През годините неведнъж съм се питал защо хората емигрират. Защо ние, българите, емигрираме. Обикаляйки половината свят, така и не получих отговор на въпроса си, докато един ден просто осъзнах всичко. В рамките на един светофар време.
Причината, хората да емигрират, е в уважението или по-точно - в липсата на уважение. Бих могъл да завърша с това, но от уважение към хората, отворили тази статия, ще ви дам още малко информация, с която ще се обоснова.
Държавата не уважава своите граждани.
Не само с това, че ни предлага и допуска изроди и престъпници като кандидати за президенти. Всъщност, ежедневното неуважение е много по-страшно.
Държавата ни мачка символично в градския транспорт. Не, че е скъпо да се купи още някой и друг автобус и всичко да се синхронизира правилно, за да е удобно на хората. Но държавата (в случая, и общината) иска да покаже отношението си и да демонстрира, че може да ни мачка, колкото си иска, в претъпканите превозни средства.
Държавата ни мачка и чрез служителите си.
Полицаят се обръща към вас с неуважителното "Ей, я ела тук и си дай документите!" или пък те спира с презумпцията, че или си терорист-наркоман, или си нарушител на пътя, след което съвестно търси причина да те глоби и упражни неуважителна власт над теб.
Държавата не уважава никого и като поставя намусени чиновници, които ни препращат от гише на гише, демонстрира собствената си власт и липса на отношение към времето на гражданите.
Държавата не уважава твоите права, затова и не ѝ пука, че съдът не работи.
Той всъщност работи, но в посока да унижи теб - обикновения гражданин.
Държавата не уважава и твоите родители, като им подхвърля пенсии с размера на една вечеря в ресторант на депутат.
Държавата не уважава и твоето дете, като го скопява емоционално и интелектуално в училище, за да го направи достоен за неуважение гражданин.
Когато държавата със своя безкраен апарат не уважава гражданите, в един момент гражданите започват да не уважават както държавата, така и себеподобните си, тъй като се чувстват безсилни или ги е страх да окажат натиск върху държавата, те оказват натиск върху околните, демонстрирайки двойно по-голямо неуважение.
За това се чуват клаксони, когато някой не е потеглил на оранжево на светофара. За това плочките ни са с локви - защото майсторът не уважава пешеходеца. За това шофьорите паркират на места за хора с увреждания, тротоари и пешеходни пътеки - защото не уважават никого, освен този с по-скъпата кола... и то единствено от страх, защото той проявява двойно по-силно неуважението си.
В заведенията служителите коментират своите клиенти пред очите на другите клиенти, не уважават нито тях, нито работодателите си.
Накрая никой никого не уважава.
Какъв е резултатът от цялото това неуважение ли? Ако прекараш достатъчно време в тази враждебна неуважителна среда, ти рано или късно ще станеш човек, който не уважава себе си.
Защото само по себе си, допускането да бъдеш унижаван, показва, че ти вече си загубил самоуважението си. И когато това стане, връщане назад няма.
Просто ще гласуваме за поредния идиот (пък бил той и от женски род), с което ще демонстрираме собственото си неуважение към нас самите.
Това е причината много хора да изберат произволна друга държава.
Да, може и усмивките там да са лицемерни, може и уважението там да не е искрено, може и средата там да е стерилна... Но да, ще ни се усмихват, ще ходим по плочки без локви, ще пътуваме в нормални условия, в транспорт, направен да вози хора, а не биомаса.
И да, обществото ще ни уважава, макар и да няма причина да го прави, макар и да не сме го заслужили с нищо. Ще ни уважава, при това с усмивка.
Усмивката. Нейната липса е първият симптом на умиращото от болестта на неуважението общество.
*Статията на Александър Ненов е от сайта Trio.bg
кочина...свинарник...комунистически ако хората можеха да излизат през лагерния период на комунистическите свини,никой нямаше да остане в кочурЪ
Това е най перфидния нов начин на колониалност.Сриват ти икономиката .Привличат ти най способните хора и те поставят в ситуация на обслужваж персонал.Ха посегнеш да протестираш те обявяват за терорист.И задължително правят КОАЛИЦИЯ-тоест не сме само НИЕ.Че са само едни и същи -няма значение.То за протокола може и васалите да влязат в коалицията.
