През пролетта американците бяха шокирани от новината, че единайсет учители в Атланта са осъдени на затвор от една до седем години за измами с тестовете.
Съдилищата продължиха канонадата от тревожни образователни новини когато в средата на август учителка заведе дело заради оценяването на работата й на базата на резултатите на учениците й. Ако Върховният съд на Ню Йорк отсъди в полза на ищцата Шери Ледърман, това ще сложи край на амбиционите планове на губернатора Андрю Куомо щатът му да бъде лидер в образователните реформи.
Ако четете само заглавията на новините в американските медии, ще останете с впечатление, че щатската образователна система е на ръба на колапса. 64% от гражданите намират тестването за прекалено, обяви тази седмица вестник Washington Post.
"20% от учениците в щата Ню Йорк са избегнали стандартизираните тестове тази година," разкри пък заглавие на в.New York Times. Още по-драматично конкурентът му New York Post съобщи в понеделник, че заради съпротивата около стандартизираните тестове тази година щатските власти всъщност тайно и полека са намалили изискванията за вземането им.
Реалността в американските училища, разбира се, е доста по-тривиална и по-малко драматична.
След първоначалното стъписване все повече учители прегръщат вдигането на стандартите на изучаване и преподаване. Дори медиите да дават трибуна на противниците, редакционните коментари по правило подчертават, че докато изникналите проблеми трябва да бъдат решени, образователната реформа не бива да бъде спирана.
Това в общи линии е и пътят, по който се движи дебатът и в американския Конгрес. Ако има промени, то ще са главно поправяне на слабостите, отколкото рязък завой назад.
Въпреки всичко яростните дебати "за" и "против" тестването в училище създават ясна картина какви са предизвикателствата пред образованието в близко бъдеще. Както показват проблемите в САЩ - дори и най-отворената и неортодоксална система е само на една ръка разстояние от връщането към доброто старо зубрене.
И никъде провеждането на образователна реформа не е лесен или безболезнен процес.
Тестване, тестване и пак тестване
Настоящите проблеми в САЩ имат дълга предистория, която започва през вече далечната 2001 г. с широкомащабната реформа, известна под името No Child Left Behind ("Нито едно дете оставено назад").
Най-накратко философията й е, че налагането на високи стандарти и постоянната им проверка в класните стаи ще повиши познанията на учениците. Единните изисквания са особено нужни в училищата, посещавани от етническите малцинства. Там често учителите са се предали и нямат големи амбиции за възпитаниците.
За да стимулира съревнованието между училищата, No Child Left Behind освен това гарантира допълнително финансиране и бонуси за преподавателите при повишаване на резултатите на тестовете. Обратното, ако в следващата година нивото падне или остане същото, директорите и учителите ги очакват наказания.
След 2009 г. под името Race to the Top ("Съревнование към върха") администрацията на президента Барак Обама допълнително затегна стандартите и вдигна очакванията.
Сега в битката за оценки се включиха не просто училищата и инспекторатите, а целите щати защото повишаването на резултатите означва изсипване на федерални средства в иначе изтънелите регионални бюджети.
Учители и директори, успели по магичен път да вдигнат нивото, изведнъж се оказат местни звезди и дори са канени на обеди и вечери в Белия дом.
Безмилостното състезание
Това, което реформите отказаха да вземат предвид, е, че не навсякъде и винаги може да има чудо.
Не всеки директор е ревностен и последователен реформатор или може за година да реши проблеми натрупвани с десетилетия. Понякога децата боледуват, понякога учителите са разсеяни от лични драми и материалът се изпуска. Не винаги се намира достатъчно и добре квалифициран персонал.
Колко време пък може да се отделя на интензивно преподаване в проблемните квартали или при деца с увреждания, където учителите често са по-скоро социални работници, а няма пари за наемане на още?
Ако сте гледали култовия вече сериал "Наркомрежа" (The Wire) по HBO, може би си спомняте сцената в училището в гетото където учителите караха умрелите от досада ученици да запомнят отговорите за тестовете. Проблемът е, че граничещата с абсурд художествена измислица не е много далеч от реалността на преподаването в други гета...
Най-яркият пример, че политиката на "никакви извинения" не винаги е добро решение, бе скандалът в Атланта.
