Те живеят с музиката. Когато говорят за нея, в очите на трима им гори еднакъв пламък - онзи, който може да бъде запален само от голяма любов и показва, че наистина им пука. И от който се раждат истинските, стойностни неща.
Те са семейство Бояджиеви. Бащата Румен е легендарният, но все така земен основател на ФСБ. Големият му син, който носи неговото име, е барабанист на Държавния музикален театър и композитор на класическа музика, автор на повечето оркестрации за симфоничното турне на ФСБ.
Неговият брат Борислав, по-известен като диджей Борче, също е отдаден на ударните инструменти, композира и аранжира, има ключова роля в етно-хаус-чилаут проекта Теабо, с който свири цял сезон в Ибиса, познат е и от работата си с Графа и Орлин Павлов.
За последно видяхме на една сцена различните поколения Бояджиеви на концерта на ФСБ „Вълче време" миналата пролет, когато няколко хиляди в НДК пяха на крака с Румен-старши химна на групата -„Високо".
Сега ги събрахме заедно, за да си поговорим за призванието им.
Борислав: Напоследък си давам сметка, че винаги сме правили нещо, което много обичаме и то се е превърнало в работа, а когато ти доставя удоволствие... вече не е работа.
Румен-баща: Това са пълни илюзии, защото човек като нас по 12 часа на ден прави едно и също, което всъщност е работа, въпреки че в България винаги се е възприемало по-различно. Едно време, когато ходехме с ФСБ в провинцията да свирим по балове, ми задаваха въпроса: „Ти какво работиш?" Викам: „Музикант съм." - „Не, бе, кажи какво работиш?" У нас за почти всичко има поговорка, тогава няма проблем - значи се е случвало милиони пъти, на много хора преди теб, просто трябва да видиш какъв е алгоритъмът на тая поговорка и да вземеш правилното решение. В нашия случай поговорката е, че музикант къща не храни...
Румен-син: ... но гладен не ходи.
Румен-баща: Затова в България много музиканти не забогатяха.
Борислав: Моето обяснение е, че българската музика никога не е имала световен пробив. Ако някой направи хит, който да се слуша по цял свят, ще забогатее.
Румен-баща: Преди години, когато с ФСБ имахме силни международни изяви, в Скандинавия бяхме стигнали доста напр. Особено като взехме „Грами" с Фелисиано, изникна въпросът, че трябва да останем там. Предложиха ни договори, включително от Ямаха. Като чуха, че сме от България, юристите им не знаеха какво да правят. Срива се цялата схема. Можеше и нищо да не постигнем, но единият от пътищата е първо да пуснеш фиша. А за да „пуснем фиша", трябваше да загърбим България. Но сега светът се промени, еднакъв е навсякъде.
Борислав: Да, но някои места падат от по-различна височина от нашата.
Румен-баща: Това е лъжовно, защото, ако не си израснал в тяхната среда, не разбираш тези хора. Това е една от причините, поради които никога няма да стане хит една истински хубава песен, написана с английски текст от българин или въобще не от англичанин или американец. В текста има много абстракция, значения. И на нас, с ФСБ, не ни харесаха текстовете на песните ни на английски. Една песен носи някаква аура и като я чуеш на друг език... има нещо сбъркано.
Това е като да си чел една книга и след това да гледаш екранизацията й.
Румен-син: Книгата винаги е много по-богата. Въпреки невероятните възможности на киното и аудио-визуалните ефекти, буквата, написаното и човешкият мозък са средството, което няма ограничение. Колкото и напред да отива технологията, човешката фантазия е недосегаема. Тя е продукт на Бога и няма как една камера и един компютър да достигнат нейното съвършено ниво.
Книгата си остава най-доброто. Същото важи и за музиката. Аз така и не изучих музикалните технологии - за разлика от тях двамата, които са вундеркинди в това отношение. Все още работя с моливи, върху нотни листове. Е, когато съм написал музика, знам, че мога да се обадя на някой от тях и заедно да я запишем. Започваме да търсим необходимите звуци, багри, за да се получи идеята хубаво, защото 3-4 глави мислят по-добре от една.
Това е и един от ключовете към успеха на американския филмов, музикантски, телевизионен бизнес - че хората работят колективно. И не се срамуват от това. Една композиция тръгва от малък нотен лист, след това се прехвърля на партитура, после се изсвирва от 90 души оркестър с диригент. Тези хора косвено ти показват грешките, къде си прекалил и къде си пропуснал нещо.
А какво е за вас да сте заедно на сцената?