Мрън, мрън, мрън...Все някой ни е виновен. Как беше - където нещата могат да бъдат обяснени с човешка глупост или обикновен мързел - не търси заговори и конспирации. Та така - нещата са такива, защото просто някой го мързи да ги оправи или не се сеща. За полицая дато ти говорил на "ти" - НЯКОЛКО ПЪТИ ги лекувам по следната рецепта (след като дойдат и ме заговорят на "ти"): "Господине, Вие какъв сте ?" "Полицай, как, какъв ?" "Ами като сте полицай, дръжте се като полицай ! Вие представлявате Държавата !" - и как следва опъване на униформа, слагане на фуражка и по устав - "Сержант еди-кой си, моля документите за проверка". За наглите лелки зад гишетата - и за тях има лек. Питаш кой й е началника, за да подадеш оплакване. Една-две ги уволниха заради мои жалби, чак ми стана жал, но си бяха върло нагли. Та така - "Държавата" дето я описваш хабер си няма за твоите страдания - тя си е такава - мързелива и глупава.
Ще предложа друг отговор на реторичния въпрос и той е: неумението да се справим с гнева, вината и срама от описаните ситуации. Никой не ни е виновен, че не можем да се организираме освен за престъпни дейности. Че системата през всичките 48 години през които съм живял е биле една и се нарича "на вързано". т.е. да се доредиш до парче от баницата, която не стига за всички. За жалост другото име на тази система е "корупция". Тя съществува от преди 10 ноември 89-а и вероятно е най-серозната аморфна организация у нас, а и не само. Въпроса е че при липса на гражданско общество, тя буквално задушава всичко станало и изсмуква всичкия ресурс на гражданите, натиквайки ги в ъгъла на сгрешилите по подразбиране, които вечно са в дълг на някого. И да, и на мен не ми е достатъчно да изпускам парата на стадиона като публика или в кръчмата хвърляйки салфетки. Искам достоен живот, в който да се прехранвам от труда си и да имам някаква сигурност на старини. Не искам да претичвам като заек на пешеходна пътека или да натискам бутон като маймуна за да пресека. Не искам и да се оглеждам за велосипедисти каращи с над 20 км/ч, когато ходейки по споделената пешеходно-вело алея трябва да пресека улицата на светофар, но той е само за автомобилите, не и за велосипедистите....примерите са безброй, но нещата опират първо до нас самите, и от там до осъзнаването на необходимостта от организиране в името на нещо позитивно - нашия СЪВМЕСТЕН живот тук, сега и за напред.
Значи, като оставим настрана емоционалния момент, забелязват се две обезпокоителни характеристики на бг гражданите. 1. Тръгваме си възмутени като не ни хареса, без да опитаме първо да променим нещо. 2. Трайкаме си, казваме (си) "Карай да върви" или "Това е положението" пак без да се опитаме да променим нещо. Резултатът е, че няма почти никаква промяна. Почти, щото няма начин нещата да не се променят поне малко, но става бавно и трудно. Но не е невъзможно. Най-лесно е човек да се откаже и да си тръгне. И после да виси пред компютъра, интересувайки се и четейки ежедневно за случващото се в България.
>без да опитаме първо да променим нещо Може да се спори, че хората се опитват да променят нещо, и то е единственото, върху което имат пълен контрол - себе си и собственото си поведение. Когато ти се държиш цивилизовано, вежливо, уважително и отговорно, когато правиш нещата както искаш другите да ги правят - спираш на пешеходци, хвърляш си боклука където трябва, държиш се нормално с другите хора, не се имаш за по-привилегирован от другите - но поведението на хората около теб не се променя и остава общо взето примитивно и нецивилизовано, то не е нелогично да направиш поредната промяна в себе си като емигрираш. Да се опитваш да промениш другите е не само непрактично и безрезултатно, но, поне от моя гледна точка, също и недостойно.
deowin, ясно е, че е наивно да се смята, че можеш да промениш другите. Не е и нужно да се хабиш. Ставаше въпрос да опиташ да промениш дадени условия, от които зависи нещата да вървят по-леко и да се случват по-ефикасно и по-бързо. Да напишеш жалба, за да обърнат внимание на правата ти или незачитането им, за да не продължава така. Или да напишеш писмо до общината, че на детска площадка липсват кошчета за боклук и да получиш удовлетворение, че от там са реагирали и вече са поставили такива. Удовлетворение, че си направил нещо не само за себе си, но и за общността, в която живееш. Да имаш гражданска позиция и да я отстояваш, за да промениш нещо. Или поне да опиташ. Познавам такива хора, така че все още има надежда за страната ни.
