Кинаджиите напуснаха фестивала "Златна роза" във Варна на откриването му на 2 октомври. В знак на протест срещу хем намалената, хем неизплатена субсидия на държавата за кино.
Браво! Някой трябва да каже най-накрая, че това правителство с милиционерския си подход към културата ще съсипе подема, който в последните години бележеше доскоро почти умрялото родно кинопроизводство.
Лошото е друго. Че в голяма част от хората, живеещи в провинцията, тази новина ще прозвучи като новината за покачването в курса на виетнамските донги - никак.
Знаете ли защо... Много просто. В голяма част от по-малките градове у нас няма киносалони.
Героите на пост-соц приватизацията купиха киносалоните и ги превърнаха в магазини, бинго зали и бардаци. После тия герои си заминаха, а с тях и бившите кинозали.
Остана споменът за кино, а децата се насочиха към Замунда като основен доставчик на този вид изкуство. Пиратски, с лошо качество, с кофти превод. На компютъра. Така днес голяма част от младите ни читатели си представят киното, музиката, дори литературата като част от даунлоуда.
Но ние сега ще поговорим за друго. Да поговорим за култура.
Каква е днешната българска култура?
Уви, и тя е пряко отражение на родната действителност. Ярко изразен мейнстрийм... и непробиващ повърхността ъндърграунд. В мейнстрийма писатели пишат книги за Азис, издават литературни варианти на "Стъклен дом" и получават сериозно медийно внимание, шумни промоции и щедри спонсори.
В ъндърграунда едни враждебно настроени млади хора правят пърформанси, на които замерят публиката с брашно и прокламират антиконформизъм, граничещ с крайните идеи на Пол Пот и Троцки.
Какво е общото между двете групи - и двете не са фактори.
Впрочем, в България културата отдавна не е фактор. Тя се е превърнала в нещо като зооекспонат, който политическите сили чат-пат захранват с някой морков през решетката на клетката. Естествено, съпроводени от услужливи медии, които да отразят правилно грижата към духовността.
Защо натикаха културата в шеста глуха?
Тук аргументите на властите винаги са едни и същи-да оправим първо престъпността,да оправим първо съдебната система,здравеопазването и тъй нататък.
Винаги има нещо за оправяне. В резултат хората зловещо изпростяха. До степен, щото думата култура вече се възприема като смешна, архаична и дори обидна. Деец на културата - тоест голтак, балък...
Културата и кабинета
България помни много правителства, много министерски недоразумания. Помним, че гонихме едни с камъни на излизане от парламента.
Но такова чудо като здравната и културната реформа на сегашното правителство никой не помни.
Такъв зверски реваншизъм от страна на културното министерство, такова рязане на бюджетчета (защото тук не иде реч за големи суми) никой не помни. Закриха се театри, оркестри с дълга и славна история.
Министърът на културата (иначе прочут и прославен скулптор) ще запомним не със съизданието му, а с голямата секира спрямо институциите на духовността.
Премиерът харесва "Батальонът се строява". Едва ли му говорят нещо имената на Стравински, Бертолд Брехт и Тарковски.
Но няма страшно - тези имена вече не говорят нищо на никой. В резултат от културната политика. И културата на кабинетите, естествено...
Културтрегерите и протеста
И така дойдохме на злободневната тема. Завчера във Варна родни кинопродуценти, режисьори и културни дейци напуснаха демонстративно залата на кинофестивала "Златната роза". В знак на протест срещу безпардонното рязане на държавната субсидия за киното.
Мина един-два пъти в новините. И толкова.
А знаете ли защо?
Защото... който лае много, няма да получи и от следващата,макар и наполовина намалена субсидия.
Нещо силно ме смути в декларацията на кинаджиите. Изявлението им пред радио Варна, че протестът им не е политически.
Да де! Ама как при неполитически процес да се бориш с политически решения.
А сега ми кажете - когато всяко ново правителство идва, не уволнява ли поголовно шефовете на културните институти. Не подменя ли шефовете на държавните медии, на читалищата дори.
И това ако не са политически действия - здраве му кажи.
Ще стигна по-напред. Държавата се намесва косвено дори в сюжетите на кинопродукциите, които се създават у нас. Затова скоро няма да гледате, уважаеми зрители, съвременна политическа сатира. Или филм, критикуващ моментния модел на управление. Няма как да стане.
Защото никой, който рита срещу "раздаващите порциона", няма да получи от същия този порцион.
За това критиките на кинодейците ще са ден до пладне. За да стане нещо, трябва протест, ама на политическа основа.
Знаете ли... Унищожаването на културата под претекст, че няма пари, също е политика. Липсата на култура създава зомбита. Зомбитата се хранят с чалга, бой и посткомунизъм.
И са лесни и предвидими. И удобни за управление.
