В сърцето на френските атомни амбиции

Ядрото на атомния реактор представлява централна "горивна зона", където се поставя материалът за производството, който нормално е обогатен уран. Ето как сложих антирадиационен костюм за първи - и вероятно единствен път в живота си.

След преминаването на няколко нива на сигурност, най-накрая сме допуснати в залата, където се държи горивото. Влизаме в голямо, лишено от прозорци помещение, изпълнено с неземна светлина. В края на залата има плувен басейн с дълбочина около 20 метра, в който пръчки от обогатен уран са потопени в гигантска решетка.

Водата е толкова чиста и прозрачна, че ако не бяха многобройните плашещи знаци, предупреждаващи за опасността от радиационна зараза, би било изкусително да скочиш вътре.

Но лазурното спокойствие на басейна противоречи на мощното предназначение на материалите, потопени вътре; около 6 процента от общото производство на електричество във Франция се произвеждат тук, в четирите реактора на Трикастен, всеки от които е в състояние да генерира 900 мегавата мощност; около две трети от нея обаче отива директно в съседната инсталация за обогатяване на уран, която на свой ред обогатява урана, захранващ реакторите.

Има ограничение на времето, което човек може да прекара в безопасност в радиационната зона, така че се стараем да съберем колкото може повече видеоматериал. Не се случва често телевизионни екипи да бъдат допускани в тази зона - и може да мине доста време, преди да бъдем поканени отново.

Прозвучава аларма и ние се изнизваме от стаята през тежката врата, през която влязохме. Моят дозиметър показва стойности от 00.001, което показва, че съм преживяла разходката си до сърцевината на ядрото на реактора, без да бъда изложена на опасни нива на радиация.

Никоя страна не е възприела така охотно атомната енергия, както Франция. Докато в САЩ се вихри национален дебат за интересите на Барак Обама към атомната енергия, Франция е изградила енергийно портфолио, в което около 80 процента от електричеството се падат на атомната енергия.

Донякъде това се дължи на факта, че Франция има доста малко природни ресурси, обяснява професор Жан Жакино, научен съветник на Върховния комисар по атомната енергия на Франция.

"Всъщност Франция има твърде малко газ, петрол и въглища, така че ако иска да има някаква енергийна независимост, тя няма много други варианти, освен да използва атомната технология. Тя със сигурност е много по-екологична от въглищата или петрола, защото не произвежда въглероден двуокис", казва той пред CNN.

Но не всички във Франция са във възхита от атома. В средновековното село Лагард-Адемар, от своето място, осигуряващо поглед над долината на Рона, местният жител Жан-Пиер Моришо ми казва, че се притеснява от катастрофални последици на евентуален подобен на случилия се в Чернобил инцидент в Трикастен.

Докато той говори, ясно се вижда как димът от комините на атомната електростанция се издига над земите, покрити с лозя. Моришо не е единствен: организацията Sortir du Nucleaire, която представя около 800 групи срещу атомната енергия, активно води кампания за затварянето на Трикастен и 57 други атомни електростанции във Франция.

Но бъдещето на атомната енергия изглежда не е в традиционни атомни централи като Трикастен, а в експериментални реактори за ядрен синтез като този, който в момента се тества в атомния изследователски център "Кадараш", на 70 мили южно от централата. Синтезът обещава да генерира огромни количества енергия, без да бъде необходим уран.

Синтезът за момента е на десетилетия разстояние от каквато и да е комерсиална употреба. Междувременно, казва професор Жакино, с непрекъснатия растеж на търсенето на енергия, атомът е най-добрият вариант за отговаряне на тези потребности.

"Бихте ли предпочели да живеете до централа, работеща на въглища, или до такава, използваща атомна енергия? Аз нямам съмнения, че бих избрал да бъда до атомната."

Новините

Най-четените