"Да се опитваш да промениш другите е...." ------- Като отговор на тезата, а и на други неща: "Господи, помогни ми да променя това, което мога, помогни ми да приема това, което не мога да променя и ме научи да различавам едното от другото." Ама некой щял да ходи некъде .... Ми да оди, ма нема що се жалва,оправдава или квото там е всичкото тва празнодумие. Мерак ти е - друм!
>Да напишеш жалба ОК, но да погледнем реалистично - това ще промени ли нещо, нарушителят, дори да бъде наказан, ще промени ли манталитета си? Според мен вероятно не - промените в хората почти никога не идват отвън, а главно от самите тях. Остава ти единствено споменатото от теб "удовлетворение", че правиш нещо, но то е ефимерно и измамно. Всъщност не правиш нищо за когото и да било, освен за самия себе си, за собственото си его - "виж колко съм активен, действам за подобряването на обществото! (удобно ще игнорирам всички признаци, че действията ми не променят практически нищо)". Ако искаш да промениш нечие поведение или мироглед, най-добрият (може би дори единственият) начин е да му дадеш добър пример и да се надяваш те сами да го видят, да го преценят като "добър", да решат, че искат да са по-добри, и сами да се мотивират да се променят в тази насока. Ако подадеш жалба срещу тях, това, което най-често ще постигнеш, е озлобление, в резултат на което има още по-силно окопаване в съществуващите позиции и убеждение, че те са прави, но са неразбрани, неоценени, неуважени, малтретирани. Говорим за психология 101, не са сложни неща. Ако кажеш на някой, че греши, най-честата реакция е съпротивление - "глупости, ти си тъп и нищо не разбираш". Дори да го докажеш формално, недвусмислено и неоспоримо, това единствено ще мотивира човека да си измисли някоя рационализация в отговор. Практически няма как да убедиш някой, който вече няма правилния манталитет, че постъпва или мисли грешно или дори неоптимално. А ако има правилния манталитет няма нужда. Доказателствата са ежедневни, например в коментарите тук.
>Билета за терминала 1-2 е най-лесен Това най-често е оправдаващата реторика на човека, който остава защото няма как да напусне, но също държи да се чувства като герой, който прави избор, какъвто практически няма. >Кой свят ще промениш с тия твои качества? Емигрантите изпращат повече пари към България, отколкото биха спечелили ако бяха останали. Тези пари имат измерваем ефект върху българската икономика, тоест, я променят съвсем реално. Не твърдя, че това е единственият начин да промениш обществото - не ми е нужно. Това е един начин, някакъв начин. Горният факт е единствено контрапример на твърдението, че емигрантите биха допринесли повече за държавата ако бяха останали. Това твърдение, следователно, не е очевидно вярно.
Не,аз не съм държавата. Луи XIV може и да е бил. Не съм и част от държавата,. Аз съм част от страната. "Държавата — това е специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред. Държавата — това е институция или съвкупност от институции, чиято основна задача (независимо от всички други задачи) е охраняване на правовия ред. Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като например, полиция и съд, са отделени от останалите сфери на обществения живот. Те са държавата." Нито съм част от нейното управление, нито съм част от нейните други институции, нито съм част от силовите й структури или правораздавателните органи. И, ако нещо не върви в държавата в този й смисъл- проблемът е в тези институции и хората в тях. Там и точно там, в тях и точно в тях. И да, аз мога и имам правото да променя себе си, само и единствено. А другите- ако им харесва, могат да последват примера ми. Както и аз-техния. Ако и когато ми харесва. Да. Но аз не съм част от държавата и моите решения не касаят държавните дела в степента, в която това се отнася за решенията на хората от съответните институции. За проблемите в държавните решения са отговорни само, точно и именно те. Така, както за работата, която върша ежеднево, отговарям само, точно и именно аз. И, ако техните решения не удовлетворяват част от населението на страната, чиято държава олицетворяват въпросните хора, то тази част от населението има право да реши да се присъедини към друга държава, в която институциите са "населени" от по-способни, по-достойни и по-ефективно работещи личности. И там тази част пак ще допринася за доброто на света и в частност, поради общността на цивилизацията, на своята бивша страна, но не непременно на бившата своя държава. Която пък, бидейки съставена от неефективни институции, явно и не заслужава това...