Тъпото е, че днешните дейци на културата са сковани от страх, зависимост и не са тия, които да поведат хората срещу абсурда на системата.
Те не са и тези, които смело да изкрещят: "Не сме народ,а стадо мърша".
Защото после няма да ги дават по БТВ и Нова. Което е проблем!!! В големите частни телевизии хората, които много лаят, са наричани "непозитивни" и не ги допускат до ефир.
Което обяснява изобилието от Златки в прайм-тайма.
Но да се върнем на културата.
Какво ще се случи след протеста
Нищо и половина. Това ще се случи след протеста. Тихо и кротко ще се върнем десетилетие назад в създаването на кино у нас. Грандиозните успехи на "Източни пиеси","Дзифт","Мисия Лондон" ще останат в миналото, като някакви леки недоразумения.
Кинаджиите ще свият перки и ще се курдисат някъде при Варод да бъдат асистент-режисьори, да играят второстепенни роли на чеченски камикадзета и палестински терористи.
Някои ще акцентират върху рекламите. Кадърните ще оцелеят въпреки липсата на голямо кино.
За всички нас обаче ще остане горчивият вкус в устата, че уж държавата сме ние, а тези, които избираме, си правят каквото пожелаят и няма кой да ги стисне за шията и да им посочи вратата към задния изход на киносалона.
И чат-пат ще подсмърчаме гузно пред съдби, като тази на Христо Фотев - големия поет, който умря в тотална бедност, осъден за 270 лева дългове от БТК.
Докато духовните ни водачи, каквито трябва да са всички дейци на културата не започнат да правят като Левски революционни комитети.
Защото това статукво от друго, освен от интифада явно не разбира.
Прочие... Радой Ралин беше казал, че не го е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
Аз няма да съм толкова добричък. И ще кажа - гади ми се от тия, които, щом чуят думата култура и се хващат за КУ... за кобура.
Вие сте умни хора и разбирате коя е пропуснатата буква в предишното изречение.
Нека им заседне.
Тези не искат пари от държавата, за да правят кулутура, а искат пари от държавата ..... за да правят кино. Посочи ми Мицов една нормална държава, където иима бюджетна издръжка на киното! Откъде накъде държавата ще плаща хобито на някой си там, пък бил той и Морфов. Стойностните и гледани филми се отплащат и без държавни пари. Тарантино също не е "мейнстрийм", но не съм чул да се е обаждал на Клинтън, Буш или Обама да мрънка, че няма пари за култура.
Браво, Венци. Както винаги - правдива и много тъжна статия. Де да можеше някой от тези, към които е насочен умереният ти цинизъм и които порицаваш, да си вземе поука и да се стресне малко. Или поне да се почувства неудобно.
А окаяното състояние на библиотеките? Въпреки мизерията през последните няколко години успяваха да се справят по някакъв начин. Сега предстои затваряне на регионалните библиотеки поради липса на пари за отопление и най-необходими средства за функциониране на тези институции. Хората работят на възрожденски начала, но мининум условия трябва да има. А не зависи ли бъдещето на поколенията именно от четенето? Всъщност тези, от които зависи не четат и не влизат в библиотеки. Няма място за чудене.
Знаете ли защо в Холивуд правят големи филми? Защото не разчитат на министерство на културата. Не затлачвайте Интернет пространството с простотията и простащината си!
Проблемът не е нито в министъра на културата, нито в културата на министъра. Проблемът е в липсата в България на богата аристократична класа. Никъде по света не можеш да правиш истинска политическа сатира с пари от бюджета. И няма как да искате България да е единствена.И не е толкова вярно, че народа изпростявал. Не познавам нито един прост, чалгаджийски простак, който да не прилича, като две капки вода с баща си. И преди тридесет години, ако имаше сто телевизионни канала и свободен видеообмен простотията щеше да ни залива от всякъде.
На дедо Апостол Холивуд му е критерият за големи филми Апостолейййй, скрий се бе гнидо
А твоят критерий кой е? Мосфилм?
