От ноември насам кипящата Украйна свали диктатор, загуби Крим и накара Европа да потрепери от нова война, далеч не само икономическа и газова. Събитията се развиват толкова бързо, че вече ги коментираме с езика на Студената война - западните съюзници срещу руските нашественици или западните агресори срещу руските спасители.
Някъде по средата Украйна е заклещена в престрелката от стигми и сценарии, която залага на карта нейната цялост и единство. Целият този хаос, впримчил жителите, политиците и дипломатите на няколко дузини държави, успешно налага впечатлението, че в Украйна няма нищо сигурно - и всичко е възможно да се случи.
Сепаратистите от източната й част, които гордо веят руски знамена и се назовават с гръмкото „народно опълчение", настояват на 25 май, заедно с изборите за държавен глава, да бъде проведен и референдум за въвеждане на федерално устройство. За това се застъпи и Олександър Турчинов - временно изпълняващият длъжността президент на Украйна.
Такъв ход ще означава по-малко власт за правителството на Киев и повече свобода за регионите. Каквото и да решат в Украйна обаче, то няма как да се случи преди финалното одобрение на големите играчи.
Ако не можеш да победиш съперника, саботирай го
„Русия предпочита да дестабилизира Украйна в дългосрочен план, отколкото да разделя страната", коментира Весела Чернева, програмен директор на Европейския съвет за външна политика, която наскоро участва в делегация за посещение в Москва.
Тя обяснява, че това е т.нар. босненски сценарий, при който в крайна сметка се стига до провалена държава, неспособна да взима решения. „Руската стратегия е да принуди Запада оттук нататък да налива пари в тази черна дупка. Когато не можеш да вземеш цялото, провали играта на другия". Ако следите внимателно новините, точно това се случва.
Само САЩ обещаха над 50 милиона долара за „политически и икономически реформи" на правителството в Киев, а Русия кротува - нито убеждава въоръжените федералисти в Донецк, Славянск, Луганск и другите източни градове да свалят барикадите, нито ги признава като легитимни източници на власт, както направи с „Народна република Крим".
В тези сепаратистки региони може да живеят много етнически руснаци, мечтаещи президент да им бъде Путин, но тяхната Матушка Рус не може да си го позволи от финансова гледна точка, аргументира се Черневa.
Разцепването на Украйна не се вписва в имиджа на Путин като световен умиротворител. Все пак, силният човек в Кремъл накара сирийския президент Башар ал-Асад да се откаже от химическите оръжия, заради което бе предложен за Нобелова награда за мир, освободи Михаил Ходорковски преди Зимната олимпиада в Сочи и бунтарките от Pussy Riot, макар те да не искаха неговата милостиня.
Балонът се надува
Украинските събития работят в полза на Путин, чийто рейтинг мина котата от 60 на сто през март 2014 година, както показва актуално проучване на център „Левада". Весела Чернева описва „революционна приповдигнатост" на настроенията в Москва - нищо друго няма значение, освен външната политика.
Присъединяването на Крим се оказа катализаторът - 47% от руснаците одобряват този ход, 31% го приемат за „възтържествуване на свободата", а 34% - като „гордост за страната". Едва 3% са против, а под процент събират отговорите „възмущение" и „срам". По този начин руският президент успя да присвои националистическото говорене, присъщо на неговия политически опонент и остър критик - блогъра Алексей Навални.
„Хората, с които разговаряхме - от либералните до силно консервативните среди, казват, че всичко може да се случи, че на масата са поставени Приднестровието, Южна Осетия, Беларус, Казахстан. Путин изцяло взема решенията", изтъква Чернева.
„Средната класа подкрепя Путин, защото не е принудена да бъде конкурентоспособна v глобалната икономика по отношение на технологии, инвестиции и качество, вместо това тя е затворена", допълва експертът. За момента санкциите, с които ЕС и САЩ плашат отделни руски граждани и фирми, са контрапродуктивни, защото само консолидират широката публика около бащицата.
Рисковете за руския президент Чернева вижда в рамките на следващите 10 месеца, когато популярността на Путин започва да отшумява, и още повече - ако Европейският съюз се реши да наложи икономически и банкови санкции, които руският бизнес силно ще усети за разлика от обикновените граждани. „Въпросът е какво ще решат олигарсите, ако бъдат директно ударени от тези банкови санкции, които ще направят търговията много трудна", коментира Чернева.
