През годините неведнъж съм се питал защо хората емигрират. Защо ние, българите, емигрираме. Обикаляйки половината свят, така и не получих отговор на въпроса си, докато един ден просто осъзнах всичко. В рамките на един светофар време.
Причината, хората да емигрират, е в уважението или по-точно - в липсата на уважение. Бих могъл да завърша с това, но от уважение към хората, отворили тази статия, ще ви дам още малко информация, с която ще се обоснова.
Държавата не уважава своите граждани.
Не само с това, че ни предлага и допуска изроди и престъпници като кандидати за президенти. Всъщност, ежедневното неуважение е много по-страшно.
Държавата ни мачка символично в градския транспорт. Не, че е скъпо да се купи още някой и друг автобус и всичко да се синхронизира правилно, за да е удобно на хората. Но държавата (в случая, и общината) иска да покаже отношението си и да демонстрира, че може да ни мачка, колкото си иска, в претъпканите превозни средства.
Държавата ни мачка и чрез служителите си.
Полицаят се обръща към вас с неуважителното "Ей, я ела тук и си дай документите!" или пък те спира с презумпцията, че или си терорист-наркоман, или си нарушител на пътя, след което съвестно търси причина да те глоби и упражни неуважителна власт над теб.
Държавата не уважава никого и като поставя намусени чиновници, които ни препращат от гише на гише, демонстрира собствената си власт и липса на отношение към времето на гражданите.
Държавата не уважава твоите права, затова и не ѝ пука, че съдът не работи.
Той всъщност работи, но в посока да унижи теб - обикновения гражданин.
Държавата не уважава и твоите родители, като им подхвърля пенсии с размера на една вечеря в ресторант на депутат.
Държавата не уважава и твоето дете, като го скопява емоционално и интелектуално в училище, за да го направи достоен за неуважение гражданин.
Когато държавата със своя безкраен апарат не уважава гражданите, в един момент гражданите започват да не уважават както държавата, така и себеподобните си, тъй като се чувстват безсилни или ги е страх да окажат натиск върху държавата, те оказват натиск върху околните, демонстрирайки двойно по-голямо неуважение.
За това се чуват клаксони, когато някой не е потеглил на оранжево на светофара. За това плочките ни са с локви - защото майсторът не уважава пешеходеца. За това шофьорите паркират на места за хора с увреждания, тротоари и пешеходни пътеки - защото не уважават никого, освен този с по-скъпата кола... и то единствено от страх, защото той проявява двойно по-силно неуважението си.
В заведенията служителите коментират своите клиенти пред очите на другите клиенти, не уважават нито тях, нито работодателите си.
Накрая никой никого не уважава.
Какъв е резултатът от цялото това неуважение ли? Ако прекараш достатъчно време в тази враждебна неуважителна среда, ти рано или късно ще станеш човек, който не уважава себе си.
Защото само по себе си, допускането да бъдеш унижаван, показва, че ти вече си загубил самоуважението си. И когато това стане, връщане назад няма.
Просто ще гласуваме за поредния идиот (пък бил той и от женски род), с което ще демонстрираме собственото си неуважение към нас самите.
Това е причината много хора да изберат произволна друга държава.
Да, може и усмивките там да са лицемерни, може и уважението там да не е искрено, може и средата там да е стерилна... Но да, ще ни се усмихват, ще ходим по плочки без локви, ще пътуваме в нормални условия, в транспорт, направен да вози хора, а не биомаса.
И да, обществото ще ни уважава, макар и да няма причина да го прави, макар и да не сме го заслужили с нищо. Ще ни уважава, при това с усмивка.
Усмивката. Нейната липса е първият симптом на умиращото от болестта на неуважението общество.
*Статията на Александър Ненов е от сайта Trio.bg
кочина...свинарник...комунистически ако хората можеха да излизат през лагерния период на комунистическите свини,никой нямаше да остане в кочурЪ
Ще предложа друг отговор на реторичния въпрос и той е: неумението да се справим с гнева, вината и срама от описаните ситуации. Никой не ни е виновен, че не можем да се организираме освен за престъпни дейности. Че системата през всичките 48 години през които съм живял е биле една и се нарича "на вързано". т.е. да се доредиш до парче от баницата, която не стига за всички. За жалост другото име на тази система е "корупция". Тя съществува от преди 10 ноември 89-а и вероятно е най-серозната аморфна организация у нас, а и не само. Въпроса е че при липса на гражданско общество, тя буквално задушава всичко станало и изсмуква всичкия ресурс на гражданите, натиквайки ги в ъгъла на сгрешилите по подразбиране, които вечно са в дълг на някого. И да, и на мен не ми е достатъчно да изпускам парата на стадиона като публика или в кръчмата хвърляйки салфетки. Искам достоен живот, в който да се прехранвам от труда си и да имам някаква сигурност на старини. Не искам да претичвам като заек на пешеходна пътека или да натискам бутон като маймуна за да пресека. Не искам и да се оглеждам за велосипедисти каращи с над 20 км/ч, когато ходейки по споделената пешеходно-вело алея трябва да пресека улицата на светофар, но той е само за автомобилите, не и за велосипедистите....примерите са безброй, но нещата опират първо до нас самите, и от там до осъзнаването на необходимостта от организиране в името на нещо позитивно - нашия СЪВМЕСТЕН живот тук, сега и за напред.
