"Хората се интересуват повече от истории за пожари, отколкото от химическия състав на това, с което се гаси. По същия начин те повече се интересуват от финансовите катастрофи, отколкото от мерките за предотвратяването им. Това не е рецепта за щастлив край" - нобеловият лауреат Робърт Шилер е притеснен за финансовата система и иска да види конкретни мерки срещу нови нейни пропадания.
В същото време, предотвратими ли са наистина финансовите кризи? Не мисля, светът просто е твърде непредвидим.
Всеки гледа от своята камбанария
На първо място, промените в цените на активите са много трудни за предугаждане - стойността им се базира не само на това колко хората си мислят, че те струват, но и на това колко хората очакват, че други хора биха дали в някакъв бъдещ момент. Точно толкова объркано е, колкото и ви звучи.
На второ място, има всякакви събития, които не подлежат нито на предсказване, нито на контрол - войни, тероризъм, суша, урагани, пандемии, технологични и научни открития. Те са в състояние напълно да променят намеренията на инвеститорите и така да доведат до криза или до разцвет. Даже и да имаше как да спрем пукането на всякакви „балони", това би означавало да се лишим от всички сътресения, в това число - и от полезните.
Отвъд това, инвеститорите не интерпретират дадено събитие по един и същи начин. Вдигане на инфлацията за едни днес е знак, че икономиката се възстановява. Други обаче ще си кажат, че това е предупреждение за близка опасност - неконвенционалната парична политика на централната банка е започнала да удря по икономиката.
Предричането на кризи като тото
И все пак, има ли предвидими кризи? Много икономисти и финансови експерти - сред които и Робърт Шилер, предрекоха срива на имотния пазар в САЩ преди години. Ако Конгресът и Федералният резерв се бяха вслушали в гласовете на специалистите, дали щяха да предотвратят кризата чрез свиване на имотния „балон"?
Всъщност, няма как да знаеш дали си в „балона", или не докато той не се спука. Понякога скокът на цените може да е като при недвижимите имоти в Ню Йорк или акциите на Apple и да продължи дълго време. Друг път става като с холандските лалета през XVII век или с акциите на Enron преди години - след поскъпването следва катастрофално падане надолу.
Освен това, много от спецовете, предвидили имотната криза, се издъниха след това - хора като Питър Шиф и Марк Фейбър говореха за „балони" на фондовата борса, в държавните облигации и даже в самия долар. Във всички тези случаи - неуспешно. Разпознаването на входа към следващата криза е нещо трудно, ако не и невъзможно да се прогнозира надеждно.
Не могат да забранят кризите
Погледнато от практическа страна, кой представител на властта трябва да се намеси? Последният път, когато Федералният резерв се опита да се бори с „балон", годината беше 1929-та и резултатът влезе в учебниците по история по цял свят с бедност, безработица и забавено развитие.
Американският Конгрес също е малко вероятно да се наеме с тежките решения, които биха предотвратили нова криза. Макар мнозина да обвиняват институцията за хлабавите закони, довели до срива на имотния пазар, не трябва да забравяме, че разпоредбите бяха такива в резултат на натиска на избирателите, които искаха да си имат домове, както и на финансовата индустрия, която търсеше лесна печалба.
Знаете - ако политиците не приемат законите, които хората искат, най-често не повтарят мандата, ако въобще го изкарат. Затова не е чудно, че се вземат решения, които създават риск от икономически „балон" и последваща финансова криза.
Стабилността дестабилизира
На всичкото отгоре, даже Конгресът и Федералният резерв да бяха действали по-адекватно, това отново нямаше да ни имунизира от криза. В средата на XX век икономистът Хайман Мински казва защо: стабилността дестабилизириза.
Американската икономика преминава през период на относителна стабилност от началото на 80-те до 2008 г. Как реагират хората на тази стабилност? Започват да рискуват повече. В резултат финансовите институции започнаха да дават заеми даже на хора без доходи и собственост (на английски съкращението е забавно: NINJAs). Големият риск се прикриваше като бъдещите постъпления от кредитите се препродаваше като обезпечени с активи ценни книжа.
Междувременно, жертва на успокоилите се политици станаха ключови закони, които гарантираха финансовата стабилност от Голямата депресия насам. Ключови елементи от системата бяха демонтирани, защото всички бяха забравили за какво са нужни. Бедствието дойде очаквано.
Ще трябва да сме пожарникари
В крайна сметка, ние трябва да минем отвъд невъзможните очаквания да ликвидираме финансовите кризи преди да са станали факт. Законодателство, което се бори с кражбите, измамите, подвеждането на инвеститорите и хазарта с чуждите пари е разумно да има, но то няма да елиминира експанзията и рецесията. Те са част от нормалното поведение на пазарите, защото бъдещето просто е непредсказуемо.
В стратегически план, политиките трябва да реагират по-адекватно на икономическите цикли, за да бъдат щетите от тях по-малки. Това значи да бъдем пожарникари - за да не пламне цялата икономика от огромна безработица или дефлация след кризата. Може и да не е толкова елегантно, колкото да елиминираме проблема окончателно, но тази опция просто не е налична - кризите са в ДНК-то на финансовите пазари.
Статията е интересна, но нищо ново под слънцето. Бившият български велик политик и държавник - брилянтен философ, мислител и икономист, го каза същото, за необходимостта на икономиката от кризи- по безпрецедентно академично ясен начин: "Един другар, с който разговарях вчера по тия въпроси, ветеран от моите години още се знаеме, млади години, вика: "Другарю Живков, не вкарваме ли и ние вълка в кошарата?". Ах, викам, много хубава метафора, викам, ще ми позволиш на срещата с журналистите да я използвам. Верно е, вкарваме, но му казвам: "Той, вълкът ще изяде мършата, а това, което е здраво, то ще остане. Защо ни е мършата, викам. Що се плашиш от мършата? Ще се раздвижи, както където има шарани, където има, като пуснеш щуката всичко се раздвижва. Значи тия щуки са ни необходими. Икономически щуки, които да раздвижат шараните, иначе те нема да се раздвижат."
pepe ------------------------------ Не съм съгласен с последният параграф от тезата ти - ако има нещо за което мога да кажа, че очевидно, бавно и сигурно превръща човека в маймуна - то това е именно трудът и работното му място.
Е аз също пиша за майтап да става