Разумът вървеше по пътя, вече изгубил надежда да срещне някой, с който да си поговори, когато забеляза човек, чиито очи бяха затворени, а лицето му ведро усмихнато.
- Здравей - зарадва се Разумът.
- Здравей - отвърна радостно човекът.
- Какво правеше преди малко? - попита Разумът.
- Опитвах се да променя живота си - отговори човекът.
- Но как? - заинтригува се Разумът.
- Просто е, трябва само да мисля положително - обясни човекът.
- За какво?! - учуди се Разумът.
- За това, което искам да ми се случи. Да стана богат, известен, такива работи . . .
- Искаш да кажеш, че мислиш какво трябва да направиш, за да станеш богат и известен - уточни Разумът.
- Не, не, не разбираш! Няма нужда да правиш каквото и да е, просто трябва да мислиш за това какво искаш да постигнеш, а не как да го постигнеш. Това е силата на положителното мислене.
- Искаш да кажеш силата на положителното желание?
- Не, това е мислене! - ядоса се човекът.
- Но как ще постигнеш нещата, които целиш, ако само мислиш за тях, но не и за начина, по който да ги постигнеш? - упорстваше Разумът.
- Трябва силно да вярваш и всичко, което желаеш, ще се осъществи.
- Значи това е силата за осъществяване на желанията чрез вяра - поправи се Разумът.
- Ти нищо не разбираш, основното е мисленето. Първо мислиш за това което желаеш, след това трябва да повярваш, че ще се осъществи и накрая Нещо се случва и всичко, за което си мислил, става реалност.
- Какво се случва?! - обърка се Разумът.
- НЕЩО, толкова ли е важно какво? Всякакви неща могат да се случат, които да доведат до осъществяване на желанията - раздразнено отвърна човекът.
- А ти вземаш ли някакво участие в нещата които се случват? - попита Разумът.
- Не разбра ли, аз просто мисля и нещата се случват.
- Значи разчиташ нещо да се случи, докато мислиш за нещата, които желаеш? Това не се ли нарича късмет, не си ли оставил съдбата си в ръцете на случайността?
- Каква случайност бе, не ме ли чуваш? Всичко идва от положителното мислене. Мислене, замисли се малко.
- А досега осъществило ли се е някое от желанията, за които мислиш? - прояви интерес Разумът.
- Ти какво целиш, бе - разкрещя се човекът, - да ме превърнеш отново в песимист, в човек без бъдеще? Да ме съсипеш? Махни се от тука и ме остави да реализирам мечтите си, не ми губи времето с безцелни разговори.
И Разумът продължи по пътя си...
+1.
Мариана, ще ви разочаровам ли ако ви кажа че душа няма. Разума трябва да води лодката и това няма нищо общо с положителното или отрицателното мислене. С пожелания нещата не стават. Стават с реални действия и труд.
Мариана, аз не отричам положително мислене. Аз съм му ... хм ... фен. Не дебатирах с вас за това обаче. Против мисълта съм че трябва да се доверяваме на интуиции и чувства. Предпочитам хората да обмислят действията си и решенията си. Поне важните. За да не бъда разбран грешно, ще изрека очевидното - не съм против чувствата и интуицията, те имат своето място. Против съм това те да водят лодката, сякаш знаят какво правят и така докато реалността ги удари по главата.
Защо да няма разум, любов и тн. без душа? Не прозирам логиката ви. Дайте някакво обяснение. Възможно е и аз да не съм се изразил правилно. Душа има, ако възприемем съзнанието като душа. Т.е. тя е функция на нашите физически мозъци. Класическото разбиране за душа е нещо трансцедентно извън обективната реалността, свързана по някакъв начин с нас. Аз съм против това твърдение. Няма нито едно доказателство за него, а и се създават повече въпроси от колкото се дават отговори. Например, кучетата имат ли душа? А насекомите? А бактериите ? А вирусите ? Ако някой от отговорите е не, къде тогава е разделителната линия? И моля не казвайте че ние хората сме специално създадени а не сме просто един животински вид на планетата от семейство примати. Как се създава душата ? С раждането ли ? И в кой момент точно от влизането на сперматозоида в яйцеклетката или на точно пределен брой клетки? Или е вечна, тогава защо нямаме възприятия от преди раждането ни ? Пълна тъмнина е в главите ни относно миналото. Въобще концепцията за душа е толкова противоречива и нелогична, че не е нужно да изтъквам медицинските и физически доказателства свързани с разбирането ни за това как работи човешкия мозък. Силно подозирам че не сте мислили дълбоко по-тази тема, а това което написахте се базира на смътни усещания, чувства и може би желания. Да наистина, хубаво би било да има вечна душа - признавам. Изключително ми е трудно да се самозалъгвам, при всички факти с които разполагам, че това действителност е така.
Ще се изненадате ли ако кажа знаех си. Първо на първо чел съм доста антични автори. И мога с увереност да твърдя че в 21 век познаваме много по-добре света от тях. Като започнете от природните закони и се стигне до философията, етиката, морала, толерантността, държавното устройство и тн. Посочете ми един факт, който показва че древните са знаели и разбирали нещо повече от нас? Не твърдя че са глупави, просто много факти не са им били достъпни. Има едно любопитно експериментално изследване за природата на човека. По подразбиране, хората са склонни да търсят доказателства за своите вярвания и да игнорират фактите против. Изследването е направено по-повод войната в Ирак и втория мандат на Буш. Образно казано човешкия мозък работи така: - Ето ти идея - сега дайте да намерим факти които да я подкрепят Науката от своя страна работи така: - Ето ги фактите - каква идея можем да извлечем от тях Това което искам да кажа, че вашето субективно чувство за това как работи света ви кара да давате оценки за знанията на древните, въпреки хилядите факти с които разполагаме и твърдо сочат в обратна посока. Значи ли това че някой знае повече само защото мнението му съвпада с вашето? Същото важи и за вашият креционизъм. Няма нито един факт в негова подкрепа, само неясни хипотези и предположения. Докато за естествения отбор има милиони факти. Просто отидете в който и да е природен музей. Има ли смисъл да дискутираме? Когато Аристотел залага основите на логиката и диспута, в Гърция е властвал софизма. Софизма е изкуството да убедиш събеседника си в някаква теза, на принципа на емоционално и психологически агресивно красноречие. Този който говори по-добре и смислено, е този който е прав. Аристотел променя това. той издига търсенето на истината като основна цел на дебата. За целта, двете страни трябва да разполагат факти, за които и двете страни да бъдат съгласни. По късно с Галилей, първия модерен учен, идва и правилото да се тестват хипотезите и техните предвиждания, както и да се добавят факти на базата на наблюдения и експерименти, които могат да бъдат възпроизведени всеки път и от двете страни на спора независимо. Нито едно от тези условия в нашия диспут не е спазено. Вие вярвате в нещо невидимо и нетествуемо, а аз не. Със същия успех може да спорим за зеления леприкон, трансцедентно същество, описано от различни стари (разбирай в кавички - знаещи повече) ирландски автори. Ще приключа с тези думи. В крайна сметка какво значение за нашия живот има между невидимото и недосегаемо... и несъществуващото?