Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дядо Коледа или Дядо Мраз?

Дядо Коледа или Дядо Мраз?

Един от основните герои, свързан с коледните празниците, освен пуйката, прасето и червеното вино, е добрият белобрад старец, който идва отдалеч и носи подаръци.

Но тук се ражда въпросът: Дядо Коледа или Дядо Мраз? И около двамата старци битуват повече митове и легенди, отколкото факти, почиващи на истината. За да направите най-добрия избор, потърсихме истинската история на Дядо Коледа и Дядо Мраз.

От Свети Николай до Санта Клаус

Ще започнем с Дядо Коледа, тъй като след падането на комунизма у нас той се среща по-често. Прототипът на Дядо Коледа всъщност е Свети Николай, древният християнски епископ от Мира, когото честваме на Никулден. Той се превръща в светец, покровител на децата. Оттам е връзката с подаръците.

Цели векове, от 1200 до 1500 година Свети Никола е единственият, който носи подаръци на децата, но не на Коледа, а на неговия празник - Никулден - 6 декември. Светецът е изобразяван като някои от римските божества като Сатурн - мъж с бяла брада, който има магически сили - може да лети.

Свети Никола пита децата дали си казват редовно молитвите и дали са слушали.

Но с навлизането на протестантството, култът към светците се превръща в проблем, особено в северните европейски страни. Кой да носи подаръците на децата тогава?

Задачата се прехвърля на младенеца Исус, а датата вече не е Никулден, а Рождество Христово. Но тази интерпретация не сработва, тъй като младенецът Исус е много мъничък, за да носи подаръци, и е беззащитен, за да плаши децата.

В Германия се появяват страшни образи, базирани на свети Никола, но не като светец, а като някой, с когото плашат децата, за да слушат.

В Холандия обаче малки и големи не искат да се откажат от Свети Никола, който носи подаръци. Те го наричат Sinterklaas и пренасят този образ и в колониите от Новия свят, в днешна Америка, където легендите за германските страшни образи също покълват.

По време на първите заселници американската Коледа е доста различна от съвременната. Хората излизат, пият много алкохол, събират се големи тълпи. Така е и в Англия. Няма образ, който да носи подаръци.

В началото на 19 век всичко това се променя, благодарение на редица поети и писатели, които възпяват Рождество Христово като семеен празник и връщат образа на Свети Никола. Той носи подаръци за добрите деца, а за лошите пръчка.

Реално Дядо Коледа е взет от магическия раздавач на подаръци Свети Никола, от който са махнати всички връзки с религията и са му привнесени чертите на страшните германски духове, които дават подаръци.

Едва в края на 19-ти век образът на Дядо Коледа е вече на възрастен човек, облечен в червени дрехи, който идва от Северния полюс в шейна, задвижвана от северни елени и се интересува дали децата са слушали.

Лицето на усмихнатият, пълничък старец - Дядо Коледа дължим на големия политически карикатурист Томас Наст.

Вече като утвърден образ в цяла Северна Америка, дядо Коледа се връща обратно там, откъдето е тръгнал - в Европа. Той замества германските раздавачи на подаръци и получава различни имена: Пер Ноел във Франция, Father Christmas във Великобритания, Babbo Natale в Италия, Weihnachtsmann в Германия.

Дядо Мраз

Погрешно е схващането, че Дядо Мраз е руски образ, наложен от комунистите, най-вече от Сталин. Дядо Мраз съществува много преди Великата октомврийска революция. Неговият прототип не е руски, а много стар славянски образ.

Всичко започва с коледарите, които съществуват още преди славяните да приемат християнството. Те представляват духовете на предците, които идват да се осведомят как са живите. Сред коледарите винаги има един, който е най-страшният от всички. На него му е забранено да говори. Той е образ на най-старият и грозен дух, другите го наричат „дядо". А стопаните му дават „подаръци".

Български произход на дядо Мраз?

Подобен култ към прадедите е имало и при прабългарите. Той е бил свързан с идването на Новата година, която в началото е била празнувана на 1 април, а после на 1 януари. Но българския прототип на Дядо Мраз може да е заемка както от прабългарската, така и от славянската митология , защото и при двете народности го има.

Има и още една версия за прототипа на Дядо Мраз - този път по-руски вариант. Според нея прадядото на съвременния Дядо Мраз е герой от руската народна приказка Мразко или Мраз - червен нос, господар на времето, зимата и мраза. В началото го наричат Дядо Гръм. Той е господар на земята от ноември до март. Женен е за зла жена - баба Зима.

В началото е представен като посивял старец с брада до колене и дебела топла шуба, ботуши, шапки, ръкавици и с вълшебен жезъл, с който замразява хората.

С приемането на християнството от славяните, и особено в Русия, Снежния дядо, заедно с останалите езически божества е низвергнат. Той става зъл и жесток, в басните убива майки и оставя деца сирачета.

През 19-20 век образът на Дядо Мраз отново се появява. Този път в по-софт вариант. За първи път Дядо Мраз идва официално по време на Коледата през 1910 година. Но не е бил широко разпространен.

Когато се създава Съветския съюз, комунистите премахват празнуването на Коледа и размяната на подаръци. Но за да може по-успешно да елиминира Рождество Христово от календара, Сталин решава да върне образа на Дядо Мраз, но с нов имидж. Той идва при децата на Нова година и дава подаръци. Образът е създаден от съветските кинодейци през 30-те години на XX век.

Обикновено е изобразяван в сини дрехи, но не винаги. Според някои тълкуватели целта е да не се бърка със Западния Дядо Коледа, облечен в червено.

В последствие Дядо Мраз придобива компания. Появява се внучка му: Снежанка, която е герой в много руски приказки.

Първоначално Сталин се опитва да премахне и празнуването на детските празници под елхата, традиционно в Русия, но така и не успява. А Дядо Мраз и до днес е желан гост на детските празненства. Но никога не идва в началото, а винаги по средата, и то едва след като специално са го повикали.

Конкуренцията между Дядо Мраз и Дядо Коледа

В България преди Освобождението няма данни да е имало образ на старец, раздаващ подаръци. Съществуват коледарите, които ходят от къща на къща и получават дарове от стопаните. А и хората са били доста бедни, за да си разменят масово подаръци. Преди 9 септември много повече се честват именните, отколкото рождените дни например.

След идването на комунизма и у нас пристига Дядо Мраз. Коледа вече не е празник, нито почивен ден. По съветски образец се празнува Нова година, а Дядо Мраз носи подаръци на децата. Същото се случва и в останалите социалистически страни.

 

Но пропаганда има и от другата страна на желязната завеса. Американските войници усилено разпространяват широко усмихнатия Дядо Коледа. В повечето случаи хората го приемат радушно, като символ на американската щедрост и ангажираност за възстановяването на страните им след Втората Световна война.

В първите години след падането на комунизма в България също идва Дядо Коледа. Децата са малко объркани, защото преди се е наричал Дядо Мраз, а възрастните ги бъркат още повече.

Не всички обичат двамата дядовци

И дядо Коледа, и дядо Мраз освен симпатии, предизвикват и противоречиви реакции, до пълно отричане. Някои хора ги приемат като привнесени, чужди на местната култура образи. В Италия подаръците се носят от феята Бефана, която прилича на Баба Яга, в Испания от тримата влъхви. За други дядовците символизират комерсиализирането на празника, който се превръща просто в един безкраен шопинг.

Интересно е обаче как двама непримирими конкуренти като Дядо Коледа и Дядо Мраз, всъщност възникват паралелно и имат толкова общо помежду си. Днес те са образ на щедростта, споделянето и доброто. Това, което прави празника истински.

Най-четените