Не,аз не съм държавата. Луи XIV може и да е бил. Не съм и част от държавата,. Аз съм част от страната. "Държавата — това е специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред. Държавата — това е институция или съвкупност от институции, чиято основна задача (независимо от всички други задачи) е охраняване на правовия ред. Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като например, полиция и съд, са отделени от останалите сфери на обществения живот. Те са държавата." Нито съм част от нейното управление, нито съм част от нейните други институции, нито съм част от силовите й структури или правораздавателните органи. И, ако нещо не върви в държавата в този й смисъл- проблемът е в тези институции и хората в тях. Там и точно там, в тях и точно в тях. И да, аз мога и имам правото да променя себе си, само и единствено. А другите- ако им харесва, могат да последват примера ми. Както и аз-техния. Ако и когато ми харесва. Да. Но аз не съм част от държавата и моите решения не касаят държавните дела в степента, в която това се отнася за решенията на хората от съответните институции. За проблемите в държавните решения са отговорни само, точно и именно те. Така, както за работата, която върша ежеднево, отговарям само, точно и именно аз. И, ако техните решения не удовлетворяват част от населението на страната, чиято държава олицетворяват въпросните хора, то тази част от населението има право да реши да се присъедини към друга държава, в която институциите са "населени" от по-способни, по-достойни и по-ефективно работещи личности. И там тази част пак ще допринася за доброто на света и в частност, поради общността на цивилизацията, на своята бивша страна, но не непременно на бившата своя държава. Която пък, бидейки съставена от неефективни институции, явно и не заслужава това...
>Статията не говори за тези проблеми /в държавните решения/, а за проблемите, които следват от манталитета на гражданите на България ---------------------------------------------------------------- Не, това търдение не е вярно. !Статията говори И за проблемите в държавните решения.- Цитирам: 1/ "Държавата не уважава своите граждани. Не само с това, че ни предлага и допуска изроди и престъпници като кандидати за президенти." 2/"Но държавата (в случая, и общината) иска да покаже отношението си и да демонстрира, че може да ни мачка, колкото си иска, в претъпканите превозни средства." 3/"Държавата ни мачка и чрез служителите си. Полицаят се обръща към вас с неуважителното "Ей, я ела тук и си дай документите!" или пък те спира с презумпцията, че или си терорист-наркоман, или си нарушител на пътя, след което съвестно търси причина да те глоби и упражни неуважителна власт над теб." 4/"Държавата не уважава никого и като поставя намусени чиновници, които ни препращат от гише на гише, демонстрира собствената си власт и липса на отношение към времето на гражданите." 5/"Държавата не уважава твоите права, затова и не ѝ пука, че съдът не работи." 6/"Държавата не уважава и твоите родители, като им подхвърля пенсии с размера на една вечеря в ресторант на депутат. Той всъщност работи, но в посока да унижи теб - обикновения гражданин" --> Статията обсъжда именно и държавните решения, въплътени, разбира се във функционирането на нейните институции и в поведението на нейните служители, като част от ПРИЧИНИТЕ за емиграция. И аз напълно подкрепям тази теза на автора.
Деоуин Като коментар на Вашия коментар ще се огранича само до това да Ви посоча, че манталитетът на държавния служител, най-общо казано, е въпрос и на традиция в дейността- а също и в кадруването- на съответните държавни институции, също най-общо казано. И ще спра дотук.- Вие сте интелигентен събеседник, но нима допускате, че ще си причинявам отново и отново едни и същи неща? Ако да- лъжете се. Приятна вечер.
ВК Парите са били откраднати - на няколко пъти. Имам предложение- да се издирят и върнат в бюджета. Иначе- заробват се поколения наред да плащат нечии умопомрачителни кражби. Защо? На полза нечию роду собственному престъпному? Неморално е май....и нелогично...
Добре де, дедо Аджи, Излиза, че държавата са две неща- потребители и служители.- А политиците, олигарсите и високите етажи на администрацията от кои са? И как да ги "натиснем"? Как да "натиснем" полицията или армията да си вършат работата?
Мога да откажа да потребявам нечие производство или услуги. Мога да откажа да работя. Да гласувам. Да мърдам. Да говоря. Но , ако ме подкарат с Калашника- какъв е изборът ми?- Робство или смърт. Красиво.
Или бягство, разбира се.- Ако все още може или има къде.
Ванко С цялото ми уважение- погледнете, какво е казал Драгият Иван някъде из коментарите - власт се сменя с оръжие или преврат. Може би преврат на мисленето е също част от това, но той трябва да се случи в мисленето и на тези, които упражняват/притежават реално властта. Слабият не може да прави ефективни промени. Цит.:"Царството Божие със сила се взима". Разбира се, явно тук става дума за друг вид сила. Какъв?- Не знам точно. Мистика. Но със сигурност не е нито насилие, нито слабост
Вие си правете референдуми. Те ще ви викат: да, да!-"кучето си лае, керванът..."
Лично аз не съм привърженик на насилието в никаква форма. Предпочитам доброволния "преврат" на мисълта на всички нива в обществото.- Всеки да си свърши работата, както трябва- държаниците- държавническата, недържавниците- недържавническата /тук или в емиграция/.
Емигрирате. А кой ще ГИ храни?
@ Дедо аджия "Добре, ще разбиеш с главата си стената на килията. И какво ще правиш в съседната килия?" -Ще питаш абата къде е съкровището...
Емигранте защо мислиш , че някъде там в друга държава ще те уважават. Ти който не си заслужил уважение във собствената си страна защо си мислиш, че щете уважават в чужбина. Знаеш ли не си нито Джон Атанасов, нито Шефкет Чападжиев.