Първо обаче Брюксел трябва да реши какво иска. В съюза има 28 държави - някои са силно зависими от руското синьо гориво, други са в опасна близост при евентуална война, а трети, като Испания и Ирландия, са прекалено далеч от Русия - и географски, и икономически.
Не е за пренебрегване и фактът, че председателите на Европейската комисия и Европейския парламент, както върховният представител по външна политика Катрин Аштън и шефът на НАТО Андерс Фог Расмусен на практика се намират в края на своите мандати.
Докато тези институции заработят с пълни обороти, вероятно ще минат 6 - 7 месеца, през които водеща ще е ролята на Германия, Великобритания и Франция. През това време Русия просто ще създава шум в системата, защото както един от руските политици е обявил пред делегацията в Москва: „За нас е важно не международното право, а какво е справедливо според руския национален интерес".
Има и добра новина от посещението - никой в Москва не споменава България. Или както коментира Чернева: „Изглежда, у нас повече е желанието на някои да се натегнат на Москва".
Чудесен анализ, който доста вярно описва ситуацията. Загатването за безизходицата при вземането на решения от страна на ЕС е съвсем вярна. 28 страни, всяка със собствени интереси, не могат по този начин, по който е структуриран съюза да вземат решение.
Разбира ги нещата Весела Чернева, без въобще да е стъпвала в региона.
„За нас е важно не международното право, а какво е справедливо според руския национален интерес". За разлика от САЩ, които винаги са жертвували националният си интерес, за да възтържествува международното право.
Това, което стана в Босна е съвсем друго от това, което прави Русия. Русия просто иска да държи Украйна като Буфер между Запада и Русия.
Цитирам: "Само САЩ обещаха над 50 милиона долара ..." Чудно ми е, когато някой пише такова изречение забравя ли малката армия, с която се движат американските президенти и вицепрезиденти? Цената на посещението й някъде едва ли е много малка и най-вероятно се доближава до тая сума, но като кажеш "само" и звучи като "голЕма работа". Както и да е, Путин е лошия и толкоз - съвсем демократично е да правиш пропаганда и да плюеш на фактите и спомените. Чудя се дали авторът може да посочи ясна причина за обтягането на отношенията между редица западни държави и Русия преди Украйна да стане проблем? Това продължи около година, някои бойкотираха олимпиадата, е и защо? Нима това е заради правата на обратните и задълженията на другите да им се радват? Честно казано звучи несериозно, много надуване се налага на такъв балон та да изглежда като важна причина... Не ме разбирайте погрешно, това че имам афинитет към Русия не ми пречи да гледам обективно на нещата - добре Русия е зло, но ако методите й се прилагат и от "доброто" какво точно получаваме? Да не би да получаваме демократично одобрено "зло"? Ами да се върнем тогава към пропагандата - тя ти дава одобрение, а то оправдава гоненето на интереси с безнравствени средства, всички говорят за законност, а всеки вижда закона само, когато е в негова изгода - точно както е нормално у нас да се твърди за корумпираност и беззаконие най-шумно точно от ония, които са били настъпани от закона случайно или не приложен към тях, както си му е реда. Това драги ми сънародници означава, че придържането към тая практика руши международната общност точно така, както нашите български слабости собствената ни държава. Точно тук е отговорността на държава с претенции да бъде стожер на реда - хаоса и липсата на общоприета истина разрушават общността, разрушават корените й. Едно е да заемеш позиция върху факти признати и от противника ти, друго е да не можете да виждате света по общ начин. Администрацията на Обама (не Америка) разрушава международната общност с некадърността си. Историята се разви с арабските революции, премина през неприкрития мерак да се приключи и със Сирия, а сега се видя и раздразнението за Украйна. Тия неща не се случват ей така от самосебе си, а резултатите ... демократизираният Египет раздава на едро близо 700 смъртни присъди?!? Количеството просто веднага дава паралел с времената, когато е било нормално да се говори за врагове на държавата или народа в зависимост къде гледаме - на запад или на изток. Нима мислите, че един подчинен народ може да бъде демократичен? Той ползва демокрацията като линчуваща тълпа, а това е по-лошо и от най-дивия диктатор. Чакайте малко - погледнете около себе си и ми кажете честно - виждате ли мъдри хора или виждате влачени от емоции и жълти медии маси? Нима някой от тия имащи право на глас има реална представа какво става или гласува за