Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Социална мрежа за пътешественици

Кременските езера в Пирин Снимка: ranica.eu
Кременските езера в Пирин
Ивайло Атанасов, един от създателите на ranica.eu Снимка: Webcafe.bg
Ивайло Атанасов, един от създателите на ranica.eu
Гърбавия мост край Българене Снимка: ranica.eu
Гърбавия мост край Българене
Връх Юмрука в Централен Балкан Снимка: Ranica.eu
Връх Юмрука в Централен Балкан
Врачански Балкан Снимка: Ranica.eu
Врачански Балкан
Вапските езера в Рила Снимка: ranica.eu
Вапските езера в Рила
Така изглежда интерактивната карта в сайта

Ако галактическият стопаджия има нужда от пътеводител, то в ерата на интернет и все по-умните телефони, единственото, което на пръв поглед ти трябва, когато тръгнеш на път, е wi-fi или мобилен интернет. И все пак в мрежата може би все още няма информация за всичко. Например, ако тръгнеш като съвсем обичаен турист към Седемте рилски езера, едва ли ще знаеш, че малко по-нагоре от последното има много какво да се види. Всъщност в Рила има над 180 езера.  Но туристите ходят само на Рилските езера (известни като Седемте рилски езера), защото за тях има най-много информация.

Това ми казва Ивайло Атанасов - един от шестимата ентусиасти пътешественици, според които интернет е беден откъм информация за онези обекти извън 100-те национални, които си заслужава да се видят. Преди повече от две години те решават да обединят сили и да съберат на едно място цялата информация, която са искали да имат предварително, тръгвайки нанякъде. И осъзнават, че във всесилния интернет има големи бели петна за цели райони в страната, за които не се знае нищо, извън най-известните музеи или църкви.

Така се поставя началото на проекта ranica.eu. Първоначално сайтът започва като платформа за информация относно туристическите обекти в страната, включително и за тези, за които трудно се намира по нещо. По-късно се превръща в нещо като социална мрежа - освен шестимата и широк кръг от приятели, които им помагат, включват се и непознати. В момента в социалната мрежа за туристи се подвизават над 860 души.

„Всички ние бяхме хора, които пътуват, обикалят България и постоянно търсят информация в интернет, но нищо не ни удовлетворяваше. Решихме да направим сайт, който да е възможно най-изчерпателен, да събере в различни категории възможно най-много туристически обекти в страната", казва Ивайло.

Време за приключения

Първоначално целта на сайта е, когато тръгнеш на път, без да имаш кой знае каква програма или план, да видиш къде можеш да се отбиеш и да не пропуснеш някое интересно място. Шестимата събират информация от правителствени сайтове, литература, интернет и личен опит, за да предложат най-добрия маршрут за пътуване. Въпреки че и шестимата са пътешественици от класа, нито един от тях все още не е посетил всички обекти, които заслужават внимание.

В сайта има интерактивна карта, която нагледно да показва обектите, като има и опция да отбелязваш местата, които си посетил. Най-активните туристи са видели 1/15 част от обектите. А има потребители, които са посетили над 1000 места в България. До края на годината картата ще стане 32 пъти по-голяма, за да се виждат всички забележителности в страната, за които има информация - към момента над 11 000.

Самият Ивайло е своебразен рекордьор по изкачване на върхове в България - бил е на 170 от над 900-те планински върхове в страната.

Диво и красиво

Ако за популярните туристически атракции всички са чували - например връх Мусала, Перперикон или Райското пръскало, то има места, които обикновено не попадат в туристическите брошури. Ивайло разказва,че общините обикновено вписват основните обекти - предимно музеи и църкви, които са посещавани от стотици хиляди души годишно, но има сериозни пропуски относно алтернативния туризъм.

„До голяма степен и общините не се интересуват от развиването на алтернативен туризъм. Например 7-те езера. Това не са Рилските езера - в Рила има още над 180. Не всеки знае, че след като се изкачи до седмото езеро, още половин час на горе, може да види Калините върхове отсреща, Мальовица и Урдините езера", разказва Ивайло.

