде самоцел, а по-скоро възможност за израстване и развитие.. И не на последно място- докато пазара на труда на труда не започне естествено да регулира специалностите в университетите, винаги ще има гениални физици, каращи таксита и учителки по химия , продаващи домати... Но за това сме виновни ние , иска ми се да кажа като общество- но ние нямаме такова..

#23 MissVinushka 08.07.2011 в 08:55:40

Напълно подкрепям мнението на donmusta4es. Несправедливо е Сулю и Пулю да имат измислено висше и да са на високи постове,а хората с по 2 висшета на инжинер и физик (примерно) да карат таксита и да получават минимална заплата.

#24 Georgi Marinov 08.07.2011 в 12:09:44

Dimitar Stamboliyski | 06.07.2011 11:44 Георги Маринов, тъкмо щях да ви поздравя за поредния мн точен коментар и реших да мерна фб ви. Ми, стана ми ясно.. MIT... Нататък нямам коментар. Само да имаше повече такива млади хора като вас (и, надявам се, не сте тотален имигрант)? =========================================== Аз обичам да казвам, че не живея в САЩ, живея в университета и само от време на време преминавам границата. Ако в България стане възможно да се прави наука на световно ниво, бих се върнал моментално. Което едва ли ще стане, за съжаление, така че по-горното сигурно може да се нарече самозалъгване. Но в същото време съвсем не е ясно дали наука ще се прави и в Америка. Процесът на тотална дебилизация на обществото е още по-напреднал там в сравнение с България; в резултат тенденциите са такива: http://blogs.discovermagazine.com/cosmicvariance/2011/07/07/james-webb-space-telescope/ http://blogs.discovermagazine.com/cosmicvariance/2011/07/07/why-we-need-the-james-webb-space-telescope/ И не само там, бъдещето не изглежда розово никъде по света Това е причината, когато говоря за проблемите на българското общество и образование, винаги да подчертавам, че те по никакъв начин не са характерни само за него. Анти-интелектуализмът го има нявсякъде, със съответните последствия; нивото на научна грамотност варира от лошо в най-добрите случаи до абсолютно отчайващо в най-лошите (местата, където повечето хора даже не могат да четат не ги броя изобщо), отново със съответните последствия; доминиращата идеология почти навсякъде по света се върти около пари, пазари и печалби, като нищо друго не се счита за ценно, което също си има последствия. И всичките тези последствия в един момент ще се почувстват много остро, но тогава ще е прекалено късно да се направи каквото и да било

Новините

Най-четените