„На входа на всеки ресторант:
- Колко?
- 9 сме.
- О!
- 5 от 9 обаче са деца.
- О!
М: - Защо се мръщят?
Аз: - Защото сме шумни, цапаме, ядем малко и почти не пием алкохол.
М.: - А, точно ние сме!"
С този статус на свой Facebook приятел Яна Петкова започва публикацията в блога си, за да въведе в темата за децата и ресторантите. Яна е собственик на заведение - инвестирала е, рискувала е, направила е добър продукт и последното, което иска е разни свръхактивни деца да ѝ пълзят по пода и да пипат с мазни пръсти декорацията в ресторанта.
След като е обявила заведението си за „място за възрастни", Яна Петкова се аргументира в блога си:
„Днешната майка не е майката от средата на XX век - тя по всяка вероятност работи, докато детето й спи в кошчето до нея и нерядко печели наравно или повече от мъжа си. Тя не позволява да бъде отстранена от обществения живот, само защото има дете, но иска да му посвети достатъчно време, така че детето идва с нея. Дали са женски или семейни събирания, то почти винаги е с нея (в тази връзка и кърмене на масата във винен бар преживях). И тук е моментът, в който трябва да се тегли границата между майката, която ходи с детето на ресторант, защото то е лесно за обгрижване, възпитано, а и супер много се кефи на добрата храна и майката, която просто не иска да се лиши от чаша вино и вкусна храна, докато удобно се прави, че не вижда какви ги върши уж възпитаното й дете (вие като вълк под масата на друг клиент например)."
Темата за децата в заведенията като че ли е нова за България. Все още няма официално обявени заведения, в които се ходи без деца, но в блогове и форуми все по-често се задава въпросът :"Къде мога да отида с децата си на вечеря, без да е проблем?!".
Много държави потъват в същата дискусия. В The Independent се появи статия за австралийската собственичка на френско кафене, която открито се обявява срещу това деца да посещават заведението й. Джоди Морис била запитана дали кафенето й е дружелюбно към деца и отговорила: „Ако искате да доведете децата си тук и те са щастливи да седят на масата до вас, докато се наслаждавате на кафето си и са добре гледани, то заповядайте". Малко по-късно съобщението е изтрито, но вече е предизвикало възмущението на десетки родители, които са го възприели като арогантно и нападателно.
Тази история събуди обществената дискусия в Австралия и Великобритания.
Когато в Webcafe.bg публикувахме информацията за сайта за резервации rezzo.bg, читатели във Facebook попитаха кога ще се появи сайт или приложение, което да им казва в кои ресторанти са „добре дошли", ако са с деца.
Очевидно, че клиентите на заведения, които ходят с деца, са проблемни по определение: децата са шумни, ядат малко, цапат много, родителите са нервни, пият малко, ако изобщо пият, което води до ниски сметки, притеснение за другите клиенти и риск от материални щети.
Колкото по-висок клас става ресторантът, толкова по-проблемно е присъствието на деца. Със сигурност на собствениците на подобни заведения много им се иска отпред да закачат табела:
Забранено за деца и кучета
И сигурно щяха да го направят, ако и те нямаха деца, или ако са забравили, че са били деца. Нека не си представяме обаче, че наличието на деца на съседната маса задължително предполага разиграване на възстановка на Втората световна война, докато наоколо летят подобия на ядрени бомби под формата на звукова вълна и парчета храна.
Ако тръгнем от максимата, че клиентът „винаги е прав", няма да стигнем до никъде и рискуваме да повторим безумния спор за пушенето на закрито - дали пушачите имат право да пушат, или непушачите имат право на чист въздух.
Половината хора ще ви кажат, че да се хранят спокойно е нещото, за което си плащат, а останалите - че да си прекарат вечерта или обеда с децата е също тяхно право. И едните и другите си плащат.
Не винете децата
Ако потърсите в Google заведения, в които може да ходите с деца, се оказва, че на много места по света за решаването на проблема има цели сайтове, които показват къде е добре или зле да отидете, ако искате да сте със семейството си. Очевидно, че и в България е време това да се случи, независимо дали ни харесва или не, дали смятаме, че темата е лека снобария.
Децата ще пораснат и е по-добре да бъдат възпитавани да се държат добре в средата, в която някой ден ще са пълноправни клиенти. Има невъзпитани деца, както има и невъзпитани родители. Защо не изгоним пияницата, който поръчва трета бутилка вино (никога няма да го направите, нали) или онзи простак, който говори на висок глас и се смее като бай Ганьо. А пича с охраната?
Да не лицемерничим излишно - невъзпитаните деца в повечето случаи имат невъзпитани родители - тях какво да ги правим? Сякаш някой си мисли, че децата могат да се появят направо възпитани големи хора и да си извадят портфейла, за да плащат скъпи вина.
Ако собствениците на заведения искат да запазят всичко непокътнато има варианти - ценните предмети се оставят на недостъпни за деца места. Купувате комплект моливи и няколко бели листа - това със сигурност работи, просто трябва да опитате. А ако въобще не искате да ги виждате - правите изолатор тип детски кът и никой на никого не пречи.
