Ако се върнем малко назад и си припомним какво се случи от 28 май насам, ще установим, че историята с Пеевски можеше да бъде предсказана. Защото ако не му беше обещала поста в ДАНС, БСП изобщо нямаше да си има кабинет.
Преди да излезе от политиката, Станишев има да отговаря на един въпрос: кой стои зад решенията му? Полуизразената опозиция в БСП не може да го остави да си тръгне, без да е дал този отговор. А не може и тя самата да се прави, че е само наблюдател, но не и участник в целия процес.
Причините да се задава този въпрос са поне две и се коренят в единствените два сигурни факта в цялата история: как е станало технически възможно Пеевски да оглави ДАНС и как това е било политически обяснено на социалистите.
Новата физиономия на ДАНС
Първо, промените в закона за ДАНС са предложени преди да бъде гласуван кабинетът на Орешарски, а не след това. Тези промени са внесени от четирима души, сред които Сергей Станишев и Лютви Местан.
Една от поправките предвижда нови изисквания за кандидатите за директор на ДАНС (...добавяйки и кандидат с 8 години юридически стаж, какъвто по дефиниция има Делян Пеевски - всъщност той е едва 8 месеца, но лобито на юристите в парламента гласува депутатската работа също да се брои за юридически стаж и така лицето Делян Пеевски формално отговаря на изискванията - Бел.р. на Webcafe.bg).
Без тази поправка Пеевски никога не би могъл да оглави службата, защото не е имал изисквания от закона стаж - нито по продължителност, нито по професионален профил.
Въпросът, който следва от този факт, е следният: как тези поправки са били обяснени на депутатите от БСП? Как партийният лидер Станишев е аргументирал предложението си за онази поправка, засягаща изискванията за шефа на ДАНС?
Поправките са просто необясними за времето, в което са внесени. Станишев и Местан ги предлагат на 28 май, когато страната все още няма правителство, а силите в парламента са патово разпределени.
Нито в програмите, нито в гласните намерения на ДПС и БСП става дума за това, че ще променят физиономията на ДАНС. Камо ли че ще го правят приоритетно. А най-крещящо е съобщението, че промените са писани за конкретен човек.
Според новия член 8, бъдещият директор вече трябва да има само 8 години стаж, а не 10; не е нужно и стажът да е преминал в службите за сигурност, предлага се да е достатъчен и само юридически стаж (какъвто Пеевски формално има).
И още нещо: според поправките, внесени от двамата партийни лидери, бъдещият директор на ДАНС няма да може да бъде свален от поста, ако извърши "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения". Той няма да може да бъде уволнен и ако извърши "действия, които накърняват престижа на агенцията".
Голямата "изненада"
17 дни по-късно депутатите от БСП казаха, че са ги извикали без обяснения на ранно сутрешно заседание, на което Станишев ги изненадал с предложението си Пеевски да оглави ДАНС.
Нека си представим, че казват истината. Нека им повярваме, че са били изненадани. Но как тогава ще обяснят, че по-рано са гласували въпросните персонални промени в закона? Какво ги е мотивирало да свалят и двете основни изисквания за стаж? И за кого са си мислили, когато са решили да позволят на бъдещия директор на ДАНС да "накърнява престижа на агенцията" и да "извършва тежко нарушение"?
Има и втора причина да питаме Станишев кой реално управлява него, а оттам и страната. Тази причина произлиза от начина, по който Станишев е аргументирал пред депутатите си избора на Пеевски. Казал им е, че някакви мутри, организирани от Цветанов и Борисов, се събрали във Враца и готвели заговор срещу социалистите. Тоест, съществува заплаха, на която трябва да се отговори подобаващо.
Интересното тук е откъде Станишев би могъл да има такава информация. Ако е от службите, не е ясно защо те следят други парламентаристи в лицето на Борисов и Цветанов (който по това време е още с имунитет). Не е ясно и какво пречи на службите да действат срещу въпросните "заговорници", след като са успели да стигнат до плановете им и без помощта на капацитета Пеевски.
Освен това Станишев би следвало да е научил за "заговора" не по-късно от 26 май - поне два дни преди да внесе поправките в закона за ДАНС, сътворени по мярка за Пеевски.
Развръзката
Това съвпада с дните, в които се очакваха предложенията за министри от страна на Орешарски. Тези предложения се очакваха с надежда от много хора - не само заради институционалното и културно изтощение, причинено от ГЕРБ, но също и заради внезапната увереност, с която ДПС и БСП бяха заговорили за един техен бъдещ кабинет.