Дори и за най-известните туристически атракции няма достатъчно информация - има пропуски пропуски, които човек може да запълни чрез много четене по форуми и то, ако специално си е поставил това за цел.

„За непопулярните места имаше буквално бели петна за част от България - места, за които нищо не пише, или ако пише, е незадоволително. Например погранични райони, по-рядко населени райони или такива, които са транзитни - никой не им обръща внимание", разказва Ивайло.

Той дава пример с мост, възстановен по проект „Красива България" преди няколко години, който се намира по пътя между София и Русе. Към него не води табела, а ако не те заведе до там някой, който вече е виждал моста, няма шанс да се ориентираш между разнопосочните информации за местоположението му в интернет. Всъщност моста се намира на около 200 метра отклонение от пътя.

Общински безплодни усилия

Има много места, които трябва да посетиш. Някои дори са по-хубави от популярните, разказва Ивайло. Въпреки че има музеи и забележителности, които се посещават от стотици хиляди годишно, като например Цари Мали Град, има и такива, които страдат от лош маркетинг, но заслужават да бъдат видени.

„Има много тракийски светилища, които са пъти по-непопулярни от Бегликташ или Перперикон, но те са, ако не по-добри, то равностойни", казва Ивайло.

Според Ивайло общините не се справят много добре с развиването на туризма, защото масово в тях няма специалисти, които да се занимават с това, не навсякъде има туристически информационни центрове. А ако такъв център е изграден по проект, в него назначават специалист за 6 месеца или за една година, който знае, че е там временно и не се заема с дългосрочни усилия.

„Което е тъжно - ние 6 души се хванахме да правим това за цяла България, а общините не могат да заделят ресурс да популяризират околните си обекти. Със сигурност може да се положат много повече усилия в тази посока", убеден е той.

Селски туризъм? Намерете си работа!

Покрай общините се заговаряме и за селата и селския туризъм. За съжаление, в България той не е особено развит. Според Ивайло една от причините е, че хората, които живеят на село и се занимават със земеделие, работят непрекъснато и не гледат на туризма като на сериозна работа, а по-скоро като занимание на хора без работа.

„Има и цели изоставени махали, в които да вървиш и да се разхождаш. Някои са изоставени така, че дрехите седят по закачалките. Навън - овощни градини и изоставени камиони между дърветата. Малко мрачно, но приятно място за разходки и фотография", казва той.

Малките села пък са доказателство, че и в XXI век може да се живее на бартер. Важи и писането на стената в магазина - отбелязва се кой колко дължи на магазинера, а на пенсия дългът се погасява, разказва Ивайло. При пътуванията си е забелязал, че някои от селата си правят кооператив - заедно си отглеждат билки и животни на комунален принцип. И ако това звучи леко соц, има и буквални комуни - неохипарски. Ивайло дава за пример селата Желен и Буново, които се опитват да развиват някаква форма на туризъм чрез комуналния живот.

В сайта за пътешественици дори тези места са отбелязани - села, градове, природни паркове, върхове, ждрела, пещери, църкви и храмове... Всяко от тези места заслужава внимание. И едва ли всичко е включено в 11 000 обекта, които екипът ranica.eu е открил, но той е проект с потенциал за непрекъснато развитие. Засега сайтът има версия и на английски език, така че дори чуждестранни туристи лесно да се ориентират в страната. Така наистина всеки, който е тръгнал на път без посока може лесно да разбере, че накъдето и да погледне, се крие съкровище. Трябва само да провериш зад кой ъгъл без табела се крие - независимо дали става дума за музей, връх, пещера или някой забравен паметник.

А създаването на мобилно приложение към сайта е въпрос на време. Но първо, нека дочакаме края на годината, когато картата на България ще бъде 32 пъти по-голяма така, че по-лесно да разбираме накъде сме тръгнали.

Най-четените