витрини, които вече май на всички ни е ясно какъв фалш са? Това е формална демокрация, зад която уютно може да се скрие същия олигархичен модел, който има и в Русия и в Украйна, а немощта на последните 3-4 американски президенти все повече навява мисълта, че точно това наблюдаваме. С други думи аз виждам противопоставяне на олигархии избали различни начини да си осигурят домашен уют. Уюта на онази разчитаща на формалната демокрация зависи от това колко хора ще приемат нейната истина за истина и няма да вземат да се бунтуват, а другата е по-директна и се прикрива само половинчато зад национални интереси и културни ценности. В тая ситуация аз бих избрал онези, които не ми вземат акъла - по-добре да наведеш глава пред меч, отколкото да си продадеш съдържанието на главата и да се гордееш с непотребния, но красиво изглеждаш израстък. Западните ценности попаднаха под съмнение не заради нечия източна намеса (Руска и не само), а заради изкушението на част от изповядващите ги да спечелят бързо и лесно. Това направи от велики народи прости потребители, готови да предадат и умението и занаятите си на бедния китаец до момента, в който започнаха да се съмняват и в себе си като се оказа, че китаеца става майстор. Та ценностите, продадени на далавера изведнъж почнаха да изглеждат кухи, а само преди 20-30 години щяха да са безспорни... Днес това личи и Русия се възползва от ситуацията при всеки сгоден случай, а в опита си да играе вече остаряла игра администрацията на Обама затъва все по-дълбоко в нуждата да формира мнение навсякъде по света вместо да разговаря с равни - рано или късно това ще излезе през носа на американците и Обама ще им се види доста по-черен отколкото е в действителност. Човек може и съвсем демократично да засере обстановката - не си правете илюзии - демокрацията не е универсално добро, тя много лесно се превръща във взаимен терор на гражданите срещу себеподобните им и колкото повече се налага истината да бъде моделирана, толкова по-близо идва момента, в който слабите духом ще я отхвърлят в полза на добър чичко със силна ръка. Така, че преди да говорите спомнете си как добрите намерения водят към Ада и как манията да постъпиш правилно може да доведе до най-големите грешки. След като Путин е злото не е зле доброто да се замисли над собствените си методи и ценности, защото отдавна е прекрачило прага на смисъла и вече не воюва за тях, а заради самото воюване. Да се надяваме, че Путин не крие някаква черна душа под "шапката" си, защтото тая некадърност оставя в неговите ръце съдбата на мнозина, а може би дори и решението накъде ще върви тоя наш свят. Дотук той прояви много балансираност, която може да се оцени само когато не си затваряш очите за това какви са другите силни в страната му и какъв баланс трябва да крепи, за да продължаваме да си говорим за него. Русия има сенатори и гласовете им се чуват - кога се е случвало това там и кажете ми не е ли демократизация, па макар и такава със свирепо лице? Сега си дайте сметка какво може да стане, ако някой не ги държи здраво и умело и после псувайте новия диктатор, ако смеете.
http://cyber-berkut.org/ http://pastebin.com/arkDn6k4 "We, Anonymous Ukraine, hacked correspondence of the famous oligarch, gangster and racketeer Igor Kolomoyskiy. In this correspondence he addresses in a familiar way to the prosecutor of Lviv and hints at a powerful plot of the security agencies and power structures and breakdown of the elections in May. Among persons involved in the plot – Military Representative to NATO General Petrenko to which former Minister of Defence addresses explicitly with an interesting proposal. Following Tenyuh's "advice" we became familiar with correspondence of widely famous persons apparently planning a military coup in the country with the US consent. http://www.mediafire.com/download/r47wrv957vabi48/mails.zip http://www.filefactory.com/file/3s2y6yxs8bqn/
Абе Роуън, значи в прав текст казваш Русия спонсорира Украина? А ако някой форумен експерт пусне някоя партенка, че Украина получавала милиарди от САЩ се счита за висш компомат. Дори да е само слух. Е последно хубаво или лошо е една държава да получава "спонсориране"? Или е хубаво само ако е от Русия, а смъртен грях ако е (дори само слух, че е) от САЩ ? Я да чуя?
"...Щатите и ЕС ще ги клатят с пари, които после ще се връщат, а Русия им ги дава. Щото си плаща за съюзничеството. Другите ще ги клатят с пари на заем...." Пожелателно тълкувание, на чиято база после се строят всички митове как Русия дава сърдечно, а останалите са зли. Ше повърна пред такава демагогия. Поне да ти плащаха дето ги пишеш тия глупости