Пътешествието на Разума в страната на безумците - 3

+1.

Мариана, ще ви разочаровам ли ако ви кажа че душа няма. Разума трябва да води лодката и това няма нищо общо с положителното или отрицателното мислене. С пожелания нещата не стават. Стават с реални действия и труд.

Позитивното мислеве води до по-добре съсредоточаване, по-лесно преодоляване на стресови ситуации, повече инициатив и т.н. и всичко това на чисто химическа основа. Защото душата и разума са просто проявления на естествените свръхсложни процеси на тялото. От тази гледна точка позитивното мислене е важно за постигане на целите, но не може по никакъв начин да замени действието, както е в разказа

Мариана, аз не отричам положително мислене. Аз съм му ... хм ... фен. Не дебатирах с вас за това обаче. Против мисълта съм че трябва да се доверяваме на интуиции и чувства. Предпочитам хората да обмислят действията си и решенията си. Поне важните. За да не бъда разбран грешно, ще изрека очевидното - не съм против чувствата и интуицията, те имат своето място. Против съм това те да водят лодката, сякаш знаят какво правят и така докато реалността ги удари по главата.

Душа няма? Отче, то по тази логика няма разум, няма любов нито омраза. Интересното при тази поредица е че авторът сякаш води вътрешен монолог.

Защо да няма разум, любов и тн. без душа? Не прозирам логиката ви. Дайте някакво обяснение. Възможно е и аз да не съм се изразил правилно. Душа има, ако възприемем съзнанието като душа. Т.е. тя е функция на нашите физически мозъци. Класическото разбиране за душа е нещо трансцедентно извън обективната реалността, свързана по някакъв начин с нас. Аз съм против това твърдение. Няма нито едно доказателство за него, а и се създават повече въпроси от колкото се дават отговори. Например, кучетата имат ли душа? А насекомите? А бактериите ? А вирусите ? Ако някой от отговорите е не, къде тогава е разделителната линия? И моля не казвайте че ние хората сме специално създадени а не сме просто един животински вид на планетата от семейство примати. Как се създава душата ? С раждането ли ? И в кой момент точно от влизането на сперматозоида в яйцеклетката или на точно пределен брой клетки? Или е вечна, тогава защо нямаме възприятия от преди раждането ни ? Пълна тъмнина е в главите ни относно миналото. Въобще концепцията за душа е толкова противоречива и нелогична, че не е нужно да изтъквам медицинските и физически доказателства свързани с разбирането ни за това как работи човешкия мозък. Силно подозирам че не сте мислили дълбоко по-тази тема, а това което написахте се базира на смътни усещания, чувства и може би желания. Да наистина, хубаво би било да има вечна душа - признавам. Изключително ми е трудно да се самозалъгвам, при всички факти с които разполагам, че това действителност е така.

'...Класическото разбиране за душа е нещо трансцедентно извън обективната реалността, свързана по някакъв начин с нас. Аз съм против това твърдение...' Подозирах че имате такава идея за душата, именно отричане че душата е ефирно или трансцедентно тяло, според мен, е отричане че тя съществува. Функциите на мозъка са просто функции - електромагнитни импулси. Нямам представа до каква степен сте запознат с античната и средновековна литература по въпроса, която за разлика от съвременната такава, дава отговори. Тук няма място да цитирам различни автори от любимата ми античност, но е ясно: душата е тяло, абсолютно трансцедентно и е извън нашата координатна система, която има начало но е без предел, няма край. Началото на душата е моментът на зачеването - с други думи сексуалното съединяване е синергия на жената и мъжа с Демиурга. Да, аз съм креационист, но не вярвам че светът е на 6000 години, да бъда по-конкретен.

Ще се изненадате ли ако кажа знаех си. Първо на първо чел съм доста антични автори. И мога с увереност да твърдя че в 21 век познаваме много по-добре света от тях. Като започнете от природните закони и се стигне до философията, етиката, морала, толерантността, държавното устройство и тн. Посочете ми един факт, който показва че древните са знаели и разбирали нещо повече от нас? Не твърдя че са глупави, просто много факти не са им били достъпни. Има едно любопитно експериментално изследване за природата на човека. По подразбиране, хората са склонни да търсят доказателства за своите вярвания и да игнорират фактите против. Изследването е направено по-повод войната в Ирак и втория мандат на Буш. Образно казано човешкия мозък работи така: - Ето ти идея - сега дайте да намерим факти които да я подкрепят Науката от своя страна работи така: - Ето ги фактите - каква идея можем да извлечем от тях Това което искам да кажа, че вашето субективно чувство за това как работи света ви кара да давате оценки за знанията на древните, въпреки хилядите факти с които разполагаме и твърдо сочат в обратна посока. Значи ли това че някой знае повече само защото мнението му съвпада с вашето? Същото важи и за вашият креционизъм. Няма нито един факт в негова подкрепа, само неясни хипотези и предположения. Докато за естествения отбор има милиони факти. Просто отидете в който и да е природен музей. Има ли смисъл да дискутираме? Когато Аристотел залага основите на логиката и диспута, в Гърция е властвал софизма. Софизма е изкуството да убедиш събеседника си в някаква теза, на принципа на емоционално и психологически агресивно красноречие. Този който говори по-добре и смислено, е този който е прав. Аристотел променя това. той издига търсенето на истината като основна цел на дебата. За целта, двете страни трябва да разполагат факти, за които и двете страни да бъдат съгласни. По късно с Галилей, първия модерен учен, идва и правилото да се тестват хипотезите и техните предвиждания, както и да се добавят факти на базата на наблюдения и експерименти, които могат да бъдат възпроизведени всеки път и от двете страни на спора независимо. Нито едно от тези условия в нашия диспут не е спазено. Вие вярвате в нещо невидимо и нетествуемо, а аз не. Със същия успех може да спорим за зеления леприкон, трансцедентно същество, описано от различни стари (разбирай в кавички - знаещи повече) ирландски автори. Ще приключа с тези думи. В крайна сметка какво значение за нашия живот има между невидимото и недосегаемо... и несъществуващото?

Отче, прочетете Мевлана Джаллаледин Руми и неговата великолепна поезия, изпушете едно наргиле под звуците на суфите и допускам възможността малко да помислите относно теориите си.