Ужасто досадно е, докато си пиеш ракията на масата ти да се появи дете, което почва да опипва всичката храна, да търси внимание и да те гледа с жални очи. Случвало ми се е и то не веднъж. Обикновенно мамите са на съседна маса и прекрасно виждат всичко, но просто не им изнася да го видят. А на мен в един момент ми е идело просто да ритна под масата милото детенце с надеждата, че поне това ще го накара да се прибере на масата си или да отиде на някоя друга. Така де, не е само моята маса в ресторанта. И за да не писнат сега съвременните мами, че са дискриминирани, най-добре е да има ресторанти, разрешени за пълзящи, пищящи и прочее деца и такива, за хора, предпочитащи да си отглеждат децата на по-подходящ терен.
В общи линии децата масово се водят на пицария. Така че ако не искаш деца в заведението си просто не отваряй пицария.
Преди две-три години съм бил в Лугано, къде Швейцария. Там вечерта бяхме на ресторант. Съседите - швейцарци - седяха заедно с кучето си коли. И никой не правеше никакви въпроси. За тях това е нормално. У нас не пускат кучета дори в молове - нещо нормално за Западна Европа. Във Виена съм доста хора с кучета (на каишка, рабира се), които ходят с тях по магазините. Така че въпросът не е в кучета, а в хората. Отдавна се знае че отношението към домашните любимци е като лакмусова хартия. Колкото по-цивилизовани са хората, толкова по-малко се вторачват в кучетата. А у нас менталитетът е селски. А селянинът, освен всички други свои кусури, физически е неспособен да разбере как едно животно може да не се третира като стока. Те това е.
Изобщо не знам защо са сложили кучетата и децата в една категория! Аз живея от години в Шотландия. Тук кучетата също се возят в рейсовете без проблем. Разрешено е и никой не прави проблеми с това. Магазините, в които е забранено да се влиза с животни си имат табели. Но почти не съм виждала куче в магазин. Дори да не е забранено, собствениците си ги оставят на входа. А тук едва ли не 4 от 5 човека са с домашен любимец и то взет от приют. Но според мен основната тема е децата в заведенията, защото освен за околните си е "вредно" и за самите тях. И аз съм отгледала дете, не съм се лишила от заведение нито веднъж заради него, но не съм го водила с мен да обикаля по съседните маси или да пълзи между краката на сервитьорите. Когато си взел това решение да родиш, нормално е да приемеш, че ще ти се наложи да попромениш живота си и не смятам, че влаченето на отрочетата по кръчми до посред нощите или кърменето им във винен бар или пицария е проява на "майчинска" привързаност. Не мога да разбера на какъв принцип се подбират статиите тук, но има някои, които са плод на автори, страдащи от тежка логорея. Да си каканижем за нещо ей така, че и с менторски тон на абсолютни авторитети. Но пък има и много добри попадения, на които шапка свалям.
Да не ми се правят на интересни, ще слугуват и робуват като имат заведения! Много добре знаят, че ако децата бяха забранени бюджета им щеше да падне драстично, така че да си траят.
Аз не мога да разбера какво цивилизовано поведение очаквате от дете под 3 годишна възраст. Мен лично не ме дразнят, не са ме дразнили и преди да имам деца. И сега като имам от личен опит мога да кажа, че заведенията с такова малко дете ги отбягвам. Просто за мен не е удобно да търча след него и да се извинявам за белите. Шамарите в тази възраст не помагат, те не разбират защо ги биеш. А като се заговорихме кой какво мрази: аз мразя кучкари.
Или у мама
Не виждам драма в това да отида с детето си на ресторант, не ми пречат и други деца. Ако има такива, които се държат идиотски, правя забележка на родителите, както го правя навсякъде, когато се наложи. Собствениците на заведения винаги могат да намерят разрешение на въпроса за децата. А вас като ви чета си затвърдявам мнението, че тук гражданската и обществена култура е на нивото на средновековния човек, който е смятал децата за неприятна напаст без никакви права. Не мога да си представя, че в 21 век българите мислят, че е ужасно деца да се водят по заведения и да искат да им се забрани достъпа до тях, ще речеш, че всички сте ингилизки лордове и се тъпчете само с гурме. Колко сте тичали по дворовете на кръчмите и колко кебапчета сте изяли и то с кеф - само вие си знаете, ама нейсе, нали сте "цилизивозовани" европейци с висока култура, дайте да турнем табели. Направо предлагам да водим децата със строг нашийник, глад и бой до посиняване. Кучетата също. ...ше ми реват за права те, техната м......а
Само да попитам коментиращите колко от вас са влизали наистина в скъпо заведение с истински лукс, щото тука у България нема такова? Има едни подобия с големи претенции. Ако и да има, колко от вас могат да си го позволят? Аз не мога, повечето родители с деца - също. И хайде мола ви се, земете да прочетете малко от Иван Хаджийски, цитирам: "Човек може да направи успешен скок в общественото си положение (стопанство, власт, наука изкуство). Съобразно с това той променя и поведението си. Но превръщането на това външно необходимо поведение в личен нрав, в плът и кръв, поради относителна самостойност на мозъка, не става със същата бързина-минава известно време в подражание, в имитиране. В тази разлика в скоростите се корени онази душевност, която ние наричаме ”парвенюшка” и която, съчетана в известно съотношение, дава на носителите си прозвището „парвеню”. Парвенюто е личност, направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав." (евала на "Редута" за публикацията) http://reduta.bg/v2/article/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%8E%D1%82%D0%BE