Румен-син: За първи път се случи на 1 януари 2007 г., когато с ФСБ свирихме на концерта на площад „Батенберг" по случай приемането на България в ЕС. Репетирахме почти три месеца и това беше първата ми възможност да свиря с групата, с която досега бях живял. За мен това е второто ми висше образование. Научих толкова много неща, които дори не съм предполагал, че съществуват. А си мислех, че поназнайвам 60-70 процента от музикалната професия.
Започнах още 14-годишен да свиря по клубовете, първо - джаз, после - рок, поп, завърших Националната музикална академия. Но не смятах, че ще имам възможността да стигна до такъв перфекционизъм и желание да направя нещата, както ги правят по света, че у самия мен да се появи несигурност. Това беше най-студеният душ, който промени мисленето ми.
Румен-баща: Младите музиканти си дават надежда, че са достатъчно подготвени. Но когато влязат в машината, виждат, че не са очаквали всичко да е толкова подробно и разбират, че трябва да стане по този начин. А ФСБ е наистина машина, която няма смисъл да съществува, ако не е такава. Това е консерваторията, за всички нас. Не можеш просто да минеш под масата, но това много ги импулсира и сами да търсят отговорите. Отдавна имаме едно ниво, което никога нямаше да приемем, ако не беше това, което искаме.
Или правиш нещата както трябва, или по-добре въобще да не ги правиш?
Румен-баща: Това е разковничето, иначе няма никакъв смисъл.
Борислав: Ние с брат ми сме възпитани от родителите си, че е хубаво човек да остави нещо след себе си. Това отличава твоето съществуване. Затова и считаме, че неслучайно сме родени точно в тази държава и в тези времена.
Румене, съмнявал ли си се, че те ще тръгнат по твоя път?
Румен-баща: Никога не съм вярвал, че ще станат музиканти, но за съжаление точно така се получи. (смее се)
Румен-син: Нямам спомен вкъщи да съм бил насилван да се занимавам с музика.
Румен-баща: По-скоро учителите в музикалното училище ги юркаха, защото взимаха награди от конкурси.
Борислав: Няма начин да станеш добър в нещо, ако някой не ти дава зор и не те подритва лекичко. Когато човек е млад и зелен, това го дразни, защото счита, че му отнемат свободата, но ако тези неща се правят навреме, ти дават свободата после.
Значи от съвсем рано сте разбрали, че искате да се посветите на музиката?
Борислав: Никога не съм мислил, че мога да бъда друго.
Румен-син: Колкото по-тежко става, толкова повече се затвърждава в мен чувството, че трябва да бъда това и да изпълня тази мисия.
Какво е да растеш с баща, който е музикант?
Борислав: Вкъщи беше пълно с всякаква музика. От малък слушах много ФСБ и е хубаво, когато станеш част от една музика, за която само си си представял, че може да се случи.
Румен-син: Аз много се учех на класическа музика и бях позабравил ФСБ. Но благодарение на брат ми ги преоткрих. Така се запалих да се върна към ударните инструменти, към рокендрола. Борчето пък покрай диджейството стана подвижна енциклопедия, няма нещо, което да чуе и да не го разпознае, като онази програма за смартфони.
Съзнателно ли сте избрали да се занимавате се с по-различна музика от тази, която прави баща ви?
Борислав: Всеки от нас може нещо различно и се оставихме на това да се посветим на различни неща, за да да сме си от полза. Вместо аз да задълбая в класическата музика, реших да правя нещо друго и когато имам нужда от ноу хау в тази област, да поканя брат ми да направи нещо за мен, и обратното.
Румен-син: Ако бях толкова добър колкото баща ми, бих го имитирал. (смее се)
Върху какво работите в момента?
Румен-баща: Подготвям самостоятелен албум на границата между рок и поп. До края на годината или в началото на следващата трябва да е готов.
Борислав: Ще направим ново парче с Теабо, както и доста нови ангажименти за различни изпълнители, подготвяме албум с Калин Вельов и Нина Николина.
Румен-син: Работя върху концерт за цигулка и оркестър. Тази година ще се опитам да издам авторски диск с произведения за медни духови инструменти. Започнал съм проект за детска оперета. Подготвям и няколко цикъла камерна музика.
Румен-баща: Имаме и предложение от БНР да запишем заедно с радиооркестъра проекта FSB Symphony, за да остане в златния им фонд и да го издадем на два диска.
А кога ще свирите отново заедно и на живо?
Румен-син: По-скоро, отколкото самите ние очакваме. Мисля, че тази година ще има още един концерт на ФСБ.
„Високо, над завист и обида, над дребните сплетни." Румене, така ли искаш да видиш българите?
Румен-баща: Заслужават го. Символът ни не е Бай Ганьо, а успешните българи навсякъде по света. И тримата вярваме в това. И всеки е длъжен да направи нещо, което да отвори очите на някого.
