Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няма срамна работа? За кого по-точно?

Намирането на подходяща работа в днешно време и вписването в колектива са като шахматна задача за гросмастори
Намирането на подходяща работа в днешно време и вписването в колектива са като шахматна задача за гросмастори

Нямало срамна работа...

Ей това вече не го разбирам. Преди го разбирах. В определен контекст и по принцип е така.

По принцип, когато СЕ НАЛАГА да се работи за живота на онази последната цена, когато вече няма хляб за децата, няма срамна работа, разбира се, че няма. Само че напоследък (а от кой точно "напоследък" всъщност не съм много сигурна), поради хилядите кризисни причини, поради разрасналото се с една мъжка сила роднинство, връзкарство и препоръчителство от всякакъв вид, поради перманентната ситуация на нищета в нашата родина, наред със злоупотреби от какво ли не естество, се започна злоупотребата и с това изречение - НЯМА СРАМНА РАБОТА.

Хайде стига!

За дрислите, които все учат нещо някъде, ходят ту на лекции, ту на изпити и техните изпити и лекции край нямат и се появяват, когато им скимне, за тях никак не е срамно да се водят на работа със срамно високи заплати и да не знаят абсолютно нищо. Те тракат с острите си токчета из много офиси, до където пипалата на кризата явно не достигат. И не става въпрос само за набедените хубавици с цици (къде без тях!), но става въпрос и за онези невзрачните, грозновати и неприятни госпожици, чиито татковци или мами са им вкарали генетично свръх високото самочувствие и правото да цупят физиономии и да преминават с висока скорост директно през теб.

Става въпрос и за онази спуснатата посредственост, която си върши работата уж професионално, докато получава всички облаги без срам, а всъщност непрекъснато се допитва с тънък гласец и крива усмивчица до истинските експерти, които един ден, ако не подложат под натиск тела, щат не щат, от зор ще се "преквалифицират" и ще работят каквото и да е, само и само да оцелеят, защото няма срамна работа!

Става въпрос и за надебелелите от дългогодишен стаж на БЕЗсрамна работа лели и чичковци, които си кютат от сто години на едно място, без да помръдват ни надолу, ни нагоре и за нищо на света не си нарушават кефа, и само се ослушват откъде какво може да падне и само се възмущават, ако има нарушат спокойствието с някакава нова заповед, защото те, видите ли, са дали на света и човечеството толкова много, че единствно самият Господ Бог има право да ги пипа и да им пречи на съботите и неделите?!?

Става въпрос и за измислените кадърници, талантите без покритие, които толкова са си повярвали, държейки шефовете си с някаква плесенясала вече лоялност, че ако ги чуеш как говорят, ако ги видиш как се държат, ще си кажеш, че най-малкото Нобелова награда са взели.

Става въпрос и за мързеливците. Да, и за тях. Забравихме ги в навалицата. За онези, които ги мързи да гледат, защото цял живот някой ги е подпирал, давал им е ценна препоръка и ги е напътствал със секретна информация.

Да живее информацията!

И докато тиквите, дрислите, подмазвачите, насадените яйца се отглеждат на топло, под определено налягане и с конкретни грижи, докато без срам продължават да си държат кокала, да си ядат меда, всички останали да забравят за опит, умения и образование, но за миг дори да НЕ забравят, че СРАМНА РАБОТА НЯМА.

Тагове: работа
 

Най-четените