Край на "глупавата" Европа

Дали Европа най-накрая не е решила да прибягва към интелигентни ходове и взаимно доверие?

Надеждите, че това се случва, бяха подновени от изненадващото решение на Европейската комисия да даде на Франция две допълнителни години, в които държавата да ограничи дефицита на публичните разходи до 3 на сто от БВП. Тази цел вече не трябва да бъде постигната до края на 2013-а, както беше досега, а чак до 2015 г.

Преди това изявление Франция се надяваше на по-скромно отлагане в рамките на една година, след като държавата бе уведомила ЕК, че не би могла да изпълни ангажимента, поет от президента Никола Саркози и потвърден по-късно от Франсоа Оланд. 

Въпреки това еврокомисарят по валутната политика Оли Рен взе по-различно решение

Преценявайки, че усилията, необходими за ограничаването на дефицита до 3 на сто в рамките на една година са нереалистично големи, той отложи срока до 2015 г., за да се увери, че надеждите за икономическо възстановяване няма да бъдат убити в зародиш.

В замяна на този компромис, Рен изиска от френското правителство да засили усилията си за прокарване на реформи и ограничаване на публичните разходи.

Комисията и страните-членки на ЕС изглежда най-накрая са сложили край на ролевата игра, която в продължение на години пречеше на всеки опит за осигуряването на добро управление на икономическия и валутен Съюз и която доведе еврото до ръба на пагубна пропаст.

"Би било разумно да удължим крайния срок с две години, така че прекомерният дефицит да бъде коригиран до 2015," заяви Рен по адрес на Франция, добавяйки, че ще се наложи държавата да "задейства изключително динамично" планираните фискални мерки, за да постигне тази цел навреме и че в противен случай това би могло да се отрази зле на икономиката в държавата, имайки предвид "твърде бавното" й възстановяване.

Рен допълни и че Комисията "е посъветвала Испания също да разшири сроковете си с две години до края на 2015. Дори при тази стъпка ще бъдат необходими значителни усилия в консолидацията на бюджета," каза той.

"За Франция и Испания е много очевидно, че по-разумното решение е да се коригират прекомерните дефицити в рамките на още две години," твърди Рен. "За другите държави обаче си остава по-добре да се придържат към вече поставената цел от само една година". 

Стъпката в бъдеще може да включи и други членки на еврозоната

Рен посочи Холандия и Словения като държави, "които в бъдеще също биха отговаряли на условията за разширяване на сроковете за коригиране на дефицитите".

"Цялостното икономическо развитие дава знаци за влошаване на фискалната ситуация," заяви Рен по отношение на Холандия. "Вярваме, че тяхното правителство ще реагира адекватно на влошаващите се бюджетни перспективи в синхрон с дългосрочната холандска традиция на разумни и отговорни публични финанси," допълни той.

Рен заяви, че икономическата ситуация в Словения, където публичните финанси са застрашени от проблемите със закъсалите държавни банки "все още може да бъде овладяна", но при все това се налагат "решителни действия". 

Началото под формата на "глупав" период

Ако цитираме бившия председател на Еврокомисията Романо Проди, прилагането на Пакта за стабилност някога е започнало с "глупав" период. За да установи своята власт, Брюксел се е стремил да налага правила за финансова отчетност, които просто са били пренебрегвани от някои европейски държави (конкретно Франция и Германия) още през 2003 г.

Което, в случая на канцлера Герхард Шрьодер, вероятно е било дори интелигентен ход, тъй като той се възползва от забавянето на темпото, за да реформира Германия, а в случая на Жак Ширак, който прибързано реши да не прави нищо, бе откровено казано небрежно.

В контекста на отмяната им през годините на криза, същите правила възвестиха ера на "толерирана измама", в която всички страни даваха обещания, които не можеха да изпълнят. Именно в този контекст Еврокомисията и Франсоа Оланд в продължение на месеци твърдяха, че Франция ще отбележи дефицит по-малък от 3% през 2013 г. Твърдение, което даде основание на Комисията да запази самообладание, докато оставяше Париж да предявява претенции за "примерен ученик". 

Тази малка игричка обаче вече е нереализуема, след като Европа се озова в спор между противоречащи си доктрини


Сега поддръжниците на промяната на курса, така че да се взема предвид истинският ефект от политиките (предимно Франция и МВФ), се обединяват против защитниците на строгата финансова дисцплина (Германия и Еврокомисията).

Първите подчертават как продължителните мерки за фискална дисциплина допринасят за задълбочаването на икономическата рецесия. Въпреки това не успяват да убедят своите съперници, според които подобни аргументи са просто удобен претекст за избягване на необходимите усилия. Като резултат от този диспут, прилагането на реформи и действията за избягване от рецесията бяха под заплаха.

В отказа си от почти фетишисткото настояване за 3-процентния дефицит, Комисията изглежда най-накрая е решила да сложи край на играта, в която всички играчи щяха да се окажат губещи страни. А решението, което е взела, освен че е икономически разумно, е и политически интелигентно.

Новините

Най-четените