На 14 юни сутринта Станишев е казал на своите депутати, че ако Пеевски не оглави ДАНС, правителството ще падне. Звучал е така, сякаш е казвал: заплашени сме от мутри, така че само мутра може да ги пребори и да ни спаси кабинета. Само че най-вероятно е имал предвид нещо по-вярно: нямаше изобщо да получим наше правителство, ако не бяхме обещали този пост на Пеевски. В този смисъл ако Пеевски не оглави ДАНС, ДПС ще събори кабинета.
"ашколсум машала "авторе што не го написа това преди гласуванетона за ОБЕщАНСКИ, протестите щяха да са пред паламента от сутринта , да ама не, сега си имате правителство дето променя закони в полза на мутри , олигарси или тем подобни ЕКС ДС , пардон ДПС НЕ чЕ ТЕ НЕ СА ЕДНО И СЪщО ДЕ отрепки ,хА ДА ВИЕ чЕСТИТО новото- старо клатене то на нас явно клатенето си ни харесва от около 600 годинки а в новата история от правителството на Г-н Беров/г-д да " пожали" господ него и всичките му наследници/ надали някои вече си спомня за него. АМИН
Всичко това звучи много логично. С едно съществено уточнение: Пеевски НЕ Е СТРАНА В СДЕЛКАТА. И това има нужда отчетливо да се подчертае. Той НЕ МОЖЕ да бъде страна в сделката (макар че може да са го оставили да си въобразява, че е). По една явна причина: въпросният екземпляр е твърде елементарен, за да бъде реален участник в сделки на подобно политическо ниво. Там той може да бъде най-много подставено лице. Чирак, фигурант, анимационен герой. Нищо повече. За подобно заключение бяха напълно достатъчни изявите му от трибуната на новия парламент. Както се казва – по-добре да си мълчиш и да те мислят за глупак, отколкото да проговориш и да разсееш всички съмнения. Е, Пеевски категорично разсея съмненията за себе си. Той не само че не е българският Рупърт Мърдок (съжалявам, че не запомних на кой идиот му хрумна подобно сравнение), а и прозвището „медиен магнат“ звучи твърде смехотворно като за него. Просто няма нито акъла, нито дори фасона за такова нещо. Дори да приемем, че зад неугледната му външност и мъчителното му говорене по някакво чудо се крие интелигентна и хитра личност, съумяла да се издигне на гребена на вълната още на крехка младежка възраст, тази хипотеза отпада веднага след последните събития: ако наистина беше фактор със собствено влияние, той нямаше да е толкова луд да застане във фокуса на публичното внимание, особено пък по такъв калташки начин. Някой да е виждал Гергов, Ковачки, Васил Божков, Иво Прокопиев да се пъхат така между шамарите? Не е, и няма да види. Дебеличкото момченце е обикновена пионка. И то твърде зле изглеждаща, дори като за България; какъвто и костюм да облече, винаги ще му стои неестествено – виж, биха му отивали страхотно тричетвърти гащи, разкопчана на корема шарена риза и джапанки. Как са го прилъгали, какви илюзии са му внушили и с какво го държат, за да се подчинява, няма особено значение. Между другото, изглежда достатъчно наивен, за да си вярва наистина, че е голямата работа. И като нищо е бил искрен в декларациите си, че ще спасява България от организираната престъпност. Което го прави още по-тъжно-комичен. Така че в „казуса Пеевски“ можем спокойно да гледаме ПРЕЗ самия Пеевски като през въздух. Той не само че е без значение, а дори не е виновен – просто толкова му е нивото. За сметка на това обаче включването именно на такава пионка върши една полезна работа: насочва още по-сериозно вниманието към въпроса КОЙ Я МЕСТИ. И напомня, че същият този, който я мести, без съмнение е отговорен и за цялото досегашно деструктивно влияние да медийната група, „начело“ на която (като кукла на капака на сватбарски автомобил) е изтъпанено въпросното момченце. На пръв прочит най-вероятният кандидат е Доган. На втори – Първанов (тия двамата нито за момент не бива да се забравят, въпреки че усърдно се покриват из сенките). Може да има и други варианти. А отделен въпрос е дали зад тях не стои и някой друг. С тази уговорка, хипотезата на Татяна Ваксберг заслужава внимание.