Още по-трагичното е, че никой от замесените в него не е лош учител или администратор по начало, точно обратното. Много от вече осъдените са били отдадени и добре квалифицирани преподаватели.
Веднъж обаче свикнали всяка година да рапортуват повишаване на резултатите и да получават допълнителни бонуси и финансиране за училищата, те трудно приемат идеята, че не винаги ще са на върха. Още по-лошо е, че ако останат на същото ниво като предишната година, според изискванията на No Child Left Behind, също ще има наказания.
Невинното поправяне тук-таме на грешни отговори в тестовете преминава в повсеместна практика, а инспекторатът старателно прикрива всеки доклад или съмнение в нередност.
Така докато публично гръмна скандалът през 2009 г. След дълъг съдебен процес тази година двайсет и двама учители и служители на инспектората се признаха за виновни. Други единайсет, решили да рискуват да се изправят пред съдебно жури, бяха осъдени от една до седем години затвор.
Обвинението бе заговор за измама и, няма шега, рекетьорство - защото училищните ръководства са принуждавали учители към нередности с ясната цел, че това ще донесе на въпросните ръководства финансови облаги.
Разум и чувства
На този фон от крещящи заглавия и безмилостно състезание е разбираемо, че част от родителите ще вдигнат ръце и поискат да дръпнат ръчната спирачка.
Както всичко в САЩ проблемите допълнително се усложняват и защото няма единна федерална система, а всеки щат има собствени стандарти, дори за No Child Left Behind. Така паралелно от 2010 г. тръгна и инициативата Common Core (нещо като "Общ норматив" на български).
Тя пък е идея на Асоциацията на губернаторите със съдействието на висшето образование и работодателските организации за създаване на общи изисквания, при това подготвящи по-добре за следване в университети и за работа.
Common Core е опит за подобрение на слабостите на No Child Left Behind и доброволно, щат по щат, въвеждане на федерални стандарти. Най-общо нормативът настоява учителите не просто да преподават материал, а да насърчават учениците да мислят как той ще им послужи в реални ситуации.
Както обясни учител от Масачузетс пред slate.com, ако преди когато второкласниците са чели "Пепеляшка" въпросите са били за разбиране на прочетеното, то сега се набляга на смисъла му.
Например преди Common Core учителите щяха да питат за детайлите в приказката като "Каква е роклята й? Кое животно кара каретата й от тиква?"
Сега децата трябва да дискутират в клас как характерът на Пепеляшка се променя в историята, как се справя с предизвикателствата, какво друго би могла да направи и какво е универсалното послание на приказката.
Прогресът е мерен в... разбира се, че още тестове по математика и четене.
В щата Ню Йорк, където губернаторът Андрю Куомо води безкрайна вече битка с учителските синдикати, резултатите от Common Core могат да се използват и като причина за уволнение. Този по своята същност работодателски конфликт допълнително наля масло в огъня и сипещата се яростна реторика и от двете страни убеди доста и без това претоварени родители, че нещата не са тръгнали на добре.
Стигна се до ситуацията иначе прогресивният Ню Йорк да стане център на съпротивата срещу Common Core.
Парадоксално, но по закон никой не може да задължи учениците да се явят на тест и съответно тази година в щата рекорден брой - 20%, са го избегнали. Мнозинството от бойкотиралите реформата родители пък настояват в оценяването да се включват не само резултатите от тестовете, а участието в клас, социалните умения и характерите на отделните деца.
Въпреки скандалите и проблемите малцина експерти вярват, че системата може да бъде върната назад или тестовете намалени. Както посочи в редакционен коментар в.Arizona Daily Sun, въпреки че в собствения им щат - Аризона, резултатите тази година са отчайващо ниски, Common Core е бъдещето.
Само дайте време и без паника при неизбежните проблеми на растежа.
Като се концентрира не върху назубрени материал, а върху умения и решаване на конкретни казуси, Common Core наистина помага на всяко дете да изкара добра оценка. Нали в крайна сметка справянето с даден проблем включва социализация, активност и дори малко улична хитрина.
А ако учениците не могат днес да мислят върху практически казуси, как може някой да очаква утре да са конкурентноспособни и умело да навигират глобализирана и комплексна икономика?
