След години наблюдения на индивидуалните битки на хората да достигнат до перфектния баланс между работа и личен живот - както и на просветените компании да го осигурят - няма как да не достигнем до извода, че големият проблем тук е нереалистичната представа за съвършенството.
Със сигурност институциите не улесняват баланса между работата и другия ни живот
Това особено важи за САЩ, където почивките са къси, хората рядко остават без работа през уикенда, училищните часове не съвпадат с работното време, а работещите родители скалъпват собствени начини за издръжка на семейството.
Но освен всичко това, американската култура поддържа митове за съвършенството - перфектното тяло, перфектната работа, перфектното дете, перфектната ливада пред къщи - които изискват много време, пари и внимание. Това влияе на всички, ала най-вече на жените - кандидатки за престижна кариера.
Някои експерти заемат страна в спора между Ан-Мари Слотър от Принстън и Шерил Сандбърг от Facebook, чиито мнения са на двата полюса. Слотър публично обяви решението си да напусне престижната си държавна работа, за да се върне към семейния живот и децата си, защото, както посочва самата тя, в статия за The Atlantic: "Жените просто не могат да имат всичко".
Изтощителната й професия налага чести пътувания между Вашингтон и Ню Джърси. И все пак това съвсем не е типична професия. За разлика от нея Сандбърг, чиято кариера като главен оперативен директор на Facebook също е доста взискателна, в много от публичните си речи окуражаваше младите жени да имат високи амбиции и да открият работата, която харесват, преди да имат деца, за да запазят кариерата си, докато семейството им се увеличава.
Ако не се стремим към нереалистично съвършенство, можем да бъдем по-щастливи
Сандбърг е достойна за подкрепа в своето търсене на зона, лишена от вина, в която хората разполагат с по-голям избор и не превръщат размяната в непреодолима трудност. Един начин да постигнем това е да престанем да търсим съвършенството и да се примирим с нещо, което е достатъчно добро, или пък не съвсем добро.
Това не означава да се отказваме от високите стандарти. Ала лидерите, които се опитват да интегрират работата си с живота, предпочитат да оставят някои неща да им се изплъзнат тук или там, за да се фокусират върху по-важни аспекти.
Те избират своите области на усъвършенстване за сметка на други. Една позната мениджърка никога не пие кафе (и никога не е знаела как да го приготвя!), така че успява да спести много часове през годините, отказвайки да възприема ролята на "бариста" в кариерата си. Вкъщи тя предпочита да говори с децата си, докато някой друг прави кафето.
Митовете за съвършенството разполагат с типичен "направи си сам" привкус. "Направи си сам" моделът може и да работи при хобитата, ала всичко останало успелите да съчетаят работата с личния живот хора делегират по всякакви начини. Стига ресурсите им да го позволяват.
Книгата на Арли Хошилд "Да аутсорснеш себе си" разказва за хора, които с готовност плащат за услуги като разхождане на кучетата или гледане на деца. Основната идея е, че, с изключение на някои базови човешки взаимоотношения - като роднина, постъпил в болница или стратегически решения, които сами трябва да направим, всеки друг аспект от живота ни може да бъде извършен от хора, които сме наели за дадена услуга и които запълват празнините. Само фермерите, които се препитават от собствената си продукция, правят всичко сами.
Разделението на труда е една от основите на модерното общество
Понякога нещата, за които се предполага, че съставят съвършенството, могат да се окажат непродуктивни. Бебетата, държани в стерилна среда, пазени от цапане и каквато и да е мръсотия, са по-болнави, когато пораснат.
Колегите, които се сближават след работа на по бира и пица, не е задължително да образуват по-добри екипи, макар да карат останалите да си мислят това. Компаниите, които отлагат лансирането на даден продукт, докато всеки един детайл в него не бъде изгладен, не винаги имат най-продаваните продукти - те могат да пропуснат правилното време и шанса да получат обратна връзка от потребителите, за да направят бързи подобрения.
Липсата на съвършенство е ценена традиция в някои религии. Традиционните завивки на амишите например умишлено се изработват с дефекти, заради разбирането, че само Господ прави нещата съвършени.
Дали тази система от вярвания прави по-лесно приемането на ограниченията и размените? "Изборът да правиш нещо не означава, че можеш да правиш всичко," коментира президентът на колежа "Бърнърд" Дебора Спар в отговор на гореспоменатата статия на Слотър.
Тези, които успеят да избегнат капана на съвършенството, имат безброй начини да открият повече време, а оттам - и баланс
"Най-доброто е враг на доброто," казват хората. Промяната в нагласите с цел избягване от капана на съвършенството може да освободи време, през което да работим за по-големите промени, които са ни необходими, за да съчетаваме работата и живота си по-добре.