тая статия щеше да е полезна преди 35 год., само че точно това е проблема на цялата ни държава, че мислим като преди 35 год., а се наричаме "ЕС" чалгата е заляла пазара поради две причини: 1. това е първите наченки на "култура" на пазарен принцип, тоест те първи се усетиха, че културата в новите условия не се прави от държавата, а се прави от бизнеса 2. чисто народопсихологически този продукт намира почва у нас, което го прави успешен Холивуд не разчита на държавна издръжка и не са умряли от глад, нито пък театрите или оперите в САЩ са празни но и няма как да разчитат на пари от правителството, защото в САЩ не съм чул дори да имат подобно нещо като Министерство на културата.... имаш талант, продаваш го на продуцента, от там той си прави парите и ти плаща за това... държавата следи и тебе и него колко пари като данъци ще им отчете... в България имаме чалга на пазарен принцип и театър на държавен... като ударим чертата се вижда ясно кой принцип работи по-добре
И 2те мнения имат своята логика. Аз поддържам тезата, че културата трябва да се спонсорира от държавата. Нямаше да напиша нищо ако не се бяха появили толкова хора с кардинално мислене срещу държавните дотации. 1. Америка има около 300 млн население и културата им се продава при всички положения, защото 0.1% клиенти(хора които харесват твоя интелектуален продукт) там те прави милионер докато тука умираш от глад. Затова държавата е длъжна да помага. 2. Американската култура има много меценати поради същата причина, много от милиардерите имат фондации докато в България никой не помага на културата. Изключителната реклама прави нискокачествени филми, като "Трансформънс", "Спайдърмен", "Рамбо" и т.н. са световна класика и филма "Вчера" и много други са достъпни само за българи. 3. С най-голямо значение е това - за да не оскотява нацията трябва да има малко повече елитарна култура от колкото е нужна за да се вдига нивото на нацията, а не да пада. 4. Дори и в момента да нямаме изключителни таланти, то ние трябва да поддържаме всички жанрове за да имат достъп до това бъдещи родни Edward Zwick или шекспировци дори. Дори един талант да стане световна звезда то всички тези хвърлени пари ще се върнат многократно. Например Абба още носят огромни приходи в шведската икономика, Бийтълс в Англия, Леонардо Давинчи в Италия и т.н. Затова за мен няма съмнение, че дотациите са абсолютно необходими. Работата е там парите да бъдат разпределени според заслугите, примерно приходите да бъдат умножавани по 3, така ако някой изкара нещо бездарно то няма да вземе почити никакви пари, докато кадърния ще събере достатъчно за следващ прокет и така ще се отсеят слабите и ще се вдигне нивото! За междунардна награда трябва да има големи бонуси също. В сегашната ситуация е правилно кинаджиите също да понесат своята отговорност като интелигенция и да приемат наравно с обществото свиването на разходите. Поне интелигенцията трябва да разбере, че реформа означава не само в другите сектори да се жертват и да страдат ами всички заедно. Това е нацията, солидарност и разбиране! Затова мисля, че в случая господата не са прави да мрънкат.
донякъде съм съгласен, че България като пазар и САЩ като пазар са много различни, но проблема не е само в бройката на хората, проблема идва от разликата в механизмите, които се прилагат ... субсидии или спонсорство на държавата според мен е погрешен механизъм, най-малкото в сегашния момент, може би след време да работи. но в момент, на криза и липса на реална икономика и производство няма как да се иска от държавата да налива пари в един сектор, който не носи приходи ... държавата трябва да викне малкия, средния, едрия бизнес на една маса, не някви синдикати и да ги пита... ок, дайте да ви помогнем сега, да почнете да произвеждате нещо, да отворите работни места, да вземете да изнасяте.. какво ви е небходимо... за да може като се завърти колелото на икономиката, след 2 години примерно да са отворени 70 000 нови качествени работни места, да е изнесена за няколко милиарда продукция и да са се върнали като данъци и печалба в държавата някакви пари ... тогава вече дайте да говорим за културата... ама България работи на принципа, дайте да запълваме дупки... няма пари за пенсионерите, ще ги вземем от акцизите, няма пари за култура, ще ги вземем от болниците .... ако имаме един сегмент дето да е на загуба (примерно култура) и 10 сегмента на печалба, примерно енергетика, здравеопазване, образование и тн... тогава да субсидираме, ама при положение, че всичко е на загуба и ние го субсидираме няма как да стане просто, щото това трупа един дефицит и така се омагьосваме...
Хийт, поздравления за аргументираната позиця. Рядко се случва във форум някой да изрази противоположна позиция /в случая на моята и на колегата/ без да се стреми да уязви отсрещната страна. Браво.
Ще говорим за Култура! Да си кажем ний кусура. Имаме си конюнктура, младите творци – халтура, старите - номенклатура Хващайте се за ку...кобура!
Не знам дали някой от МК си е направил труд да провери до каква степен в останалите страни изкуството е "излязло на пазара". И ако си е направил труд ще установи, че така е само в Америка и Япония (но след измислени редица механизми, гарантиращи финанси). В Европа единствено в Англия е развит пазарния принцип за финансиране на изкуство и култура и той е ОГРОМНИТЕ 10%!!!!!!!!! Никой не споменава за развиване на фондове, за отчисления (отнякъде си)за пари за тези фондове, за меценати и спонсори! Също така идеята за минаване на творците на срочни договори. Ако това не е стгласувано с М на Финансите, ще се повтори ситуацията от 97ма с киното. Защото МФ отпуска пари на МК въз основа на ЩАТНИ бройки! И за К...обура си много прав, за съжаление