>проблемите в държавните решения Статията не говори за тези проблеми, а за проблемите, които следват от манталитета на гражданите на България. За тях наистина няма какво да направиш, освен да дадеш добър (според самия теб) пример, и да се надяваш на най-доброто. Относно държавните решения, в режим на представителна демокрация всеки има един единствен основен лост за контрол - гласуване на избори. Има я и по-рядко използваната опция сам да се кандидатираш да си представител на народа.
>Статията не говори за тези проблеми /в държавните решения/, а за проблемите, които следват от манталитета на гражданите на България ---------------------------------------------------------------- Не, това търдение не е вярно. !Статията говори И за проблемите в държавните решения.- Цитирам: 1/ "Държавата не уважава своите граждани. Не само с това, че ни предлага и допуска изроди и престъпници като кандидати за президенти." 2/"Но държавата (в случая, и общината) иска да покаже отношението си и да демонстрира, че може да ни мачка, колкото си иска, в претъпканите превозни средства." 3/"Държавата ни мачка и чрез служителите си. Полицаят се обръща към вас с неуважителното "Ей, я ела тук и си дай документите!" или пък те спира с презумпцията, че или си терорист-наркоман, или си нарушител на пътя, след което съвестно търси причина да те глоби и упражни неуважителна власт над теб." 4/"Държавата не уважава никого и като поставя намусени чиновници, които ни препращат от гише на гише, демонстрира собствената си власт и липса на отношение към времето на гражданите." 5/"Държавата не уважава твоите права, затова и не ѝ пука, че съдът не работи." 6/"Държавата не уважава и твоите родители, като им подхвърля пенсии с размера на една вечеря в ресторант на депутат. Той всъщност работи, но в посока да унижи теб - обикновения гражданин" --> Статията обсъжда именно и държавните решения, въплътени, разбира се във функционирането на нейните институции и в поведението на нейните служители, като част от ПРИЧИНИТЕ за емиграция. И аз напълно подкрепям тази теза на автора.
Не виждам как повечето от изброените са "държавни решения". Според мен са преки следствия от манталитета на отделни хора, а не от държавна политика, спускана отгоре. 1. Държавата не предлага кандидати за президент - партиите ги предлагат и има непартийни кандидати. 2. Безсмислено - какво значение има "държавата" за това колко ще са претъпкани автобусите? Градското управление може да има нещо общо. 3. Полицаят може да се счита, за назначен от "държавата", но проблемът тук е следствие от манталитета на самия полицай. 4. Държавата няма никакво отношение към намусеността на чиновниците, която е следствие от манталитета на тези чиновници. 5. Съдът не работи - проблемът е в съда, не в държавата. 6. Единственото, което може да мине за държавно решение. Държавата, обаче, не определя колко да са парите в бюджета, а само как да се разпределят. Докато е възможно пенсиите да се увеличат при сегашния бюджет, то все още следва да се докаже как това може да стане резонно без да се орежат други необходими социални програми. Като цяло, да, разбирам как опростенчески можеш да сложиш всичко в кюпа "държавата", за да можеш просто да посочиш гневно с пръст.. някъде натам, в нищото, но това игнорира истинските проблеми и прави решаването им трудно, защото ако не разбираш точно къде е проблемът, а го приписваш на някаква аморфна единица, която назоваваш "държавата", то няма да имаш дори хипотетичен подход към решаването им. Конкретно, ако ги мислиш за проблеми в държавното управление, то би следвало, че ако изберем правилните представители във властта, тези проблеми ще изчезнат. На мен не ми се струва, че тези проблеми ще изчезнат по този начин. Аналогично, ако мислиш, че земетресенията са причинени от "бог", вместо да си направиш труда да разбереш истинското естество на този феномен, то няма как дори да помислиш да разработиш система, която да ги предизвестява - необходима предпоставка е предположението, че феноменът е поне познаваем.
Деоуин Като коментар на Вашия коментар ще се огранича само до това да Ви посоча, че манталитетът на държавния служител, най-общо казано, е въпрос и на традиция в дейността- а също и в кадруването- на съответните държавни институции, също най-общо казано. И ще спра дотук.- Вие сте интелигентен събеседник, но нима допускате, че ще си причинявам отново и отново едни и същи неща? Ако да- лъжете се. Приятна вечер.