Често, когато отида в кварталния хранителен магазин, за да си купя сирене, любезните продавачки ми задават един кратък, елементарен въпрос, който обаче дълбоко ме озадачава всеки път: „От евтиното или от скъпото?".
Макар и често да си купувам сирене от това място, аз все още не обръщам внимание на производителя му и сякаш се боя да погледна. Когато чуя този въпрос, всеки път забравям, че става въпрос за храна и започвам да мисля за жизнен стандарт, за начин на мислене.
Кога стигнахме до там, че първото и единствено нещо, което да ни вълнува, е цената?
Разхождайки се по главните улици на всички градове у нас, неизменна част от пейзажа са грозноватите, зле принтирани и залепени надписи по витрините „Промоция!!".
Сякаш през последните години те лавинообразно заляха дори по-престижните магазини (а може би и "по-престижните" хора?), за да ни напомнят иззад всеки ъгъл до къде сме я докарали.
Надали повечето хора всъщност не съзнават колко изкуствено създадени са по-голямата част от тези промоции и преференциални цени. В какво се изразява притегателната им сила тогава?
По някакъв начин "Промоцията" успя да стане българският стандарт на живот. И когато си закупим стока, каквато и да била, на „по-ниска цена", сякаш успяваме да убедим себе си, че въпреки всичко се справяме - „ударихме кьоравото".
Мирогледът ни се затваря все повече и борбата с ежедневието прави мисълта за бъдещето мъглява, мечтите безперспективни. Животът в социалните мрежи изпревари реалността и я лиши от жизнеността ѝ.
Хората масово предпочитат да се скрият зад виртуалното си и лесно манипулируемо „Аз", отколкото да посрещнат себе си и да подобрят истинския си социален статус.
И докато кюфтето и кебапчето са достатъчни да заситят голяма част от обществото, а магазините втора употреба задоволяват нашата първа потребност, промоциите няма да престанат и сиренето на масата ще бъде евтино.
Защото, за да имаш свободата да вземеш живота си в свои ръце, първо трябва да я пожелаеш истински, а не само да я „like"-неш в знак на одобрение. Трябва и да знаеш какво да правиш с нея, в което сякаш е разковничето на проблема.
