Напоследък ми прави впечатление, че делът на шльокавицата в българския Нет се свива. Бавно, но сигурно.
В Уикипедия отдавна вече "приноси" на шльокавица направо се трият, без значение колко ценна информация съдържат. Но и все повече форуми приемат правилото "на български - само на кирилица". Повечето блогове са го приели отдавна. Напоследък обаче дори в чатовете шльокавицата се смята за признак на "селяния до шия" и оправданията "ама нямам кирилица" не се приемат - ако си толкова тъп, че не можеш една кирилица да си сложиш, що щеш тук?
Последното убежище на шльокавицата засега са SMS-ите. На доста мобилни телефони все още е приключение да им сложиш кирилица, а и тя съкращава двойно полезния обем на SMS-а. Помага и че мобилен телефон имат вече и хора, което без тридневен курс надали ще могат да научат откъде се включва компютърът. Но с кирилизирането на телефоните малко по малко шльокавицата отстъпва и там.
Едно голямо предимство на шльокавицата на времето беше, че прикриваше (отчасти) неграмотността на пишещия. При положение, че няма правопис, незнаенето на правописа не е от значение.
Това обаче се оказа и един от силните проблеми на шльокавицата - малко по малко на повечето хора им писна и взеха мерки да отсяват от обкръжението си най-големите неграмотници. Най-лесният начин се оказа забраната за шльокавицата. (Когато пишеш на кирилица, неграмотността си личи твърде ясно - хем си за смях пред много хора, хем няма как да скриеш, че проблемът е в теб, и е глупостта ти. И се налага да се мръднеш да си оправяш проблема, вместо да го правиш проблем на околните.)
Това доведе до една от най-интересните страни в настъплението на кирилицата в българския Нет - социокултурната. Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм - не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.
Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил...
Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като... може би не точно народ, по-скоро като общност.
А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас.
