Въпреки че някои политици се опитват да твърдят противното, масовата демонстрация в Барселона от 11 септември, в която взеха участваха 1.5 милиона души, бе масов призив за независимостта на Каталуния.
За първи път тази година мнозинството от каталунците искат независимост. Преди идеята е била посрещана доста хладно, включително и искания за референдум. Неслучайно националният ден на страната - Diada, който се отбелязва на 11 септември, премина под мотото "Каталуния: Нова страна в Европа".
Очевидното обяснение за високата посещаемост на събитието са разрушителните ефекти от испанската икономическа криза, заради която 800 000 души останаха без работа само през миналата година. Освен това тя е придружена и от политическа криза, доказателство за която са протестите на "Движението на възмутените", в които е взел участие един на всеки четирима испанци.
Икономиката на Каталуния е с обема на португалската. Всяка година областта прехвърля 9% от брутния си вътрешен продукт (БВП) на Мадрид. А през 2010 г. испанският конституционен съд отмени реформи, одобрени от каталунския и испанския парламенти, които значително разширяваха местната автономия.
Историята на модерния каталунски национализъм показва, че кризите като сегашната са изиграли доста важна роля
След като Испания губи последните си колонии в Куба и Филипините по време на "националната катастрофа" от 1898 г., политическата назадничавост и неравномерното икономическо развитие на някогашната световна империя излизат наяве.
По време на последвалия период на търсене на националната си идентичност, индустриалците в най-добре развития каталунски регион се борят за политическа автономност, чрез която да модернизират Испания (идея, която има своя културен израз в модернистичната архитектура на Гауди, финансирана от някои от същите тези индустриалци).
След испанската централизирана диктатура и с напредъка на световната криза, каталунското политическо управление се пренася в ръцете на по-радикални и републикански сили. Лидерът на Каталунската партия ERC Луис Компанис провъзгласява независимата "Каталунска република" през 1931 г., ала впоследствие се примирява със създаването на автономно каталунско правителство ("Общност"). Когато Франко обявява гражданската война по време на ширещото се социално вълнение през 1936 г., неговият поход е срещу "сепаратистите" и "червените".
През 40-те години, последвали победата му, изразяването на каталунската национална идентичност бива потискано
При все това, до края на 1960-те се появява ново Каталунско движение под ръководството на Жорди Пуйол, който става каталунски президент, след като регионалната автономия бива възстановена вследствие на смъртта на Франко. Пуйол успява да напасне каталунския национализъм с работническото движение и Комунистическата партия, генерирайки прогресивната идентичност на каталунизма.
Успехът на тази прогресивна версия на Каталуния е подчертан и от използвания от Пуйол модел на регионална идентичност: каталунец е човек, който "живее и работи в Каталуния и се чувства каталунец". Пуйол разбира, че под ръководството на централизираната испанска държава и при 37% от населението на Каталуния, състоящо се от испански имигранти, той трябва да помогне на новото население да се идентифицира като каталунско.
Чрез неговия подход каталунският национален проект оцелява и подкрепата му се разраства
При все това, протестът тази седмица видимо демонстрира, че елитарната консервативна коалиция на Пуйол - "Съединение и единство" - вече изостава от обществените нагласи в региона. Партията не предприема сериозни крачки към независимост, ала сега мнозинството каталунци споделят, че биха подкрепили независимостта на Каталуния при евентуален референдум.
Няколко причини стоят зад тази промяна. На първо място и дясното крило, и левоцентристките правителства в Мадрид се противопоставяха на по-сериозно делегиране на власти. Фракции от правителството на Народната партия предлагаха отказване от релативната децентрализация в Испания.
Бившето правителство на социалиста Сапатеро (и Конституционният съд) отказаха да признаят автономния статут на Каталуния, одобрен от управляваната от социалисти Каталунска общност през 2006-а. Това, от своя страна, провокира масови демонстрации и местни референдуми за независимост.
Социалното напрежение около фискалната връзка между Каталуния и Мадрид расте
По-голямата част от нетните трансфери от Каталуния към централния бюджет са в резултат на сравнителното богатство на региона (съпоставено например с южната част на Испания, където масово се шири безработица), което означава, че "Съединение и единство", както и много други икономисти, подкрепящи независимостта, преувеличават нивото на дискриминация.
При все това, Мадрид не инвестира достатъчно в Каталуния. Въпреки че Барселона е икономически полюс, сравним с Мадрид, новата високоскоростна железопътна мрежа свърза няколко други регионални центрове с испанската столица, преди да достигне до Барселона.
За разлика от останалата част на Испания, магистралната мрежа на Каталуния почти не получава инвестиции от държавата. Уместно е да се зададе въпросът дали няколко поредни правителства умишлено не поощряват развитието в други региони?
Това обяснява и причините, поради които са недоволни каталунците
Финалният фактор, който също има вероятност да задълбочи напрежението е, че силно задлъжнялата Каталунска общност беше изолирана от пазарите на държавни облигации - неизбежен вторичен ефект от испанската криза.
Каталуния вече има заем от 5 милиарда евро, получен от Мадрид, а със сигурност в следващите месеци ще се нуждае от още пари. Понякога "Съединение и единство" са по-агресивни в мерките си за фискални икономии от правителството на Рахой.
Но, в случай че наистина се наложат допълнителни съкращения на социалните разходи, чрез които да се редуцира растящият дълг на Каталуния, това може да генерира сериозно национално напрежение. От друга страна, този ход може да бъде използван като политически лост от Мадрид за укротяването на претенциите на "Съединение и единство".
Със сигурност обаче е налице засилена подкрепа на мобилизацията в Каталуния, в това число и от по-малките паралелни протести от вчера от страна на по-левите "борци за независимост", които призовават по-скоро за Каталуния "на хората", от колкото за неолиберален регион.
И все пак трябва да бъдат зададени някои сериозни въпроси за това какъв ще бъде обликът на Каталуния под опеката на лидерите й-националисти, независимо дали в или извън Испания - и дали въобще я виждат като независима.
