Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трябват още усилия срещу следенето в интернет

Европейските магистрати приеха, че директивата няма гаранции, че органите на реда в страните-членки няма да злоупотребяват със събраната информация
Европейските магистрати приеха, че директивата няма гаранции, че органите на реда в страните-членки няма да злоупотребяват със събраната информация

Европейският съд в Страсбург прие за невалидна директивата за събиране на трафични данни на потребителите на интернет, защото представлява необоснована намеса в личния живот на европейските граждани.

Разпоредбата даваше възможност да се събират и пазят в срок от две години трафични данни на потребители, като целта е евентуално разследване на тежки престъпления. Магистратите обаче прецениха, че директивата е твърде обхватна и некоректна, влизайки в противоречие с Хартата за основните права в Европейския съюз.

Медийният експерт Нели Огнянова анализира ключовото решение в блога си.

Решението на Съда е резултат от действията на една неправителствена организация и няколко хиляди австрийски граждани. Те се обърнаха към съдилищата в Ирландия и Австрия, оспорвайки валидността на Директива 2006/24 от гледна точка на Хартата на основните права на ЕС.

Важен извод: успехът не е задължително да е масово усилие. И индивидуалното постоянство в защита на кауза може да доведе до успех.

„След осем години това оскърбление за основните права на европейските граждани най-накрая е обявено за незаконно. Осем години на злоупотреби с лични данни и осем години уверения от държавите-членки на ЕС и Комисията, че мярката е законна", казва ръководителят на EDRI, организацията за защита на цифровите права.

Наистина в последните десет години имаше ред индикации за проблем с предлаганите мерки за задържане на трафични данни:

- Приемането на директивата беше трудно. През 2004 г. Франция, Германия, Швеция и Великобритания предложиха рамково решение за запазване на данните, но не се постигна единодушие на държавите и решението не беше прието. За да бъде приет обвързващ правен акт, беше променена процедурата - изискванията бяха оформени като директива, която може да бъде приета (както и стана) без единодушие през 2006 г.

- Веднага след приемането Ирландия настоя, че директивата няма правно основание в договорите, защото директивите се използват само за хармонизиране на националните мерки в полза на укрепването на единния вътешен пазар, докато въпросната директива има цели, свързани с престъпността.

- И по време на транспонирането в национални закони гражданите на различни държави изразиха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.

- Бизнесът също изрази недоволство, тъй като запазването на трафични данни е свързано с определени разходи и промяна в организацията на телекомуникационните компании.

- В страни, където гражданите имат право на конституционна жалба (Германия), Конституционният съд беше сезиран.

- Европейският надзорник по личните данни изрази тревогата за напълно небалансираната система от мерки и за липсващите гаранции за личната неприкосновеност.

През 2011 г. ЕК изготви доклад за оценка на директивата ex post. Докладът потвърди, че директивата е с лошо качество, поради което е приложена различно, неясно и без баланс с правото на личен живот и лична неприкосновеност.

ЕК откри процедура срещу шест държави за ненавременно транспониране на директивата - и пет от тях я въведоха - без Германия.

И накрая Digital rights Ireland и австрийскитгаждани се обърнаха към Съда - и в отговор на преюдициални запитвания  Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна.

Факторите за успеха:

- постоянството на гражданските движения

- все по-високото ниво на експертиза на организациите за защита на цифровите права и всеотдайността на техните експерти

- наистина неясният текст и наистина лошото прилагане, което компрометира дори - по оценка на самата ЕК

- способността на ЕС да постига определени цели с правни средства

Какво е бъдещето на Закона за електронните съобщения?

Обявяването на директивата за недействителна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони. В различните държави решението ще доведе до различни реакции. Не във всички нормите за задържане на трафични данни са резултат от транспониране на Директива 2006/24. Както ЕК напомня, в някои държави те са по силата на директивата от 2002 г.

Накратко: изглежда, че:
- Един национален закон е задължително е да се промени, ако противоречи на Хартата.
- Един национален закон може да се промени по силата на отпаданетона определени задължения по силата на отменената директива  - и доколкото те не са предвидени другаде в правото на ЕС, например в директива 2002/58.

Доставчиците?

Какво става със задържаните трафични данни? Съдът не казва кои правни последици на отменената директива са окончателни. Според експерти, по-нататъшната съдба на задържането минава през  национални решения. Потребителите вече могат основателно да твърдят, че задържането е в противоречие с правото на ЕС. Ако иска да избегне риска от отговорност, доставчикът може да обмисли и заличаване на данните.

И ЕС, и държавите предстои да преоценят и преразгледат въведените мерки.

Предизборната кампания е прекрасен повод да се постави въпросът зацифровите права в хода на кампанията.

Еврокандидат-депутатите трябва да имат позиции и ние да ги знаем:  задава се изготвяне и приемане на изключително важни актове в тази област.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените