Навсякъде студенти в университети седят на лекции всеки ден, слушайки някой да говори в продължение на час в претъпкана зала. Повечето дремят, проверяват Facebook, сърфират в Интернет, изпращат SMS или туитват; ако са особено мотивирани или лекцията е необичайно добра, някои може би наистина я слушат внимателно.
Същевременно милиони учащи по света гледат лекции от световна класа онлайн по почти всяка възможна тема, от частично резервно банкиране до морална философия и фармакология, осигурени от Харвард, Мазачузетския технологичен институт и Open University.
С лице към бурната конкуренция...
Едната група получава обучението си безплатно, а другата плаща хиляди лири годишно. Това е ситуация, която не може да продължава - и освен ако университетите не се изправят с лице към бурната конкуренция на Интернет, те няма да имат никакво бъдеще.
Имаме един романтичен идеал за университетите като места за висше образование, където студентите попиват познание, умения и критично мислене - идеал, моделиран през векове в университети като Оксфорд и Хайделберг. Тъй като те са използвали многогодишен, силно структуриран местен курс от лекции, писмени работи и изпити, за да създадат умни дипломанти, сега ние вярваме, че същият модел би трябвало да проработи за по-голямата част от възрастното население.
Успехът на най-добрите е въпреки лекциите
Да, но грешим. Простият факт е, че лекциите в университета от самото начало никога не са функционирали толкова добре - просто в продължение на векове не сме имали никакви по-добри варианти за предаване на информация. Всъщност успехът на най-добрите университети - както сега, така и в миналото, е въпреки лекциите, а не заради тях.
Дори Адам Смит се оплаква от този проблем през 1776 г., в "Богатството на народите":
"Учителят, вместо да обяснява лично на учениците си науката, в която той се предвижда да ги обучава, може да чете някоя книга на лекцията; а ако тази книга е написана на чужд и мъртъв език, да им я преведе на техния собствен език; или, което би му докарало още по-малко проблеми, да ги накара да я преведат за него, а от време на време вмятайки някоя и друга забележка по нея, може да се ласкае, че изнася лекция.
Най-малката степен на познание и приложение ще му позволи да направи това, без да бъде изложен на презрение или присмех, или да каже нещо, което е наистина глупаво, абсурдно или неуместно. Дисциплината в колежа същевременно може да му позволи да застави всичките си ученици да присъстват най-редовно на тази имитация на лекции, и да поддържат най-прилично и демонстриращо уважение поведение за цялото време на демонстративното изпълнение."
Говорещите учебници
Смит по-нататък казва, че добрите лектори могат да осигурят добра посещаемост без каквато и да е принуда, но нека бъдем честни, такива лектори са малобройни и се срещат изключително рядко. Аз съм учил в Кембридж, Оксфорд, както и в Калифорнийския университет в Сан Диего - и въпреки че имаше няколко изключения, повечето лектори не бяха нищо повече от говорещи учебници.
Голяма част от проблема е, че изискваме от изследователи и академични кадри да стават учители, без каквато и да е подготовка или оценка на преподавателските им умения; аз бях в състояние да преподавам на студенти в Оксфорд с нулева подготовка, все едно моята научна степен по някакъв начин означаваше, че съм блестящ преподавател.
Посредствеността на средния лектор стана много ясна, когато гледах в YouTube изключително завладяващите лекции по философия в Харвард на проф. Майкъл Зандъл, посветени на справедливостта, които вече са гледани от милиони хора по света. Други университети, като MIT OpenCourseWare и Open University, вече предлагат безплатни видеозаписи на лекции като нещо напълно нормално.
Стига да го пожелаете
Не само традиционните институции навлизат в тази област. Khan Academy предлага над 1600 видеа по математика, естествени науки и хуманитарни предмети на ниво студенти, които като цяло са били гледани над 30 милиона пъти. В продължение на няколко години всичко това се ръководи само от един човек - Сал Кан, а току-що той получи $2 млн. грант от Google.
В наши дни не ходим в концертните зали, за да чуем песни - можем да чуем най-популярните изпълнители чрез iTunes или по радиото. Повечето от нас не ходят на театър за забавление вечер - можем да гледаме вместо това телевизия. Можете да се досетите накъде води това при университетите.
Всеки може вече да гледа онлайн хиляди лекции от световна класа, ако пожелае. Можете да паузирате и превъртате, ако не разбирате нещо, а можете да преглеждате писмения текст на лекцията, когато преговаряте. В някои университети можете дори да изпращате по електронна поща въпроси до лекторите, без да рискувате да се окажете в неловка ситуация.
Ами семинарите, семинарите и курсовите работи, времето "за контакт", където студентите разговарят директно с преподавателите? Това вероятно е най-ценната част от университетското битие - но колко време за контакт реално имат студентите в повечето университети? Няколко часа на седмица максимум?
Тук отново Интернет може да помогне, като свърже студентите със специалисти по цял свят - по електронна поща или чрез видеоконферентна връзка. Това не е толкова добър вариант като контакта лице в лице, но ако бъде с подходящите преподаватели, е по-добре от прекарването на времето с посредствен учител.
Но ако таксите се вдигнат прекалено...
Университетското образование би трябвало да бъде заплащано от правителството - в крайна сметка много от нас също така са се ползвали от безплатно или силно субсидирано образование, което също така е от полза за цялата страна. Ако обаче университетите ще струват над 7000 британски лири годишно, студентите би трябвало да се замислят много сериозно дали получават достатъчно много за парите си.
Моя приятелка наскоро постъпи в добър университет от веригата Russell Group с цел да получи добро историческо образование. На практика това включваше три или четири часа седмично лекции и семинари, като останалото време минаваше в шопинг или забавления с приятели. След три години такова обучение, тя беше натрупала дългове от няколко хиляди лири - и постъпи на работа в банка.
Естествено, надали банката е изисквала научна степен по история - всякакво висше образование би било достатъчно. Така че биха ли могли тези три години - и хиляди лири - да бъдат похарчени по-добре?
Да преминем отвъд въпроса "как" - към "защо"
Университетите са важни, при това не само за обучение на учени, лекари и адвокати. Когато в тях се преподава добре, хуманитарните науки могат да помогнат на студентите да мислят отвъд отговора на въпроса "как" и да преминат към "защо" - и осигуряват безценния дар на критичното мислене. Това са полезни умения за всяка работа - и са жизненоважни атрибути за една жизнеспособна демокрация.
Свободно достъпните онлайн лекции и учебници дават на университетите възможността да понижат разходите и да повишат качеството, като концентрират ресурсите си върху това, което наистина има значение: времето за контакт между учителите и студентите.
Очевиден факт е, че образованието, което повечето университети осигуряват, не си заслужава парите. Ако те нямат репутация на световно равнище - а само малка част от тях имат такава - то е необходимо те да се променят бързо, или да наблюдават масовото изтегляне на студентите към по-евтини и по-добри алтернативи.
