Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Източни дневници 5

Тези, които са чували малко повече за България, най-често я свързват с положителни неща, като силни мъже, кисело мляко и дълголетници - така поне е на Изток Снимка: Анна Мудева
Тези, които са чували малко повече за България, най-често я свързват с положителни неща, като силни мъже, кисело мляко и дълголетници - така поне е на Изток

При споменаването на думата България на остров Бали - която хората там произнасят Булгария - шофьорът на таксито се ухили дружелюбно. "Аха, Хунгария. Будапест, Будапест" каза той клатейки глава доволно. "Не", викаме ние с моята спътница, "София, София", при което настъпи пълно
объркване. "Как е възможно? Значи Булгария и Хунгария са две отделни държави?," възкликна мъжът.

Едва ли е изненада, че за милата ни родина се знае много малко или почти нищо в далечния Изток и югоизточна Азия. За наше успокоение славата ни на корумпирани, мафиоти и нелегални имигранти, която се носи на Запад, почти не е достигнала Изтока.

Тези, които са чували малко повече за България, най-често я свързват с положителни неща, като силни мъже, кисело мляко и дълголетници.

Епизодът с "Хунгария" се повтори, потрети и подесети в Индонезия, докато един ден туристическият гид Полос ни изненада приятно. "Булгария е известна с това, че има хора, които могат да носят тежки товари," каза той, като едновременно с това показа с ръце как се вдигат тежести.

Полос също се чудеше дали най-скъпият хотел на Бали, Булгари - където една нощувка струва между 700 и 7000 долара според местните - нямал нещо общо с България.

Силата, с която сме надарени - или поне бяхме преди допинг скандалите - е известна също в Сингапур и в Австралия. В Сидни, китаецът Ах Ким Антъни - фризьор в салон собственост на корейци - ми разказа как
преди години един български състезател по вдигане на тежести потърсил убежище в Австралия. "Той казваше, че не било хубаво в България, но аз си мисля, че това не е вярно и целта му е била да получи паспорт. Сега той живе в Мелбърн и май че е етнически турчин."

Антъни сподели още колко се интересувал от политика и как българската била много интересна преди да сме влезли в Евросъюза.

Като изобретателите на киселото мляко сме известни в Корея и Япония. Местни компании произвеждат мляко с нашата прословута бактерия вече години наред и рекламират продуктите си като много здравословни.

"Ааа, йогурт," възклива приятелски почти всеки втори кореец, който пита за националността ми. Господин Сонг, собственик на магазин за детски играчки в Сеул, ми разказа как хората в Корея живеели до към 80-годишна възраст, а тези в България до 100. В киселото мляко ще да се крие тайната...

Има и такива, които не са съвсем сигурни дали в България е победил капитализмът или все още се кланяме на Маркс и Ленин. "Кажи ми, моля те, България комунистическа държава ли е?", ме попита преди време
кореспондентката на един голям американски вестник в Сеул, която призна, че е от хората дето нищо не знаят за държавата ни. Няма проблем, успокоих я за, българите също не знаят кой знае колко за
Корея.

Именно благодарение на "доброто старо" социалистическо минало, китайците смятат България за приятелска държава.

"В съзнанието на много китайци, България е страна на Балканския полуостров и е заобиколена от всички тия държави завършващи на "ия", чиито имена е много трудно да запомниш," според един младеж в Хонг
Конг.

Друг млад китаец, който е завършил образованието си в Корея, ми обясни, че името на страната ни звучало чудесно на китайски - Бао Джиа Ли Я (Bao Jia Li Ya). "Бао" означавало защитавам, "джиа" значело плюс, но звучало също като йероглифа за дом - с други думи защитен дом или нещо подобно, което давало представата на китайците за една спокойна и мирна страна.

Да ама не! Един кореец, служител във финансовото министерство, посъветвал един приятел - преди да замине за България, да се подготви, като прочете "Местопрестъплението" от Толстой. Или както той се
изразил на английски Tolstoy's "Crime and Scene"...

Най-четените